ИНТЕРВЮ НА МАРТИН ПЕТРОВ СЪС СТОЯН ВАНУШЕВ, МАДАРА, 8.10.2010 Г.

 

Р: Той повече сведения ще ви даде, ако искате за Мадара от мене.

 

И: Не, не, нас не ни интересува Мадара, интересува ни просто да ни разкажете за вашия живот.

 

Р: А, това мога, това мога.

 

И: В тия години. Да.

 

Р: Това мога да ви разкажа. Какъв е бил. Ами, вижте сега, няма да го наречем "автобиография", но нещо подобно, ако искате?

 

И: Да.

 

Р: В Мадара преди всичко има малко така наречени кореняци. То фактически в историческо отношение е голяма работа и старо село, но фактически от 100 и няколко години съществува тази настоящата Мадара, от около 100 и няколко години. Също така и аз съм преселен на седем години от Марково и идвам тука. Ами, завърших образованието си тука – начално, прогимназия. Гимназия в Шумен, реално тогава казана, учителският институт тогава така се казваше – висше заведение. И известно време не продължих обазованието, то впрочем не, не бях на работа. След завършването 56-та година отидох в Риж на работа 12 години, върнах се в Мадара 20 години. Тези години все като директор. После отидох наново в Риж три години. станаха около 30 години, 33 години като директор. Какво да ви кажа, обичах да строя, независимо че професията ми беше педагогическа. В Риж по мое време, при мое директорство построих и аз с активното участие на хората, тогава не беше като сега да работим само за пари, ами на трудови начала много работи направихме по стопанска сметка, без централно от държавата. Беше много интаресно, защото, когато отидох на пети август, моя рожден ден.

 

И: Моя е на осми.

 

Р: Пети август, все сме лъвове, така ли?

 

И: Ами, през три дена сме.

 

Р: Да. На вратата гледам "Държавен контрол" на пети август. Влизането, естествено, запечатано училището, не се влиза, защото малко преди туй пък правехме едно обединение между трите села, тогава беше АПК-та – Риж, (не се разбира), Александрово и се събори тавана от, във стаята нямаше къде и държавен контрол след известно време слага туй нещо. Аз не знаех. Отивам и гледам. Сега да не разправям какво нещо е младостта. Смело разпечатвам и влизам, събирам хората и почваме събаряне на училището. От пети август, 15-ти септември трябва да са на училище, но казвам младостта е много смела. Така. За една седмица го оставихме на четири стени. Ами сега през това време се повдигаха стълбове за хмел. Там е и желязото, и циментът и всичко. Техническият ръководител, дори без кмета беше на моя страна и започна да ни снабдява с тези, както и да е със голям труд, до началото на януари новата година успяхме да сложим бетонна плоча, да замажем училището, да влезем. Това е за старата постройка, която сега е детска градина, понеже, нали, беше стара и покрива така рухна. Освен това поех инициативата и направихме ново училище, пак в Риж. И там и него го направихме до 68-ма година се преместих тука. От 68-ма година 20 години тука. Осемдесет и осма година през възродителния процес стана нещо тука, може и да ви разкажа, неприятно, в смисъл не от моя страна, ама нека да ви кажа и това. Аз съм син на заможен селянин на времето, вие сте млади, не знаете, това все пак съдържа, че аз работих за... тази държава, за това правителство, за тази партия, във момента тя командваше, знаете, БКП-то, но въпреки туй имаше все едно наум. Както и да е, стана един конфликт между едно дворно место между баща ми и собственика там и намесиха и мене, даже повикаха ме от училището, бях на училището. И това им даде повод да ме махнат от Риж, дори като наказание. Добре ама в Шумен, в отдел Просвета тогава беше, шефовете ме познваха и веднага ме назначиха отново в Риж като директор и така си продължих. Бях, освен това, волнонаемен в Трем, не бях редовен и тука, замествах по майчинство и т.н. Казах – обичах да строя, наред със строителството аз трябваше да си провеждам ръководно-контролната работа, което мисля, че го правех. На демократични начала съм работил, обаче сега отчитам някои работи. Не винаги, според мене, болшинството е право. (смеят се) Тогава болшинството беше... така.

 

И: Така е.

 

Р: Не винаги. И дори на заседание на учителски съвет учителят е прав, но аз казвам "Не виждате ли, че всички са против вас?" Колко съм бил несправедлив! Той беше прав в отделни случаи такива. Сега е съвсем друго, всеки може да се защити и да си изкаже мнението. Тогава, малко грубо, командваше партията. това се отчете като такава вече и както и да е. Във моята работа като директор това беше основно, уж демократично пък... По отношение на възпитанието мисля, че словото и това често пъти така постъпваха учителите – с много приказки се опитваха да възпитават. За мене многото приказки значеха първо да запознаеш детето с отделни, да му дадеш информация, а в никакъв случай многото приказки влияят, могат да възпитат детето. Тук интериор, макросредата, микросредата там в училището, родители и т.н., много сложен, знаете, процес е възпитанието, действието преди всичко. Ами, мисля, че сме успявали...

 

И: Вие споменахте...

 

Р: Да?

 

И: Споменахте за някаква случка тука по възродителния процес преди малко.

 

Р: Ами, тогава беше и като отидох наново във Риж, това, 88-ма година, тогава беше бур…, тогава вече бяха бурните времена... Аз постарому, например към децата с –ова и –ева се обръщах, а сега, както знаете няма такова нещо и малко стана неудобно положението. Уважаваха ме хората, въпреки туй. Някакви конфликти не съм имал. Старото уважение през дванай…, аз от 56-та година казах до 68-ма година се върнах, това са 12 години в Риж, първите ми години като вече редовен учител, та остана уважението, но това ми стана така... Ми, през този процес... Турция разреши, там кой беше шеф на Турция, да се изселят. Ами ние останахме без тях, 50 на сто беше турско население, останахме без работна ръка. Хмелът беше узрял, аз ви казах, че туй ми помогна да ремонтирам училището там , нали, стълбовете и т.н. И трябваше ученици и учителите в свободното си време да се заемат с прибирането и се заехме с прибирането на хмела. През този период даже, малко като залитане, имаше в страната учителски ТК, училищни ТКЗС-та и сме вземали ниви, около 200-300 декара да ги работим, обикновено царевица. През следобеда или повече във свободните дни ходехме и колко гледахме една година, похвалиха ни много, че сме работили, обаче туй не е така, те ни похвалиха и защото се стараехме ама откъсваме се колкото и да е от училището и допълнително напрежение на, допълнително напрежение на учители и ученици става. За туй напрежение аз споменах, да ви спомена още един път – както във Риж, така и тука в Мадара фактически през мойто директорство станаха две големи училища. Благодарение на цялото население, аз казвам така: пръстите от двете ми ръце може би повече хора нямаше, които не са участвали по един или друг начин в строителството. Там и бетон изливаха, и абсолютно много други работи. Даже за куриози ние направихме така, че, класовете бяха тогава много – от 39-40 души, всеки клас родителите да се измаже стаята, ново училище, да намери начин да се измаже стаята и те правеха, не всички, но поне половината класни стаи ги измазахме по този начин, защото на стопански начин работехме.

 

И: А Вие казахте, че е останало, не е имало хора, които да приберат хмела, в училище това как се отрази сред учениците, защото те предполагам половината ученици са...

 

Р: ... турски произход.

 

И: Да, са били от турски произход.

 

Р: И се съпротивляваха. Не се отрази зле, помагаха и те. Сега, по-специално хмелът, то се жъне, товарим го, аз например участвах в товаренето с камиона, и го пращахме. Тука не можеха много учениците, те не умеят да жънат, не е механизирано жътвата, ами повече възрастни участваха специално в тъй нещо, за хмела. Ами в други отношения имаше все пак българи, които заеха работата в ТКЗС-то и своята работа, не се отрази много на... Затова ги, ни компенсираха дори от Просвета, че участваме допълнително в това.

 

И: Вие споменахте, че сте обикалял селата тука. Тя баба ми, тъй като е била учителка в Разградско по история пък и тя ми е казвала, че е преподавала по селата около Разград.

 

Р: Не Ви разбрах как, в какъв смисъл?

 

И: Споменахте, че сте обикалял селата тук, че сте преподавал по селата или... около Мадара.

 

Р: Не съм обикалял селата. Наред с другото, освен директор бях и средищен директор на Мадара, Кюлевча и Мътница беше към нас, те са трите села близки до нас и, ако съм обикалял, може би това да посещавам отделните училища директорите. Просто така, като съм средищен директор съм задължен, те бяха добри директори и не мога да се, не съм се намесвал в работата им, че съм бил в Трем, че съм бил в Риж, че съм се върнал в Мадара, че пак съм отишъл в Риж, ако в такъв смисъл казваме.

 

И: Не, споменахте нещо за околните села, че сте обикалял или.

 

Р: Значи нещо съм...

 

И: Може би аз се бъркам.

 

Р: Погрешно съм.

 

И: Няма значение.

 

Р: Ами, какво да ви кажа. Може да не е много скромно, удовлетворен съм от това, което съм правил, повтарям: защото наред с ръководно-контролната работа аз четири години строихме това училище, Мадара, на стопанска сметка, защото бавно става, ние го строим. През този период ни отпуска ползвах, по 60 дена, това са четири години не съм ги ползвал, събота и неделя там. Ако ви покажа майстора, който, с който правехме училището и кмета, те, с тука, с кмета бяхме, в Риж повече аз строях, ма тука с кмета наедно. Той пое просто финансирането, колкото може, набирането на работна ръка и т.н., аз пък организацията на родителите и на учители и ученици, доколкото могат да помогнат.

 

И: А преди изселването на турците има някакви вълнения тук.

 

Р: Вълнения в Риж ли?

 

И: Из целия регион. Навсякъде където е имало турско население.

 

Р: Аз сега чувам историческите справки, които се правят. Чак дотам не е било в нашия край както другаде – с демонстрации, с груба намеса на партията в туй отношение. Специално в Риж като турско село нямаше такова нещо. Да ви кажа, турците в Риж не приемаха дори Доган, не го приемаха. Той беше като държавна сигурност в страната, к'от да е и затуй повече от тях не са ДПС, ами са БЗНС. И сега (засмива се) едната българка, те и двете са БЗНС, сменят се кметските им столове, един път туркинята, един път българин, българката и двете са 'щото БЗНС. Та някаква търпимост имаше, да ви кажа и това – имах един много добър учител турчин, тогава учехме турски език...

 

И: Като малък, вие когато сте бил ученик?

 

Р: Това 68-ма година казах, че, 56-та година казах, че отидох там и там продължих. И като дойде този процес, като стана този процес, сега почнаха, колкото да е, и отвънка да гледат с друго око на този човек. В Прелав беше ръководството ни, общината, не в Смядово тогава, имахме един депутат в Народното събрание, аз го препоръчах, разбран човек и го остави на работа, защото се съкръщаваха и учителите, туй се получаваше, остана на работа този човек и ми благодари и после аз казах, че няма, че нищо от страна на турчетата, но някои така загатваха, той просто (тропва по масата) слагаше, респектираше... (засмива се)

 

И: Какво загатваха?

 

Р: Като турчин тези отделни, то не беше нещо съществено, но... Аз ви казах за имената например, че станах смешен, когато назовавах децата с -ова и -ева, а те вече нямаха такова нещо.

 

И: А те преди това са имали български имена?

 

Р: Да, поголовно, задължително. И гробищата.

 

И: А това как стана?

 

Р: И умрелите даже ги прекръстихме с български имена. Къде сбърка Тодор Живков? Не го направи както на запада го правят.

 

И: Как го правят на запад?

 

Р: Ами например малкото име слагат този, който измисли компютъра, Джон кой беше той.

 

И: Да, Атанасов.

 

Р: На малкото име, а другото му е българско име. И ние не го направихме тогава и това му изяде главата на Тодор Живков, до известна степен.

 

И: А как стана, вие тогава сте бил в Риж?

 

Р: От 56-та до 68-ма година бях в Риж, втория етап вече за три години той отделно. От 68-ма до 31-ва, от 88-ма 91-ва се пенсионирах там в Риж трите години там заради конфликта, който стана тука заради едно дворно место и тогава се оказва, че съм син на заможен селянин, дотогава работех, и пак си работя и сега съм пак там, не съм се отказал, даже се чудят: "Как така, ти трябваше да си дисидент и т.н., да се откажеш." Не, аз смятам, че така или иначе, може да е само идея, но това е партията, която най-много ще помисли за... всички, не само за беднотията, изобщо, така си мисля. И тука да кажа друго – хората правят партията, хората я дискредитират и т.н., естествено. Но оставам, макар и да не ползвам идеологизми, оставам на туй становище, че така или иначе тя си остава единствена, която може да помисли. Макар сега че обвиняват Станишев отишъл, БКП-то, аз съм БЗ…, а, БСП, БКП-то обвиняваха Станишев, че е отишъл много надясно. Забравил левите си убеждения, самият той е комунист. Но това е помежду другото.

 

И: А как стана това преименуване, как стана тази смяна на имената?

 

Р: Преименуването, аз имах още един учител турчин. Той беше  Мустан и го сложиха Марин. Не знам отсърце ли му беше ли какво, се смеехме с него и той се смее: "Кажи сега как ще ми викаш - Марин или Мустан? Както искаш, тъй ми викай!" (смее се) По принцип имаше търпимост.

 

И: И вие как му викахте?

 

Р: Моля?

 

И: И вие как му викахте?

 

Р: ...Мустан! Старото му име виках, на моя отговорност (засмива се), турското му име. То и кратко беше, беше възрастен и... Бяхме ловджии, как да му викам? "Марине"? Ходехме по балкана. Скоро след туй, кат' напуснах аз, той почина. Има сега и мои ученици, които си запазиха българските имена, имаше едно Хаче, забравих й българското, ама си го ползваше. Но рядко.

 

И: Рядко го ползваше?

 

Р: Не, не, рядко има такива.

 

И: А, рядко са, които са си запазили българските имена?

 

Р: Да. Какво да ви кажа, ние си живеехме, смятам, добре преди възродителния процес, ама сега Турция с нейния фундаментализъм ли, какво стана, не мога да, не съм толкова компетентен в историята и това, защо стана тази бъркотия. Партията отчете своите грешки, разбира се. В туй отношение.

 

И: Разкажете ми, разкажете ми за този период, когато партията вече отчете своите грешки.

 

Р: Моля?

 

И: Разкажете ми за след това.

 

Р: Ами, след това, преди 20 години какво беше? Преди 20 години вие не сте гледали, когато беше, на заседание на Политбюро беше сменен Тодор Живков. Той остана, да ви кажа, с отворена уста в неведение, в чудо как може да бъде сменен. Та смяната я извърши според мене БКП, после БСП, не знам, БКП да кажем, тя извърши смяната на туй нещо. Но после, при такива смени вие знаете, 45 години управление имаше и хубаво, но имаше и много грешки, много лоши неща. Из един път според мене, аз не знам какви сте, ама говоря свободно, стихията нахлу.

 

И: Как нахлу стихията?

 

Р: Става въпрос за СДС. И не се мислеше от Политбюро, че така ще бъде промяната, просто по друг начин, тя стана пак по мирен, ама не и по тоз начин. И нямаше къде да мърда вече БКП-то и стана тази промяна, как да я отчетем – успешна или не? Не, според мене, макар и демокрация да, но тази демокрация премина в нещо, според мене не добро. Та много противоречиви са тези, противоречиви са тези 20 години, които минаха от тогаз според мене.

 

И: Разкажете ми за вашия живот през това време.

 

Р: Моят живот?

 

И: Да. През тия години.

 

Р: Моят живот. По-точно от кого?

 

И: През тия години, през тия 20 години.

 

Р: През, от, да кажем, от турци като българин или от... БСП?

 

И: Това, което за вас е било важно.

 

Р: Не, абсолютно не съм чувствал заплаха и никой не ме е заплашвал, абсолютно не го чувствам туй нещо през тези промени. Първо аз, като, мене ме приеха за член в Риж, тука в Мадара аз съм Мадарчанин, прясно е, че съм син на заможен селянин, не щяха да ме приемат. Въпреки че работех, но като поработих 2-3 години, като разбраха хората какъв, какво правя, приеха ме там за член на БКП и за ловджия и т.н. Бяха, имаше от Мадара сигнали, обаче Рижката партия каза категорично. Не обърна внимание (засмива се и тропва по масата), "Той ще бъде." (не се разбира). И после правихме ремонта на това училище и новото училище. И така съжалявам, 91-ва година се пенсионирах, 1991-а, става вече 20 години ли колко там, съжалявам, направих и там парната инсталация в цялото училище и парокотелното, пенсионирах се, не можах да сложа парния котел и тъй остана. Навлезоха новостите, където не можеше да се харчи така неопределено пари. На мен например, ще ви кажа примера тука в Мадарското училище, ми отпуснаха 180 хиляди лева за престройка и надстройка. Добре, но аз реших, много съм смел понякогаш, на своя глава да направя ново училище. Престройка и надстройка – те бяха четири стаи и още две стаи, към шест стаи. Престройка и надстройка туй значеше, а туй, шест стаи, а сега имаме, сега имаме четириетажно с мазите училище, правете сметка колко са. По четири, (засмива се) 4 по 4 – 16. Така. Идват от Шумен. Обаче областният шеф, общинският кмет мисля, че беше, вика:

 

- Ко праиш, Ванушев!? Казахме "престройка и надстройка", ти така си разхвърлял и всичко и си таковал.

 

Пък аз знам, че големите шефове не са много страшни, отколкото по-малките, викам:

 

- Ко да Ви кажа, господин – беше то, да, тогава – когато почнахме да престрояваме и надстрояваме оттам поддаде отделен зид, там отделни греди, от – имаше земетресение – и – викам (смее се) - ние го изринахме с това цялото.

 

И той нищо не ми каза, не ме наказа. Но, когато СДС-то дойде на власт, мене ме съдиха с, наедно с Тодор Живков, за грандомания! Че съм направил такова училище. Да, сега да, сега малко са децата, но тогава бяха просто двойни паралелки правехме. Имаше двама следователи – виж, как си спомням всичко – единият беше разбран, учтив към нас, а другият по-такова и когато излезе, вика, не аз преди туй казах, направо си казах:

 

- Вие не оценявате какво е направило селото, със собствени сили такава огромна постройка построихме и натуй отгоре – замотах някакси – се опитвате направо да ме съдите. – Пък то беше ясно, че няма да стане.

 

Но за тази грандомания май сме прекалявали, но сега се отчита, сега се вижда туй нещо, навремето за училищата – не, и кабинети и какво ли не, и работилници долу... И много деца, танцови трупи, хорове, много работи, спорт. Че ние с наш'то училище сме участвали футбол на републиканско ниво, в Карнобат си спомням водехме учениците. При много деца, избирахме. Имах добри учители, бях им много благодарен, за осми март даже им написах едно стихотворение, старият човек, нали, той повече приказва, по-мъчно му става (засмива се), осмомартенски поздрав. Но това е друг въпрос. Имахме партийна организация тука. По тоз въпрос също искам да кажа нещо. Партийните членове, имахме и нечленска маса – 24-5 учител имах при мен, имахме и нечленска маса, сега... аз виждам, че от нечленската маса имаше хора, които работеха по-добре и направо го изтъквах, отколкото някои партийни членове, нали знаете, тогава по други показатели малко ставаше партиен член, наред с това, че е работил, но и... отива рода да го проследиш целия и айде, тоз ще стане партиен член, тъ изтъквал съм добрата им работа, на  тези, тъзи нечленска маса. Но въпреки туй, аз ви казах, заради едно дворно место, мене ме секириха от тука фактически и аз отидох директор, последните три години, още един път да кажа, в Риж. Много говоря за себе си, нещо друго?

 

И: Ама ние за вас, нас това ни интересува, разбира се.

 

Р: Да.

 

И: Това ни интересува. Казахте, че...

 

Р: Направих през моя период летописна книга за тез всичките събития, те пък вземаха, че я откраднаха. Аз, може би е грях, ама историкът, който беше в училището директор, според мене я взема така да я ползва и така си остана.

 

И: Откъде я откраднаха?

 

Р: Моля?

 

И: От библиотеката на училището я откраднаха?

 

Р: От училището. А, ний нямахме библиотека там, тя седеше в архива там, при мене.

 

И: Е, има други копия сигурно или не.

 

Р: Не, не.

 

И: Само едно копие беше?

 

Р: Не. Ами, то е книга.

 

И: Ръкопис ли е?

 

Р: Ръкопис.

 

И: Не е отпечатана?

 

Р: Не е, само се подписвам долу: "Пишещия тези редове", "от Стоян Ванушев" и т.н.

 

И: Казахте, че през демокрацията са се случили хубави и лоши неща, на вас лично какво ви се случи, което...

 

Р: На мен лично, аз малко съм свикнал, гърбът ми е голям, да приемам удари, може би този израз не е правилен, въпреки че постоянно, нали, постоянно тука мадарци са ме отстранявали тука малко така заради, пак да повторя, заради туй, че съм син на заможен селянин, но работех. На мене освен туй... А! Е, да, случи ми се. Когато бях млад, участвах в бригадирското движение. Знаете ли бригадирско движение какво е?

 

И: Мхм.

 

Р: Не знаете! Не сте, чели ли сте? Това е чудна работа, с туй бригадирско движение такива хубави работи са останали в мене, просто така се, ме е възпитало туй бригадирско движение. Там работехме без пари. Само за една чорба обед, вечер и т.н. Но работехме, правехме един път Преславско – Елешница там, както да е и, но това е друг въпрос. Та, оттам не ме познават. Бях мераклия да стана летец. Кандидатствах и понеже там всички са в бригадирското движение, не знаят произхода ми какъв е и ме приеха. Изследвания физически и така нататък, всичко преминах, приеха ме там, но не след дълго наш'те разбират туй нещо. И пращат досието. Аз си минах всички изследвания. По едно време, те са получили вече туй нещо, ме връщат: "Я си провери сърцето на рентген!" Отивам аз. "О, момче, сърцето ти не е в ред!" Край. Това е едното ми следване. Не станах летец. На второ място... (някой влиза, търси кметицата, излиза) На второ място реших да стана машинен инженер. Инженерство. Защото е, заможни селяни, ние имахме вършачка, трактор и т.н. Няма шега. И там ме секириха. После отидох български език. И там не стана. Отидох колектор геология. Там започнах, изкарах една седмица. И там отде ме откриват все, аз гратис минавам и там не стана. И така четири последователни години аз кандидатствах, не ме приеха, туй съм го преживял. Но му сложих пепел и на туй нещо. Но последната година вече имаше комунисти стари, които не са от македонците, тази, дето им викаме абисинци, ами леринска Македония, стари такива, които казаха (тропва по масата) "Край! Стига с тоз човек." И не само аз, ами и други още момчета като мене с тези работи. И ме пуснаха да отида в учителския институт, тогава институт, то, защото нямало кандидати. (засмива се) И завърших така. Без да съм мислил такова нещо, да ставам учител. Да, с това, ако го сметнете, че съм пострадал, да, пострадал съм. И знаете ли какво стана? Когато отидох в Риж, когато ме разбраха какво е, що е... аз пак, какво беше, пак кандидатствах задочно математика. И те вземаха, че ме приемат, защото от Риж вече данните дават какъв съм, що съм. Приеха ме математика, но аз вече деца, насам, натам, семейство, сам се отказах от по-нататъшното следване. Математика.

Има много работи, които трябва да кажа. Не знам дали ви удовлетворява това нещо. Което... (влизат хора, излизат)

 

И: На мен ми се искаше да ми разкажете малко повече за тези години след това вече, за демокрацията, както казахте вие, какво ви се случи на вас през демокрацията.

 

Р: Какво ми се случи на мене. Ами, нищо не ми се случи лошо, нищо не ми се случи лошо. Трябвало да се откажа от партията, да стана като другите. Аз пак за себе си пак заговорих. Аз си останах верен...

 

И: Да, да, аз за вас ви питам, аз ви питам за вас.

 

Р: Аз останах верен на нея и... Нали, да ви кажа – моят партиен секретар, който беше на трите села, с него бяхме с камиона от село на село, по Първи май, по Девети септември и т.н., той се отказа от партията. И сега, аз малко се отстраних от него и ми каза:

 

- Ванушев, само ти си останал там. Фактически.

 

То и Асен е там, този Асен, също остана там, нали. Ами, да аз преценявам другояче 20-те години...

 

И: Как ги преценявате тия 20 години?

 

Р: Другояче преценявам 20 години. Демокрацията е хубаво нещо, няма грешка в туй отношение, но, ако говорим за отрицателните, сега, така стана демокрацията, извинете, че може да се плюеме и да се хулиме и да няма, да не ни се държи сметка, това вече не харесвам, как да го харесвам? И на времето туй не ставаше, защото... и на събрание ще те повикат, ще те разкритикуват и т.н. Сега няма, свободно всеки, на слободия го обърнахме, просто на слободия, според мене. А демокрацията, за мене, задължава и самия човек да я спазва, да бъде най-малко човек, да уважава околните. Нали като гледам от Народното събрание и вънка големци как се обиждат не ми е никак приятно туй нещо.

 

И: А в началото на демокрацията вие как се чувствахте, тогава как ги преживявахте тия години?

 

Р: В началото на демокрацията, когато се, дойде БСП-то на власт, аз веднага естествено преминах там, защото видях, че грешките ги отчете. Някои. Как се чувствах. Като комунист искате да кажете?

 

И: Какво се случваше тогава за вас, какво се случи в живота ви тогава, бяха бурни времена, в София поне.

 

Р: Ами бяха бурни времена, не съм кандидатствал за депутат, не са ме избирали за депутат. Последните три години в Риж бях пак партиен секретар. Нищо не мога да кажа. В крак бях с времето.

 

И: А какво беше времето?

 

Р: Времето какво беше, доникъде не стигнахме. През тези 20 години какво направихме, за хората в държавата според мене, какво направихме? Нещо, ние все България, все имаме да доправяме, все правиме, години наред все така се случва. Вие знаете ли, ето моята пенсия, от Риж е три години казах, толкова съм бил директор, ми е пенсията 225 лева. Такива бяха пенсиите наш'те. Сега не, сега вече са други.

 

И: Хората говорят, това време го наричат "преход", говорят за "преход"...

 

Р: Какво време?

 

И: Говорят за "преход" хората, тея години ги наричат "преход."

 

Р: Преходът на нищо не прилича според мене.

 

И: Преход ли беше това? Има ли преход?

 

Р: Аз ви казах, намесиха се много, стихията се намеси, отрече туй, което беше направено, има и направено, има и грешки много. Тоталитарно общество! Това е грешка. Общото е полезно, но вижте сега в кооперацията много се крадеше например. Сега частното по-другояче е, защото аз когато имам, да кажем съм работодател, аз мога да си следя хората, които работят. Пък общото всеки казва, поне в себе си... Но от друга страна всичко, което е направено в Мадара, постройки и т.н. е направено през този преход (струва ми се, че това е грешка на езика и респондентът има предвид годините преди "прехода"), къщи и т.н. и всеки казва "Тодор Живков, това беше, вече няма да се върне."

 

И: Вие споменахте, разказахте малко за процеса срещу вас, че са ви съдили, разкажете повече за това.

 

Р: Като директор?

 

И: Да.

 

Р: Вижте, просветата като, идеологически аз бях, да си директор значи ти да си в дъното на идеологическата работа в селото. Аз смятам и беше така. Ами, повече идеологизирахме нещата, прекалено. Но пък от друга страна ние възпитавахме и правехме от децата хора, човеци, които продължаваха по-нататък и работеха. В туй отношение сме правели компромиси, някой вместо двойка си позволявахме да му пишем тройка и стана работник човекът. Знам такива случаи. И показа, че може да работи, и семейство добро може да има. Мене например по ме уважават тези деца, които съм бил по, които са били по-шайки такива, по-буйни и съм ги респектирал, е, тогава дърпане на ухо имаше и някое шамарче имаше през това време. Но те, те и сега нямат нищо против мене, и сега нищо лошо не казват. А другите, които бяха с уважение и напреднаха, те по така не ти обръщат внимание. Специално за просветата смятам, че възпитавахме правилно съгласно макросредата, новото време.

 

И: А тогава е имало такъв проблем, че примерно децата от турски произход е трябвало да учат български, да се запознават с историята, с потурчванията, че те са българи.

 

Р: Да, в Риж, аз вече казах – 12 и последните три, 15 години. В Мадара не сме имали турци, този проблем, категоричен. Не съм имал проблем, ние си провеждахме наш'та си история тогава, както си е. И говорехме си за турско робство. Не се сърдеха хората. Поне такива са ми впечатленията на мене (влиза човек, излиза). Как отминаха тези 20 години, не ги усетих да ви кажа. Ами те са. Тези 20 години, тука туй 9-ти септември беше голяма работа, туй Първи май беше голяма работа. Сега не ги честваме изобщо. Първи май си остана официален в целия, цялото земно кълбо, другите... Ние имаме, в историческо отношение, Мадарска комуна, наоколо единствена. Кметът, който от Марково дойде тука, намери благоприятна почва, ама тука става въпрос 1922 година, стари работа. И по демократичен начин, по избори спечелва изборите и става кмет, но идва септемврийското въстание, идва погрома – ей тука пак за себе си – погромът идва и комунарите излизат, и такова нещо има горе резервата, от, тука защитават своето, обаче втора кавалерийска дружина набърже ги смотва и те успяват, прикриват ръководителя Стойчо Мирчев, той е от Марково и избягва в Марково. Е, нека да Ви кажа – моят дядо и моите бащи пък са го поддържали два месеца, въпреки че са буржоа моите хора. Но тогава според мене буржоазията беше като всяко ново демократична, така приемаше се, младата буржоазия се приемаше. И после, после...

 

И: А разкажете ми за, нали споменахте, за идеологическата работа в училище споменахте. Разкажете ми примерно за, нали част от идеологическата работа е патриотичното възпитание, нали така?

 

Р: О, голяма работа беше. Патриотичното възпитание. И наред с него и интернационалното. Ами много държахме на туй нещо, много държахме. Със стихотворения, с литературен материал, с... Ами, нали, наред с всичкото, което възпитава, възпитава и самото учебно съдържание. То беше такова, насочено в туй отночение. Сега измениха и буквари, и не искаха заради турците, аз не съм против турците, да ви кажа откровено, заради турците "Аз съм българче" да премахнат стихотворението. Но не успяха. Много се държеше за патриотичното възпитание. И го провеждахме... казах свързано с интернационалното.

 

И: Аз не ги помня тия години, примерно не знам, не знам как се, какво е представлявало това патриотично възпитание, разкажете ми за него, какво беше то, как се провеждаше? Успешно ли беше?

 

Р: Какво представлява с една дума. Какво значи патриот? Да обичаш своята родина.

 

И: Не, не, просто ми разкажата от вашия опит. Мен ми е ясно иначе какво.

 

Р: Вие знаете песничката: "Пътнико свиден, пътнико драг, дето минаваш, пей и мечтай, но не забравяй родния край." Това нима не е патриотизъм? "Дето минаваш, пей и мечтай!" Чудни неща виждаш, нали така, наоколо, но имай предвид и нашите красоти, които не са по-малки, туй също възпитава, тъй, което виждаш. България в чужбина се смята за една такава страна наистина, съчетана, с поле с балкан и т.н. "Хей, Балкане, роден!" песните, "Хей, поле широко!"

 

И: Да де, но вие в училище как, просто разкажета ми за вашата работа в училище по патриотичното възпитание.

 

Р: Мойта работа в училище по патриотичното възпитание, за възпитанието изобщо аз започнах с туй нещо: не на думи, а на дела. Използвах учебния матриал, къде учителката наблегнала или не успяла да наблегне. Моята работа е такава. При посещение на уроците, извънкласни форми на работа, цялата дейност, всичко това възпитава и включително и патриотично възпитание, то възпитанието е общо. Аз ви казах: танцова трупа, хор.

 

И: Успешно ли беше, вървеше ли патриотичното възпитание или срещаше затруднения?

 

Р: Моля?

 

И: Успешно ли беше патриотичното възпитание?

 

Р: Мисля, че да, мисля, че да, категорично.

 

И: Имаше ли затруднения, проблеми?

 

Р: Не, не, не. Тогава, макар и много идеологизирано, беше на место и се реализираше.

 

И: Споменахте за извънкласни форми, какви извънкласни форми?

 

Р: Ами, аз ви споменах за училищните ТКЗС-та, това също възпитаваше в труд.

 

И: А говоренето на турски?

 

Р: Говоренето на български, само на български се говореше в училищата в Риж.

 

И: Някои ученици не са ли се опитвали да говорят на турски?

 

Р: Не, не, аз помежду другото, като се преселихме живях в турско семейство като 6-7-годишно дете и научих от там турски и не можеше пред мен. Може би не заради това, но не съм забелязал. Турският, мога да се справя, да отида в Турция и да разговарям, макар и на тука, на диалектно, не така интелигентно. Всичко на български беше. Самият ни учител. Моето мнение вие разбрахте – в Риж не съм имал проблем по турския въпрос, дори и през време на възродителния процес. Имах авторитет вече, те ме уважаваха, Ванушев и сега, и сега. Аз ги забравих, те ме помнят.

 

И: А разкажете ми, стана ми интересно, споменахте, че вече, там СДС-то като идва на власт, ви съдят заедно с Тодор Живков за грандоманщина, разкажете ми за този процес. Какво стана тогава?

 

Р: Да, да, да. Много пари сме изхарчили, много пари сме изхарчили, но аз им казах и те се убедиха, че ние не сме го украли, не сме ги прибрали в джоба. Тогава кражбата беше не се, в случая, де, въпреки че те ТКЗС-то тя беше нещо нормално там да се вземе от ТКЗС-то. Мисля, че единият следовател се съгласи с мене, другия не се съгласи, но от друга страна мисля, че се съгласиха и двамата, че нямаше злоупотреби. Специално при мене, злоупотреби. Защото, аз казах ли ви, дадоха ми 180 хиляди лева, аз правех престройка, направих 500 хиляди лева! Сега направи това нещо, в съд отиваш, 500 хиляди лева. (не се разбира) беше общината. И ги дадоха хората. Сега казват ти: "Толкова да изхарчиш – в затвора." Дадоха ми и ги направихме. Даже единият етап на училището не направихме, въпреки че ние приспособихме многото стаи за кабинети, имаше специален блок за кабинети. Ама добре, че не сме го направили, сега с тази, с този демографски срив щеше да бъде съвсем излишно. Демографски срив. И не само той. Ами, какво да ти кажа, да то кажа, че българската нация нещо не отива добре. Ние не оцеляваме от една страна, лоша здравна реформа. Просто не можем да стигнем до болницата по липса на средства. Това от една страна. От друга страна – не виждате ли, ние помежду си се трепеме. От трета страна, не на последно место, тези катастрофи, всеки ден по двама-трима убити. Е, накъде отива България според вас, накъде отива българския народ? Гине. Намалява. Излиза от България в чужбина. Елитът ни, който ние сме хвърлили, потенциала ни, толкова средства за тези хора. Първо ние – да стигне до гимназията, да е подготвен и оттам нататъка. Колко учени глави, колко открития нямаме средства, човекът ги предлага на запада и готово, прието от там и за полза на тази друга държава. Това не е добре. Но тука не се заплаща и какво да го спреш, нали е демокрация. Сега имаме двойно гражданство, той си е прав човека да си излиза, ние като не можем да го задържим, да го удовлетворим, и не можеме наистина. В туй отношение никак не е добре. Те предвиждат, до коя година, 2030-та така ако отиват, 2030-та ли 40-та ли, България няма да оцелее, но не вярвам да стане туй нещо.

 

И: На мен ми се струва, че натам отива, да, ще видим.

 

Р: Ей сега и туй правителство както дойде, Бойко Борисов беше, той малко беше от БКП-то. И удари я, сега съвсем зле.

AttachmentРазмер
Intervyu_S-Vanushev_Martin-Petrov_Shumen_8-10-10.pdf100.28 KB
Intervyu_S-Vanushev_Martin-Petrov_Shumen_8-10-10.doc131 KB
Intervyu_S-Vanushev_Martin-Petrov_Shumen_8-10-10.odt39.1 KB