ИНТЕРВЮ НА ДАРИНА КЮЧУКОВА СЪС СЮЛЕЙМАН БАКИЕВ, ШУМЕН, 07.10.2010 Г.

Дарина Кючукова: Мисля, че е добре да започнем с един общ въпрос – Кои са най-важните събития в град Шумен през последните 20 години на 20. век? Някаква картина, която да очертаете, Ваши лични преживявания, лични оценки... Какво може да отчетете като най-важно за Вас може би тук?

Сюлейман Бакиев: Да, наистина може би много неща има за казване. Може би повече позитивните трябва да се казват.

ДК: Нека да започнем с тях.

СБ: Разбира се с тях да почнем. Шумен е град, десети по големина в България, горе долу и десети по възможности град. Да, малко може би в последно време изостанахме спрямо останалите гардове, доколкото аз имам информация, че сме някъде към 15-16 място по икономически показатели в страната. Естествено това може би е едно временно явление. Като се надяваме, ние като местна власт и бизнесът можем да търсим общи начини да съживим икономиката на града и областта и с това да можем да избутаме по-напред нещата.

ДК: Защо се получи така с икономиката? Това забавяне как си го обяснявате?

СБ: Честно Ви казвам Шумен беше един потенциален град с едни определени възможности, говоря за преди ’89 г. Добри инвестиции има в града – от рода на бирената фабрика, по-големите изброявам...

ДК: Тя кога е създадена всъщност?

СБ: Не мога да Ви кажа точно години.

ДК: Но преди ’89 година и сега има добро производство?

СБ: Да, „Карлсберг” я купиха и като „Шуменско пиво” беше добре за времето си и сега продължава. Можем да се гордеем с алуминиевата фабрика, която беше преди, сега е „Ал и ко” АД, в която 800 души работници работят, така е един добър стандарт на живот това предприятие – имам предвид средни заплати и като производство повечето е за износ за ЕС.

ДК: Тя българска ли е или е закупена от някой чуждестранен представител?

СБ: Това е турски гражданин, собственик на това предприятие, но си е българско предприятие с българска регистрация, производството му е в града.

ДК: Мисълта ми е, че не е като бирената фабрика?

СБ: Не, управлението си е тук. Данъците тук се плащат, имам предвид данък сгради, местни, като разбира се и всички, които са работещи в това предприятие са местни хора предимно от града и от областта. Има и други предприятия. „Кетиа – Мадара” можем да изброяваме. Това беше едно мощно предприятие преди ’89 г. Знаете там се произвеждаха КМЗ, сега доколкото имам информация, се произвежадат някакви части резервни за тези камиони, които се изнасят за Русия, поддържат някъде около 500-600 души работници тук, но преди бяха над 3000.

ДК: Преди?

СБ: Преди ’89 г. Капацитетът на това предприятие беше за 3000 души. Така други предприятия нови – „Фикосота” може би сте чували,  с управление в София вече като произвеждат тези радиатори, нагреватели, бойлери и такива продукти, също имат добър бизнес. Разбира се също така допринасят за развитието на града. Но не са тези възможности, които ги имахме – сравнение веднага правим с „Кетиа-Мадара”, казах, че бяха с 3000 работници преди, а сега с 500-600 по моя информация.

ДК: Това е голям спад.

СБ: Това е много голям спад.

ДК: В процентно отношение това е огромен спад.

СБ: Като може би очакванията на местната валст са големи. Още предния мандат амбицията на ръководството на общината беше да се изгради един нов парк за развитие на бизнес в града. Тогава го нарекохме Индустриална зона нова. От сегашната власт също имат амбицията да го развият. По решение на Общинския съвет сме дали такава възможност. Там вече има ръководство на това дружество, те акционерно ли бяха, не си спомням сега. Като целта им е там да възродят една нова индустриална зона на града с доста добър капацитет. Като ще бъдат поканени местни и от страната, и от света.

ДК: Вие казвате – да възродят тази зона, т.е. тази зона има някакви традиции?

СБ: Не, изобщо като индустрална зона имах предивд, тъй като старите вече останаха с това име. И търсим нови пътища да се разчуе тази нова индустрална зона на самия град.

ДК: А на няколко пъти направихте сравнение за тези предприятия, които изброихте, че преди ’89 г. са имали по-голям капацитет, на повече хора са осигурявали работа. Явно настъпват някакви промени. Може ли да отчете причините за това. Как си го обяснявате това? На 2 пъти визирахте тази година.

СБ: Те са ясни -  както на национално ниво, така и на града.

ДК: Да, но Вашата лична гледна точка е много интересна.

СБ: Аз мога така да изразя в мои думи – предимно загубени пазари, като ориентирайки се предимно към Европа. Да, това е един доста принос за нашата страна, но все пак не трябваше да загърбваме, така да зарежем останалия пазар, имам предвид Русия или да кажем Азия, като цяло, или Африка като цяло. Това са пазари, които са близки до нас като географско разположение. И предимно това производство, което цитирах на това предприятие, си бяха пазарите в Русия. В това число вече ще визирам и селското стопанство, ние сме стопански район, който помня от времето, че доста селскостопанска продукция изнасяхме – както разбира се на европейски страни, така и повечето в Русия. Срина се селското стопанство. Знаете тук ТКЗС-та, или не знам дали ги помните.

ДК: Не, аз затова може би искам да върнем лентата малко и преди ’89 г., защото наистина ми е много интересно да направим това сравнение. Защото за периода след ’89 г. и т.нар. промени, някои го наричат и преход, малко или много имам някакви впечатления. Но за преди ’89 г. просто ми е интересен паралелът, който Вие може да направите. Какво точно се случва? Има ли място този преход?

СБ: Вижте, промяната беше нужна. Като цяло като го погледнем. Но тази промяна може би и така малко криво го разбрахме, от мое име го казвам. Ето пример давам пак със селското стопанство, за да го развием това развитие на това стопанство трябваше най-малкото поне да дограждаме и с други думи не трябваше да ги ликвидираме, да ги събаряме, да ги унищожаваме, а ние това направихме в началото.

ДК: Защо се случи така? Вие казвате, че промяната е била нужна, а защо се случи така?

СБ: Като режим може би имам предвид, като цяло.

ДК: Тук в Шумен на местно ниво кой пое нещата?

СБ: В това време беше сивата страна на централната власт. Може би местната власт нямаше нищо като възможност да ги урежда, поради това че навреме бяха създадени едни дипломационни съвети тогава, много добре ги помня. Целта им беше всичко това, което съществува като селско стопанство да бъде унищожено, да бъде съборено.

ДК: Защо?

СБ: Такива бяха правилата, такива указанията, такива бяха законите може би да кажем. Бяха раздадени земите на собствениците, парцелираха се тези земи. И сега мога да Ви кажа, аз доста добре познавам местността, специално и населението, може би съм ходил във всички села на територията на областта, те са около 256 на брой общо, като населението на област Шумен е към 250 хил. души. Мога да кажа, че поне познавам 30-40%.

ДК: Това е много добре междудругото с познаването и личните конаткти.

СБ: Да, познавам много добре населените места в областта, нали Ви казвам съм ходил във всички. Мога да Ви кажа, че има земеделски села, които са по 2-3 декара, които се обработват вместо...

ДК: Да се окрупнят...

СБ: Да се окрупнят, те точно обратното – и така се влошава качеството на това производство. Да, разбира се, много се мисли в тази насока. Специално Министерството на земеделието така от години се опитва да ги окрупнява, но това все пак става със средства. Съществуваха, имаше на времето, но тия ТКЗС-та се унищожиха.

ДК: А тези ТКЗС-та как се унищожиха? Изведнъж ли стана това?

СБ: Те бяха раздадени на собственици, които имат акции. И всеки фактически собственик, който стана на това ТКЗС, на някаква сграда и не успя да го поддържа и го събори.

ДК: Защо? Не е било необходимо ли? Или средства не е имало?

СБ: Да, нямаха и средства, но не беше и необходимо да се обработва едно цяло стопанство от порядъка на 15-20 хил. декара земя, а едно частно стопанство с ограничени възможности. Говорим например да се работи земя от порядъка на 20 - 30.

ДК: Какво са споделяли хората? Вие казвате, че ги познавате. Предполагам и за тях е било това мъчително като процес?

СБ: Ами, различно да Ви кажа откровено. Например ’93 г. тогавашният президент на страната г-н Желев беше на една среща тук в нашия театър в Шумен, специално срещата беше за развитието на селското стопанство в България. И той ясно беше изразил, че земеделецът тепърва ще става собственик на своята земя, тепърва ще чувства промяната, тепърва ще чувства в джоба си, искаше да каже, че ще забогатява, че ще има едни определени по-високи възможности. Нищо подобно, разбира се, не случи.

ДК: Земеделците повярваха ли в тази идея?

СБ: Да, някои повярваха и бяха силно амбицирани да си вземат земята обратно и сами да си я обработват, но имаше и такива, които разбира се, съумяха да запазят това, което съществува. Създадоха земеделски коопреации и така във вид на кооперации всеки си знае определения декар, който има, като във вид на рента си получава това, което трябва да получи като собственик в тази кооперация. И според мен те сега са по-добре от тези, които са дребни сеслкостопански производители. Да, наистина има и вече арендатори, които тръгнаха да си окрупняват земите. Има арендатори, които още работят.

ДК: Това са тези, които от части черпят успехите на промените?

СБ: Да, и те вече може би са добри спрямо тези, които така или иначе се опитват да си работят земята.

ДК: А някои защо опитват едно лично да работят? Мислят, че сами могат да успетя и че това е по-добре за тях?

СБ: Да, така тръгнаха нещата в тия години. Всеки си взе земята, почна да си я обработва. Очакванията бяха високи.

ДК: А защо бяха високи очакванията? На какво се базираха? В смисъл някои казват, че преди ’89 г. се е живяло добре. Има и такива позиции, не се ангажирам, защото нямам такъв спомен, за да кажа аз.

СБ: Аз мога да кажа, че беше по-добре.

ДК: Защо?

СБ: Това бяха наши ученически години, наши студентски години.

ДК: Вие сте били студент тук в Шумен или в София?

СБ: В Шумен и в София бях. В такъв вид мога да кажа, че бяха хубави – тогава за пари не се говореше.

ДК: Защо? Аз не мога да си го представя.

СБ: Може би наистина хората бяха задоволени. Хората нямаха нужда да стават собственици, например на такъв хотел. Беше си държавно. Нямаха например нужда от купуване на камион, бяха си държавни. Имаха си една определена заплата, която заплата горе-долу ги задоволяваше. Всеки работеше и горе-долу всеки в рамките на това, което получаваше, се задоволяваше. Като разбира се, оставяме настрани другите неща.

ДК: Кои например?

СБ: Право на глас, право на изказване, право на вяра, право на бизнес, които бяха ограничени.

ДК: Правото на вяра по какъв начин е било ограничавано? Какво можете да кажете? Като Ваш личен спомен може би?

СБ: Аз ни най-малко не искам да се връщам назад в годините.

ДК: Съжалявам, че Ви провокирам...

СБ: Вижте, турското малцинство, което беше в България, бяха силно потиснати от този режим.

ДК: Защо се налагаше?

СБ: Говорим за Възродителния процес, като насилствено бяха сменени имената на турското малцинство в България. Те са по мои данни 1 млн., които до това време си живееха в тази страна, продължават да си живеят, тук си работят, тук си плащат данъците, тук искат да умрат, тук искат да се развиват.

ДК: Те се чувстват като български граждани.

СБ: Имат си прекрасни отношения с другите българи. Имат си комшийски такива отношения, имат си и други отношения, които бяха много добри. Вече причините кой може да ги каже, никой не ги каза. Решиха този голям международен гаф, решиха насилствено да сменят имената. Това се осъществи края на ’84 г.- началото на ’85 г. Ние бяхме свидетели на това.

ДК: Вие на колко години сте били тогава?

СБ: Аз съм ’66 набор, тогава бях на 19 години.

ДК: За Вас лично как...

СБ: Ами, ние сме били тийнейджъри, не сме така осъзнавали сериозността. Но моите родители трудно ги преживяха тези неща. Това са основни права на един човек.  Естествено всичко друго по този начин беше насилено. Имам предвид, че вярата беше забранена, посещенията по джамии бяха забранени. Знаете, мюсюлманите имаме обрязване, което също беше забранено.

ДК: А спазваха ли се тези забрани? Имаше ли начини все пак да отстоявате традициите си?

СБ: Така нелегално се намираха начини.

ДК: Например какви? Удобно ли е да споменете?

СБ: Специално за обрязването си имаше начин да не усещат властите. Трудни времена бяха.

ДК: И празниците мисля, че са били забранени?

СБ: Да, и празниците бяха забранени. Това са доста... интересувам се от тези неща... чел съм и Библията, чел съм и Корана... Коран имам на български, не мога да чета на турски, арабски не съм го учил. Така са ми били интересни и в свободното си време съм ги чел. Доста прилики съм намирал в християнството и в мюсюлманството, даже моята баба доста интелигентна беше за времето си, ми казваше, че между християнството и мюсюлманството разликата е  като ципа, толкова е малка разликата и вече сравнявайки нещата, примерно при вас има великден, при нас има байрам, при вас има постене, при нас има рамазан. Доста сходни неща има както и във вярата, примерно Исус Христос е при вас, при нас е Исса.

ДК: А Вашата баба как прие смяната на имената? Все пак тя е била интелигентна жена?

СБ: Тя беше така в години, може би беше над 70-годишна тогава. Доста трудно преживя това, още повече, че тогава сменяха действителните имена на хора, които са живи. Обаче по същия начин вече сменяйки презиме и фамилия, сменяха и имената на тези, които са починали. Това още по-трудно се възприемаше от живите хора. Специално баба ми много лошо преживя смяната на името на баща й, на дядо й, които отдавна са си отишли от този свят. Но преживяхме, разбира се това. После и жертви имаше, имаше и реакции от страна на населението. Помня ги и тези събития. Сега се правят възпоменателни митинги в полза на тези жертви.

ДК: А с тези жервти, нямаше ли как да се избегне този момент? Имате ли спомени?

СБ: Трябваше да се избегнат, не трябваше да има такива моменти.

ДК: Тези жервти на практика са били контрареакция на водената политика.

СБ: Да. Аз имам и доста приятели, които семейства са с различни вери. Например мъжът изповядва исляма, а съпругата изповядва християнството.

ДК: И това не е пречка?

СБ: Да, никаква пречка нямаше, сега даже вече има такива, но това беше пречка и за тяхното семейство. Имаше доста такива семейства, които се развалиха поради различни причини. След това вече дойде тази Голяма екскурзия, която беше устроена от Живковия режим. Доста хора си взеха две чанти и се изселиха в съседна Турция.

ДК: Тук в Шумен масово ли е било?

СБ: Да. Имаше села, които съвсем се обезлюдиха. Останаха само по 3-4 семейства. Някои разбира се, след това се върнаха, да кажем половината и пак съживиха тези населени места.

ДК: Какво разказваха като се връщаха?

СБ: Вижте, хората с нежелание отидоха в Турция. По същия начин и аз бях принуден. Аз също бях 11 месеца в Турция. Аз това не можах да възприема, че аз съм се родил в тази страна, исках тук да се развия, исках тук да се усъвършенствам, тук да създавам блага и искам да си остана тук. Аз никога не съм мечтал, даже и сега, вече икономическите трудности предизвикват... доста младо поколение се изнесе от страната. Но аз съм привърженик тук да останем, тук да се борим, тук да търсим възможности. Все пак това е нашата страна и ние тук искаме да имаме развитие и за нашите деца. И поради тази причина аз не можах да възприема в чужда страна да остана, там да си развия семейството и т.н.

ДК: Трудни ли бяха тези 11 месеца там?

СБ: Да, разбира се. Отиваш в една чужда страна без никакви позиции, без никакви познанства, без да знаеш какво те очаква. Търсиш квартира близо 2 месеца, намираш една квартира, която още не е доизградена – няма прозорци, няма врати. Настаняваш се.

ДК: А Вие сте били на 20 години? Някаква такава младежка възраст?

СБ: На такава възраст, че нещата бяха много трудни и вече имаше и други неща. Аз се разболях, баща ми се разболя...

ДК: Там се разболяхте?

СБ: Да. Но с твърдото убеждение бях, че аз ще се върна тук. Още от първия ден тръгвайки за Турция това ми беше... Доста бързо мина това време, тези 11 месеца. Все пак също трябваше да работиш, да изхранваш семейство, аз тогава имах на 2 месеца дъщеря. И работих и успяхме, както се казва. Върнахме се.

ДК: Трудна е била тази година. С малка дъщеричка... тя вече е голяма...

СБ: Сега ги питам какви мисли имат, какво възнамеряват... Имам и син, който е 12. клас. Те също мислят като мен. Ето например, дъщеря ми следва право, като имаше възможности из Европа да учи в няколко страни, имала е възможност и в Турция, така по гости и на екскурзия... Сравнявайки нещата казва, че иска тук да остане, тук да работи, тук да се развива, може да ходи само на екскурзии и на гости, и да се върне тук да работи. Даже и да срещне човек, приятел, с който в бъдеще да създава семейство даже и в това отношение тя е категорична, че няма да търси човек, който може би е чужд гражданин, даже и това го мисли.

ДК: Вие така сте я възпитали, за да чувства по този начин? Явно е така?

СБ: Не, аз така мисля. Може би патриотизмът в мен е силно изразен. Може би такива служби, които съм ги заемал до сега. А може би така съм и възпитан. Но всичко за мен е, това което си е мое, което съм си го създал. Тези служби, които съм ги заемал, съм изграждал нещо, е било пак за града, за селото, за населеното място, където живея, където ще живеят моите деца, където ще бъде бъдещето на моите близки и познати, и приятели. Така че там не ограничавам своите усилия, своите нерви. В смисъл такъв, че когато става въпрос за града, за една инвестиция, за едни възможности, аз винаги съм „за”, каквото и да ми коства това. Аз съм общински съветник, председател съм на Бюджетна комисия и правя всичко възможно и аз да имам принос в развитието на този град, и аз да имам частица за бъдещето поколение на този град. И всичко това, без други зли мисли, на такива не се хващам изобщо. Единственото е, че и моите деца, и моите приятели почнаха да се възгордяват от мен, че  това е станало благодарение на еди-кой си. Не държа да се казва. Но всеки такъв би трябвало да има принос в града.

ДК: А удобно ли е всъщност да споделите за Вашия професионален път? Какво се случи като се върнахте в България и как стигнахте до тази позиция, до това, което правите всъщност за този град? Очевидно сте извървял дълъг път?

СБ: Да, може би труден беше пътят. Но откровено казано, колкото и да е било трудно, толкова е било и добро.

ДК: Да, защото сте имали цел и амбиция?

СБ: Целите, които съм си ги поставил, може би вече съм си ги постигнал и това все пак задоволява нещата. Моята кариера тръгна от РПК в Каолиново. Каолиново е една малка община в Шумен. Тогава бях ревизор в РПК, една потребителна кооперация, като ревизирах магазини, ресторанти.

ДК: Това коя година е било?

СБ: Това беше ’88-’89 г.

ДК: А Вие от Каолиново ли сте всъщност?

СБ: Да, от тоя край, от едно село Престоя се казва. Даже сега имам къща, събота и неделя се прибирам на село. Оттам вече връщайки се от Турция станах секретар на кметство, така стъпка по стъпка съм се издигал. Бях секретар на кметството на моето село, където работих близо 3 години.

ДК: Как решихте да се заемете с това? Трудно ли беше това решение да заемете такава позиция?

СБ: Може би не беше трудно, тъй като бяхме млади. Амбицирани в живота и мотивирани. От друга страна, не му мислихме много-много.

ДК: То понякога така и трябва може би.

СБ: Хванах се с тази служба, отговорна наистина. То беше секретар – изпълнител по бюджет се водех тогава. Като и бюджетите на селото бяха при нас – на училищата, на градините, на читалищата, които са в това населено място. Ние начислявахме заплати и всичко беше като бюджет при нас. Местните данъци тогава ние ги събирахме от населението.

ДК: Трудно ли беше тогава, защото на практика това са първите години след ’89 г.?

СБ: По-лесни бяха в сравнение с тия години.

ДК: В сравнение със средата на 90-те?

СБ: Да. Хората бяха с по-високи възможности, бяха на работа, с повече работна среда. На работа бяха и възможностите бяха повече. Лека полека закривайки се предприятията, особено в малките населени места хората останаха без работа.

ДК: И всъщност това усложни картина?

СБ: Това доста усложни картината. Има сега малки общини, малки населени места, които се изхранват само от селско стопанство и се изхранват от животновъдство. Това е един поминък, който не е целогодишен. От земеделие чакаш веднъж или два пъти в годината и какво ще имаш като приход не ти е ясно, какви добиви ще имаш, каква продукция ще имаш, какви цени ще имаш – всичко зависи от пазара. Животновъдството по същия начин, нещата са обвързани, възможностите са доста ограничени.

ДК: Хората в тази малка община как приеха падането на Тодор Живков? Това е вече като легендарно словосъчетание... как го приеха?

СБ: Честно казано хората бяха с едни бъдещи очаквания за по-добър живот.

ДК: Но Вие казвате, че тогава също се е живяло добре преди ’89 г.?

СБ: В сравнение с днес.

ДК: Не се е очаквало, че така ще бъде и затова са били тези очаквания?

СБ: Разбира се. Хората си мислеха, че ще бъдат запазени работните им места, че по-големи ще бъдат възможностите им. С такива очаквания бяха.

ДК: Противоречиви ли бяха оценките от друга страна? Повече положителни или повече негативни, защото са се надявали?

СБ: Повече положителни в сравнение с днес. Сега са повече отрицателни. И оттам вече моето развитие тръгна в общината. Бях поканен от тогавашния кмет да оглавя финансовия отдел на общината.

ДК: Вие сте с такова образование всъщност?

СБ: Да, точно така. Аз съм с Финанси. И оглавих, Началник отдел бях на общината, близо 6 години, както се казва, аз бях бюджета на общината. Като така се развиха нещата, аз честно казано нямах може би много амбиция, но поради разни причини бях аз номиниран  за кмет на община. Спечелих изборите и ’99 г. станах кмет на община.

ДК: А кой Ви е най-хубавият и най-лошият спомен за тези години, за 90-те? И в личен план може би, нещо, което не можете да забравите?

СБ: Аз имам много хубави моменти. Винаги съм бил задоволен в живота. Негативните неща съм ги оставял настрана. Трудности винаги има в живота, има го и днес, ще го има и в бъдеще. Все пак човек трябва да се бори, позитивно трябва да мисли и резултатите не закъсняват. Да, може би съм се трудил много. Когато се е налагало съм работил и 20 часа на ден, даже и в момента имам такива дни. Но това го правя с огромно желание. Обичал съм винаги службите, които съм ги заемал досега. И съм успявал честно казано. Първо съм разчитал на себе си, това ми е било винаги приоритет в мен, който може би ми даде и тези възможности. Така се развиха нещата след края на мандата, че бях поканен тук в града. Тогава така и искахме да се ориентираме вече в града като семейство. Не, че сме били зле на село, но все пак за децата. Имах разбира се и жилище тук в града. Преместихме се. Вече близо 7-8 години живеем в града. Като тук в шуменската община пак бях заместник кмет по бюджет и финанси. Трудно беше. Трудни времена имахме и в нашия мандат.

ДК: Говорите за около 2000 г.?

СБ: Говоря за от 2003 до 2007 г. като доста нови неща се основаха тук в града. Ние първи бяхме като пилотна община, която създаде Общинска данъчна служба. Създадохме делегираните бюджети по училищата, на другите структури. Това бяха наши идеи, на тогавашния кмет на общината – Веселин Златев. Целта на сдружението на общините беше за децентрализация на властта, това го показахме в нашата община. И всяко ръководство сега на дадено училище разполага с един определен бюджет и си прави свои сметки на разходи. По този начин по-добре се управляват финансите. Ние бяхме тогава инициатори и за тази промишлената зона, която се доразвива от сегашното управление на общината. Тогава даже ние бяхме кандидатствали по тези проекти, които сега се изпълняват и продължават от сегашното ръководство на общината. Това са все пак инвестиции за града. Изплълнява се един проект на стойност 30 млн евра по ИСПА, затова е разкопан града ни. Става въпрос за подмяна на водопроводната мрежа с около 70% и с подмяната на канализацията. Разбира се, вече има спечелени проекти по тия програми за централната градска част и пешеходната зона на града. Говорим и за градската градина, която е доста добра като инфраструктура, за която също ще има добри инвестиции. И скоро, края на миналия месец (септември), имахме сесия на Общински съвет, на която бяхме доста амбицирани доста средства да заделяме за доизграждането на централната градска част, заделихме още един дял от бюджета на общината с цел това да приключи тази зима. И догодина гражданите на града да имат възможност за по-красив, по-добър център на града, особено за младото поколение, които разбира се, когато имат възможност да посядат на едно кафе.

ДК: Има ли много емиграция в този край?

СБ: Да, около 10%. Но иначе градът ни е красив, аз си обичам града – и с положителни и отрицателни неща.

ДК: Градът е много красив, просто в момента вали дъжд и това е единственият минус в Шумен!

СБ: Да, така е... природа си е все пак. Сега ръководството на общината възнамерява един заем да изтегли, който ще бъде инвестирн в инфраструктурата на града. Ще бъдат възстановени тези разкопки, тези дупки, канали... като ще има вече цялостно полагане на асфалт – говоря за 70% от инфраструктурата на града. Като до 7-8 години ще бъде изплатен заема. Като аз мисля, че това ще бъде добре за града. А първото нещо, което се иска, е добра инфраструктура, за да може да има комуникация, условия на инвестиране, на производство, даже и на живот. Всеки иска да има определена сигурност в един град. Така че аз мисля, че нашият град има потенциал и възможности, които ще може да ги дава на своето население и на властта, разбира се.

ДК: С това приключил ли е прехода за Шумен? С новите проекти, с парите от ЕС?

СБ: Няма как да е приключил, защото все още има възможности, доста неща има, които трябва да се доразвиват. Шумен е един културно-исторически град. Шумен е създаден преди 3 хил. години. Доста исторически местности има, които могат да се развият, могат да се привлекат много туристи. Няма го все още този потенциал в сравнение с Търново. Търново горе долу годишно имат около 150-160 хил. туристи годишно, даже и повече. Нашият град има от порядъка на 70-80 до 100 хил. души. А ние сме град, който като история даже е повече от Търново. При нас са първа българска столица Плиска, втората Велики Преслав, Мадарски конник, крепостта на града, паметника от ’81 г. от създаването на България.

ДК: За него има много противоречиви оценки междудругото. Каква е Вашата оценка? Казват, че много бетон е излят там.

СБ: Да, даже и бившият кмет така го казваше, че там толкова бетон е излят, че с толкова бетон може да се прави 25-хиляден град. Сериозно! Толкова бетон има излят там. Но все пак тогава са били такива времената, такива възможностите, но все пак и в историята нещо трябва да оставим. Не можем винаги само за днешно време да мислим. Един народ трябва да цени историята си. От тази гледна точка може би аз гледам по-позитивно на изграждането на този паметник. Да, може би е коствало много пари тогава. Аз си спомням как удържаха, самооблагане го наричаха, някъде 1-2% от възнагрежденията на хората, които работят. И от този фонд  фактически се подпомагаше изграждането на паметника.

ДК: Но само за тази област или и на държавно ниво?

СБ: Тук не си спомням вече. Може би само за областта е било, тъй като тук става въпрос за изграждане на паметник. Но си спомням, че тогава се удържаха средства от заплатите на хората, 1-2% самооблагане.

ДК: Хората как възприемаха това самооблагане?

СБ: Нямаше реакции.

ДК: Вие казате, че те не са и мислили толкова за пари, за да реагират.

СБ: Да, примерно за това. Но и знаейки, че нещо ще се изгражда за поколенията. Не знам. Може би не сме си задавали този въпрос тогава. Но си спомням, че такива удръжки имаше.

ДК: Сигурно е било мащабно откриването на този паметник тогава ’81 г.?

СБ: Аз не си го спомням лично, но сигурно е било тогава на държавно ниво. Този хотел (хотел „Шумен”) е изграден ’82 г. Тогавашното ръководство на градксия комитет доста амбицирани са били в инвестициите.  В това време са направени доста забележителни инвестиции. Говоря за този хотел, говоря за паметника, говоря за инфраструктурата на града. Имало е доста инвестиции.

ДК: Как си го обяснявате на фона на други градове в страната? Това цялостна политика на държавно ниво ли е било или на местно равнище са били много дейни?

СБ: Аз си го обяснявам конкретно с ръководството на местно ниво.

ДК: Просто са съумявали да реализират такива проекти?

СБ: Аз... защото съм бил и в местната власт и е много определяща политиката на местната власт.

ДК: Тя тогава всъщност каква е била 80-те години?

СБ: То е било ръководство, което е било доста обвързано може би ... всичко е било държавно. Нямало е както сега, да кажем държавна власт и общинска. Тогава всичко е било държавна власт. Но едно е да издействаш от централата правейки инвестиции в един град. Това не идва само по себе си. Трябва да се търчи за това нещо. Аз тук виждам приноса на градското управление.

ДК: Какво се случи с това градско управление след ’89 г.? При положение, че има такъв принос за този град?

СБ: Системата се промени в страната. В края на ’91 г. след ВНС вече имаше промяна в законите, които даваха възможност за първите демократични избори.

ДК: Демократични ли бяха наистина?

СБ: Да.

ДК: Какъв смисъл влагате тук, като демократични?

СБ: В „демократични” влагам това, че нямаше еднопратийно управление. Макар че и тогава се провеждаха избори, но бяха примерно в една партия. Нямаше възможност за други партии да излъчват кандидати и да участват по избори и т.н. Тези първи демократични избори дадоха възможност всяка партия да излъчва кандидат за кмет на село, на община, кандидат общински съветници, които имаха възможност по свои виждания да правят политика.  Така преминаха тогавашните избори.

ДК: Не, защото вече с думата „демокрация”, „демократичен” много се спекулира, че се е изчерпала от смисъл и заради това Ви попитах Ви какво влагате?

СБ: Не, аз не вярвам в това. Тази демокрация, която съществува все пак в страната. Да, може би има определени виждания, но във времето ще се поизчистят нещата. Аз поне така мисля. Говорим за съвременните общества, които виждаме. Аз доста съм пътувал по света. Бил съм и в Щатите, и във всички европейски страни.

ДК: Можете ли да направите сравнение между демократичния режим, който се случва тук и това като Ваши наблюдения в чужбина?

СБ: Да, доста са големи разликите. Но нали се стремим към тези общества и аз мисля, че това рано или късно ще се получи.

ДК: А Вашата професионална преценка - защо се получиха тези разлики в България?

СБ: Има доста неща, които могат да бъдат изброени.

ДК: Например ще споделите ли нещо?

СБ: Може би не бяхме подготвени за такива времена.

ДК: Защо?

СБ: Вижданията бяха други – от една система преминавайки в друга система. Трябваше да има някаква приемственост може би. Това не се получи при нас.

ДК: Приемственост на управленско ниво ли?

СБ: Да, на управленско ниво.

ДК: Защо не се случи тази приемственост? Какви бяха факторите?

СБ: Те може би са много. Вижданията бяха различни може би. Да не влизам в детайли. Труден преход беше честно казано. В тия 20 години доста възможности бяха изтървани. Ние сме една малка страна, която много бързо може да се развие. Ще го търсим това време сякаш. Тия години може би бяха достатъчни така да се развиваме, но разбира се надеждата винаги трябва да съществува. Може би човек се учи от своите грешки. Може би доста грешки бяха допуснати, но аз вярвам, че допускайки грешки и учейки се от тях вече ще имаме успехи. Аз така мисля.

ДК: Аз си позволявам да Ви задавам такива по-конкретни въпроси, защото сте изключително интерсен събеседник и имате такава лична позиция и професионална оценка. А преходът свършил ли е според Вас?

СБ: Преход има във всички времена като се върнем в историята. Винаги има възможности за доизграждане. Това е преход. И съвременните общества също имат преход на развитие.

ДК: Не, имам предвид преход в този смисъл като политическо понятие, което се появи в началото на 90-те.

СБ: Мисля, че ще има още развитие. Ние сме една красива страна с доста природни дадености и възможности. Правил съм доста сравнения. Аз съм виждал места в Китай, които в планината са ги превърнали в обработваеми площи, така на скатове са ги направили. И те са така от порядъка на няколко декара и хората се качват чак горе на планината да орат земята. А ние такива дадености ги имаме бол. А ни е и плодородна почвата сравнявайки пак. Виждал съм засети площи с пшеница, а вътре има и засадени тополи. Обаче там например не виждам как може да влезе комбайн да жъне тая пшеница, което означава, че всичко се прибира на ръка. Какво да сравняваме? Туризмът може много да се развива при нас. Селският туризъм също може – имаме такива местности специално в шуменска област, които така са забравени от Бога, са зарязани.

ДК: Защо? Какво се случи, за да бъдат забравени? Или просто не е имало такава традиция през 80-те години, за да бъде продължена? Обезлюдиха ли се тези места?

СБ: Имаше такава традиция – Твърдица, например се казва една община, в която имаше такива изградени на времето, аз също като малък съм ходел на лагер. Там има една специфична минерална вода, която лекува доста болести предимно за жлъчка и др. И за времето си беше доста актуална. Имаше възможности и пенсионери да посещават лечебните й качества. Която вода сега съществува, но инфраструктурата замина, държавата няма определени възможнсоти за това, но все пак може би бизнесът не е стигнал на това ниво, за да инвестира още. Скоро ходих там да оглеждам един обект, едно място, което е доста перспективно, общински, мога така да се инвестират добри пари. Разбира се, че целогодишно ще връщат тази инвестиция. Имам предвид туризъм, който може да бъде открит цяла година. Ако сравним да кажем с Черноморието – там туризмът е в рамките на 3 или може би 4 месеца в годината. А тук това може да бъде целогодишно.

ДК: А Вие казахте лагери. Чувала съм толкова много за тези лагери, те са така като някаква емблема на комунизма. Какво ще споменете Вие за тези лагери? Някакви спомени да разкажете?

СБ: Аз съм  бил на лагери всяка година. Летните месеци имам предвид. Те бяха организирани от училището, където учиш.

ДК: Всички ли имаха достъп да отидат на такива лагери? Как се случваше, някаква селекция имало ли е?

СБ: Честно казано, да. Може би някои се въздържаха да пратят децата си по определени причини, но възможности всеки имаше, тъй като те бяха безплатни. Като в един период от време имаш възможност за лагер. Аз съм бил във Върбица примерно, в Крапец, в Обзор примерно всяка година. Те са в периоди около 15 дни, летни месеци като си на лятна, детска почивка. Със свои връстници си, които са на твоя акъл, ум, на твои разсъждения. Създаваш приятелства, познанства от други училища, градове. Много интересни бяха. Организирани бяха много различни мероприятия – спортни, културни и т.н. Бягане на плаж примерно, плуване. Аз даже съм имал тогава възможност за медали, бях станал първенец по дисциплината плуване, като бях на първо място и накрая ме класираха като млад спасител. Така бяхме мотивирани. Футболни срещи, теглене на въжета... 

ДК: През Вашия поглед на дете тогава какъв е бил образът на Партията? На БКП? Какво сте знаели? Говорело ли се е изобщо или не Ви е интересувало? Вие отивате, забавлявате се...

СБ: Кой мислеше тогава за партията, управлението?!

ДК: А Тодор Живков кой е бил тогава за Вас?

СБ: Не сме мислели в общи линии.

ДК: Не, защото вече децата знаят кой е Бойко Борисов. По друг начин вече се изместват може би нещата. Просто ми е интересно тогава как политическите фигури са  фигурирали за децата.

СБ: Тогава не бяха и много политизирани нещата. Толкова за политика не се говореше в публичното пространство. Тогава се провеждаха и избори вътре в една партия само ставаше това, но тогава всички бяха задължени 100% да гласуват за кандидата на БКП, нали то нямаше и други.  Но може би много-много не  се усещаше и самите избори. То беше едно определено задължение, идва момент на избори (декември мисля, че бяха) и хората отиват да гласуват тихо, спокойно обаче без такива грандиозни агитации, форуми, програми... Минаваха си изборите – стара песен на нов глас. Същият кмет, който е бил преди това си продължава. Примерно нашият кмет, който е на село, той си е кмет от 35 години. Професия кмет!

ДК: Но хората са били доволни от водената политика – 35 години професия кмет?

СБ: Колко доволни, колко задължени... това е вече друг въпрос!

ДК: …т.е. повече задължени или повече доволни?! В рамките на шегата!

СБ:... Трудни времена наистина. Особено тая криза доста сериозно се отрази на живота. Това се отразява и на банковото дело. Трудности имаме и с плащането на кредити, а всеки си е правил сметката преди това –някой е теглил за жилище, други за развитие на малък бизнес. Сметките малко така се пообъркаха, дано обаче да се пооправят бързо. Амбицирано е правителството, това поне се усеща.

ДК: Аз бих желала да Ви благодаря, че ми отделихте време. Удобно е да използваме откъси от интервюто, нали?

СБ: Къде ще бъде използвано?

ДК: Ще бъде използвано за целите на изследването. Вероятно ще има някакви публикации. Ако искате тези откъси, които възнамеряваме да използваме, да Ви ги изпратим все пак за Ваше одобрение, ако считате за необходимо? Искаме да сме максимално коректни за това...

СБ: Няма проблеми, аз мисля, че  с това няма да се злоупотребява или нещо от тоя род. Това е една информация, която всеки един свободномислещ човек би могъл да го изрази по свой начин.

ДК: За това и Ви потърсихме всъщност.

СБ: Това е демокрацията. Всеки има право на мнение, на изразяване.

ДК: Това ли Ви липсваше?

СБ: Предимно това. Тогава ти се казваше какво ще приказваш. Примерно спомням си едно партийно събрание тогава и докладът, който някой трябва да докладва, се проверяваше, това, което пишеха, това се казваше. Такива бяха нещата.

ДК: А как се възприемаше? За някои е било нормално да четат това, което им се пише?

СБ: Да, някои много нормално го приемаха това. Било по определени може би интереси.

ДК: А тук имало ли е дисиденти?

СБ: Аз лично не знам. Може би е имало, щом го е имало в София или в други градове на страната.

ДК: Да, но Вие сте бил и младеж тогава.

СБ: Други неща ме интересуваха тогава.

ДК: Ами, някои неща значи не са се променили.

СБ: Не са се променили. Даже може би бяха по-добре тогава младежките ни събирания...

AttachmentРазмер
Intervyu_S-Bakiev_Darina-Kyuchukova_Shumen_7-10-10.pdf90.06 KB
Intervyu_S-Bakiev_Darina-Kyuchukova_Shumen_7-10-10.doc117 KB
Intervyu_S-Bakiev_Darina-Kyuchukova_Shumen_7-10-10.odt45.77 KB