ИНТЕРВЮ НА ГЕРГАНА КРАМАРСКА СЪС СТИЛЯН СТИЛЯНОВ, СТАРШИ ЕКСПЕРТ В ДИРЕКЦИЯ ОБРАЗОВАНИЕ И КУЛТУРА, ШУМЕН, 07.10.2010

 

 

 

Гергана Крамарска (съкр. И): Така. Значи, както ви обясних, темата е посветена на близкото минало. Съгласихте се интервюто да се запише. И да кажете дали искате да присъствате с името си или искате да останете анонимен?

 

Стилян Стилянов (съкр. Р): Аз нямам от какво да се притеснявам да присъствам с името си.

 

И: Ами, сега, за вас кои са така значимите събития през последните 20 години на ХХ век? Какви са вашите спомени, има ли значими моменти?

 

Р: Сигурно ще бъде неточно ако кажа, че едно от най-значимите събития на ХХ век това бяха събитията от 10-ти ноември 1989 г. Всъщност едно по-демократично настроение особено сред интелигенцията, пък и не само сред нея, тръгна от 1985 г. чрез промените, които Горбачов беше замислил. Но през 1989 г. вече определено се чувстваше полъхът на нещо ново, което се надявахме коренно да промени живота ни към по-добро. Явно имаше криза в управлението на партията. Всъщност за мен тази криза беше определено подготвена, дълго и старателно от хората, защото на практика през всичките тези години ни управляват същите тези хора и техни възпитаници. Същите, които бяха и преди 10 ноември.

 

И: Да?

 

Р: Въпросът е, че те направиха всичко възможно да имаме един първоначален хаос, за да могат да се натрупат капиталите по разлини начини – законни и незаконни и тепърва да ги узаконяват. Така че идеята за демокрация, тази прекрасна идея, която съществуваше от 1989 г., напрактика сега е просто една химера. Сигурно така е във всяко едно общество и може би дори в по-демократичните държави. Може би ние сме били по-големи идеалисти, както и сме възпитавани да бъдем през годините и да вярваме в много неща. Но за съжаление това е моята констатация.

 

И: Как разбрахте, че Тодор Живков падна от власт?

 

Р: По едно стечение на обстоятелствата в навечерието на 10 ноември аз пътувах с мой колега вече покойник за София. Трябваше да ходим на едно обучение. Аз в НАТВИЗ, той в Музикална академия. Карахме едни курсове. Аз по Куклена театрална режисура, той по музика. Дори си спомням, че (смее се) явно от някъде сме имали информация за промените, които ще станат, защото рано сутринта, чакайки автобуса за аерогарата в Търговище, ние започнахме да си говорим, че е крайно време да променяме нещата, че отиваме сега едва ли не да сваляме правителството и хората ни гледаха много стреснато и уплашено. На нас ни беше безкрайно любопитно и весело, продължихме цялата тая тема и в автобуса, и докато чакахме самолета. Връх на всичко беше, че по едно стечение на обстоятелствата командирът на самолета, наш познат, дойде и вика по отделно двамата в кабината на кафе. Докато изпием по едно кафе и изпушим по една цигара,пристигнахме в София. И в София се виждаме с други наши колеги. Отиваме в ресторанта на тогавашния Хотел София. Имахме среща пред Народното събрание. Всъщност там беше митинга, прословутият митинг с изказванията на Петър Младенов. Еуфорията беше невероятна, аз си спомням, че имаше младежи, които крещяха – който не скача е ченге, който не скача е ченге – и един възрастен човек с бастунче, миличкият той подскача на един крак там само да не изяде някой тупаник покрай целата тази история. Беше много, много любопитно, много еуфорично, много… Такова преживяване не може да се разкаже с две думи. Страхотно беше!

 

И: Да?

 

Р: Тогава започнаха новите надежди, че ще стане нещо ново. Но се оказа, че дори СДС стана една илюзия, която в момента не е нищо. Нищо не остана от Съюза на демократичните сили, който беше една прекрасна идея, една прекрасна идея за нещо ново, за нещо, което трябваше да се случи в тая държава. За съжаление твърде слаби се оказаха хората, които могат да го направят. Аз години по късно имах възможността да се запозная с президента Желев. Няколко пъти сме били заедно, коментирали сме с различни политици за тези събития. И те си казват нещата така, както на практика са били, след като излязаха навън. Е, не бих казал, че са излезли извън политиката, но вече не са фактори, не са фактори от сегашното управление.

 

И:  Помните ли дали през 80-те години нещо значимо се е случило тук в града?

 

Р: През 80те години значимото нещо е Възродителният процес.

 

И: Какво си спомняте за него?

 

Р: Ще ви кажа. Аз имах много познати турци, които не бях чувал да говорят на турски, говореха български, те се българееха. Беше им неудобно, дори някои от тях сами искаха да си сменят имената. Може би аз съм употребявал, шегувайки се, повече турцизми отколкото те! В един момент, когато насила решиш нещо да направиш, се оказва, че явно не беше дообмислен начинът, по който трябваше да го направят. Просто винаги, когато посегнеш на нещо свято на човека, реакцията е ответна. И затова се вдигнаха хората и на бунт и тръгнаха кой с каквото може да защитава вярата си. Хора, които не вярваха в Аллах, изведнъж се хванаха за нещото, което ти оправдава името и и смисъла на живота. Затова започнаха и тези масови преселвания. Макар че, ето едно нещо, което е актуално и сега – ако има, ако има нация, която да е била мачкана, през целия мой живот, ако има нация, която да е била депресирана по някакъв начин, то това са българите! Интелигенция, която сега я има в ДПС, изобщо политическата върхушка представител на турското малцинство в България, беше създадена още през 60те години! През 60-те и 70-те години всеки един от тях, който имаше повече или по-малко желание да учи, влизаше в Софийския университет, каквато и специалност да иска, без приемен изпит! А ние си кандидатствахме на общо основание, а тях като ги свързват било чрез системата на Държавна сигурност, да ги лансираш по един или друг начин, да ги внедряваш, било то чрез разни други уловки, но все едно те са използвани хора и така се създаде тази върхушка. По същият начин циганското население

винаги е било толерирано! Вярно, че на времето нямаха възможност да се занимават с престъпност, макар че те (смее се) винаги са усещали как се печелят пари по най-лесният начин. Но и те имаха работа и нямаха възможност толкова да се занимават с кражби. Правеха ги, но ги правиха по-интелигентно. И не бих казал, че тогава те са се чувствали унизени. Напротив, аз бях свидетел, когато направиха задължително основното образование, в класа (аз съм бил тогава 6-ти, 7-ми клас) учихме заедно с едни момчета и момичета, които бяха семейни! Понеже споменах, че е много практичен циганският, ромският етнос. Сещам се за едно интервю, което много ме беше впечатлило с един бизнесмен от Пловдив, който е много напред човекът, инженер. Ликвидираха едно предприятие (не се чува) всъщност ликвидация по-скоро и той остава без работа. Има  семейство, две деца и казва, че първото нещо, което решил да пробва, било това да се огледа какво правят циганите. С това, което те правили, той направил първите си пари, които му били необходими, за да започне собствен бизнес.

 

И: Да, а кога се случва това?

 

Р: Трябва да е било някъде около 1995 г., вече когато човекът си е стъпил на краката. И той казва, добре защо, инициативни са, а след това не успяват? Той казва, защото не знаят кога да спрат с лошото и да започнат с нещо друго. Продължават с престъпния вариант на бизнеса си, докато влязат в клопка – и при тях има изключения, разбира се, има доста интелигентни, умни хора. Понеже споменах за този етнос, аз уважавам тяхната култура страшно много. Тук, в Шумен правихме три фестивала на Ромска поезия, национални фестивали за ромска поезия, имат уникални неща. Отделно, че бяхме направили Национален ромски оркестър, който ходи на турне в Испания. Симфоничен оркестър! Ромски симфоничен оркестър! Не говорим за чалга или за нещо друго.

 

И: Вие как разбрахте за Възродителния процес? Имате ли някакви лични спомени?

 

Р: Спомням си, че на 24 май отиваме в едно село, в което жена ми имаше роднини и правят събор. Казва се Хитрино. Отидохме с децата на гости и в един момент се чу един невероятен шум на микрофони аа митинг пред кметството в селото, след което се оказа, че пристига армия и решихме да си тръгнем най-вече заради децата. В момента, в който се прибрахме, имаше там и гости, които качих в колата, прибрахме се в Шумен, нещата се бяха преместили и в Шумен. Излязох да пазарувам, видях сблъсъците между полиция и демонстранти. На няколко места бяха доста жестоки с пожарните, биеше се, яко! Яко се биеха и едните и другите, кой с каквото може. Но, нали ви казвам, хората – не можеш да му отнемеш така от раз със сила всичко! А ние сме, ние сме общо взето един покорен народ. Като знам славната ни история, се чудя как сме тръгнали, толкова неща сме направили, а в същото време сме във всичките тия години, не знам българина събира някакъв негативизъм, който сигурно някога и някъде ще избуи. Може би това, че не сме единни, не сме организирани – това ни пречи, за да си постигнеме нещата. И като че ли!, това се прави умишлено! Всяко едно нещо, което като замисъл тръгне добре, започва да се разбива. Вземете, примерно, колко партии имаме! Всичките тръгват с някакви идеали, с нещо хубаво, и изведнъж разделяй и владей!

 

И: А след като се случват тези събития, някак промени ли се тяхното отношение към техния начин на живот, начина, по който те се отнасят към останалите, отношението към тях?

 

Р: Има хора, които определено в един критичен момент, аз се отнасям лошо към тебе и в следващия момент ти да водиш и да ме приветстваш и да се държиш нормално с мене, просто е невъзможно, нали? Лично аз не съм имал проблеми с тези хора.

 

И: Ами добре, след събитията 89-та животът в града промени ли се, някакви, така пак значими събития, които си спомняте, през вашия опит, нещо което се е случвало?

 

 Р: О, разбира се, че се промени! При ликвидацията на толкова предприятия, където имаше ангажирани хиляди хора, не можеше да не се промени. Те останаха без работа, без възможности да издържат семействата си. Тръгнаха да емигрират, да търсят различни за всичко (не се чува) лавинообразни неща, които волю и неволю се отразяват на човека. Понеже пък споменахте (не се чува), това беше много глупаво да разрушат стопанствата, които ги хранеха. Верно, че можеше да има някакъв демократичен преход, но те направиха едни ликвидационни комисии, които наистина ликвидираха, тотално ограбиха и ликвидираха това, което беше създадено с труда на родителите ни и със нашия труд. Ето сега имаше една синдикална база невероятна, за която на нас ни удържаха редовно пари, членски внос, не знам си какво си, за да има санаториуми, които бяха държавни. Къде остана тази синдикална база?! Разграбена е! Провсъюзният дом на културата в Шумен е едно чудесно место, прекрасна сцена, на иделното място на града. В момента е един комплекс, магазин. Нищо! Беше и бинго зала! Кощунство! Кощунство с културата! Лошото е, че това се промени, посегнаха на духовността, на човешката духовност. Ето, вижте, в момента протестират кинаджиите и със право! В България от кога не сме виждали наше кино? Проблясъци са, отделни моменти, които да видиш един хубав филм. Всичко друго си замина, а имаме класика, имаме и актьори, които – ако погледнете, някои от тях са и тук (показва ми стените в кабинета си, на които има плакати със снимки на български актьори), които ако бяха в друга държава, щяха да бъдат световни величини. И такива хора бяха унижавани! Парцалев си замина, един Калоянчев се молеше за пенсията, беше със 140 лева пенсия. Една Стоянка Мутафова! Това беше унизително! Унизително за такива хора, заминаха си хора на изкуството, които стигнаха до просешка тояга. И това не са един или двама! Ето това стана в резултат на организиран хаос.

 

И: А вие, вашето семейство как преживяхте първите години след 1990 г.?

 

Р: Много трудно. Много трудно, защото аз ви споменах, че общо взето нищо не се промени. Имаше периоди, в които в управлението на държавата според мен трябва да има хора, които да са специалисти, а не политици. По тоя повод, понеже споменавам, сега ще ви кажа един случай в моя живот. Назначават за заместник кмет (не се чува) общината един (не се чува), който решава, че ще прави бюрократични промени в културата. И когато в един разговор аз му казах, че никога не мога да си позволя да лекувам един домашен любимец, и да правя каквото и да е с него – не съм добър специалист, защото могат да ми отрежат главата за това нещо – той се осмелява да се занимава с духовността на един град! С вековни традиции! В един момент просто бях уволнен. Три години, без работа в тоя град, където единствено си работил само в сферата на културата. И тръгваш, и те питат – ела при мен, обаче ми кажи в какви взаимоотношения си с Общината! Е, аз в какви взаимоотношения съм с Общината след като там има един ветеринарен доктор, който командва културата и казва – мани го тоя, няма да стъпи тук, докато аз съм. И оставаш без работа! И започваш да се занимаваш с различни неща. Включително и със строителство, всичко. Всичко, имаш деца, имаш семейство, което трябва да издържаш! И в същото време бях решил да направя нещо допълнително, един кредит, бях ипотекирал и жилището, и ела да видиш . Не ми се говори за това нещо! Труден, труден неприятен момент. Не съм само аз, това са хиляди българи, преминали през подобен ад.

 

И: Свикнали сме да наричаме периода след 1989 г. годините на прехода. Вие приемате ли такова определение или не?

 

Р: Не знам точно да ви кажа. При всички случаи има промяна. При всички случаи има промяна. Преход от какво? От, да речем, спокойното живуркане, донякъде регламентирано и по-спокойния живот през социализма, с безпокойството, престъпността, ограбването на държавата и говоренето за демокрация, говоря само за говорене, защото ние наистина я нямаме тая демокрация. Ако това е преход?

 

И: Да. Ако сравняваме периода преди и след 89-та, какви са разликите според Вас?

 

Р: Какви са разликите? Ами аз ви казах толково много разлики. Разликите са огромни. Първо, първо нашият град беше роб на манията за величие на предишното правителство, трябваше при нас да пристигне дипломатическия корпус, градът ни беше разкопан и след това вече, когато дойдаха промените и нямаше пари да се оправи всичко това, десет години по-късно ставаше за сметка на дънакоплатеца и то в нашия град. За да има някакъв по приветлив вид. Аз затова винаги съм казвал, че за Шумен събитията от 10-ти ноември закъсняха с две години или избързаха с две години. В единия случайвсичко щеше да бъде довършено тогава, когато беше започнато да се прави за дипломатическия корпус. А в другия случай нямаше да разрушат прекрасния стар център на града. И сега ги има, погледнете тука отзад като излезете едни символи на тоталиталната глупост. Това е едното. Иначе общо взето при нас поне в сферата, в която аз работих нещата успяха да се запазят като традиция и инициативи, които се променят, има развитие, има нови неща, които аа вървят в града ни. Вижте в града ни се случиха невероятно много неща! Един комбинат за товарни автомобили, Мадара, в който работиха десетки хиляди, в момента не знам дали имат и хиляда. Мадара беше продаден за един долар и всички тези семейства, които години наред уж работеха, си чакаха с месеци заплатите и нищо, това се промени. Шумен винаги е бил град на военните гарнизони, той е създаден като крепост. В момента, се оказва, че примерно за деня на армията официалните лица са повече от войниците. Ето, това са много значителни промени, променя се, значи, тази маса от военни в един момент напускат, те започват да се преквалифицират, това е промяна за тях, излизат наускат този град, местят се със семействата си другаде. И в един момент от Военно училище, от поделение и всичко, остава една учебна база, филиал на Националния военен университет. Това е, което има в момента в града. Децата ни започнаха да напускат града. Децата ни нямат бъдеще в тоя град! В момента няма толкова бъдеще за младите хора, това е проблем, който трябва да се решава. Не само с нашия град! Всеки бяга във Варна, в София, от там и в чужбина, за да търси реализация. Нямаш хляб! Тук работят общо взето за никакви пари, 500-600 лева. Ако получаваш 500-600 лева, как се чувстваш? А говорим за Шумен, ами ако мръднем на 15 километра от Шумен да видим какво става в Велики Преслав?

 

И: Имахте ли контакти с хора от турски произход по време на Възродителния процес?

 

Р: Значи на практика този процес и преселванията отделно, почнаха още в края на 80-те години. Това беше един невероятен шамар за тях наистина. Станаха множество човешки трагедии! Преминаването на един член на семейството отвъд граница вече си има последствията за цялата фамилия. Мъчно им е било, но както виждате в един момент Турция успя много да напредне икономически в годините. И хората се установиха там най-вече заради това, че са икономически по-добре.

 

И: А тахното заминаване или екскурзия, как да го наречеме, усети ли се в града или, и по какъв начин?

 

Р: Първо се усети в селата, опразване на селата и липсата на достатъчно работна ръка. И ние започнахме да ходим по бригади. Не че не сме ходили и преди, но продължаваше да се ходи на бригади, за да се запълвалипсата на работна ръка, да се прибира реколтата и то съвсем безвъзмездно. Това е едното нещо, но казвам ви пак, само неуспелите, които са сравнително малко, голяма част от тях отидоха, защото тук бяха свикнали да работят. И там, българските турци се приемаха, защото са една добра работна ръка. Те хората и затова успяха, защото им плащат за работата. А тези, които имаха образование, голяма част от тях се наложиха. Аз си спомням, отивам в Турция, виждам мои познати, те казват – когато дойдеш следващия път, донеси речници по руски, искаме да учим езика, защото държавна политика е да ти плащат 50 марки към основната заплата за това, че владееш чужд език. Ето нещо показателно и нашите хора по тоя начин се наложиха, те поемат руските туристи, българските туристи, освен работата, която си вършат през основното време, отиват и работят като гидове или нещо свързано с туризма в цялата държава, нещо което при нас никога не го е имало.

 

И: А след това те се завърнаха?

 

Р: Кои се завърнаха? Неудачниците. Всички, които успяха си, останаха там! Общо взето малко са тези, коит се завърнаха. Или някои така, политически подкупени може би, дошли да се смятат за това колко са репресирани от Турция и да се оплакват от България като дисиденти, но това за малко.

 

И: Добре, да се върнем пак на периода през 90-те години, ако нещо друго си спомняте, което пак по някакъв начин е било значимо за вас?

 

Р: Вижте аз работя вече около 40 години в сферата на културата, от които 30 са в тази община. Нещото, което определено не харесвам е, че при смяната на всяко едно ръководство, общо взето започват промени, защото един бил еди-какъв си цвят, другият бил еди-какъв си. Ако това е демокрация, благодаря. Не приемаш човека, качествата му    , профисионализма му, а го определяш по това какъв цвят е. Добре, значи сме черни, жълти и бели, имаме расова дискриминация (смее се) ако тръгнем политическа дискриминация. С това нещо не мога да се примиря и никога няма сигурно. Това е проблемът, аз го казвам още веднъж, това е проблем на цялата ни държавна управа. Погледнете колко наши държавници тръгнаха от една партия и стигнаха до къде, всеки гледа да се нагоди към силния на деня, а къде е твоето лично аз? Значи какво излиза че сме много продажни.

AttachmentРазмер
Intervyu_St-Stilyanov_Gergana-Kramarska_Shumen_7-10-10.pdf72.74 KB
Intervyu_St-Stilyanov_Gergana-Kramarska_Shumen_7-10-10.doc83.5 KB
Intervyu_St-Stilyanov_Gergana-Kramarska_Shumen_7-10-10.odt35.73 KB