ИНТЕРВЮ НА ЦВЕТОМИР ТОДОРОВ С АХМЕД (30 години),

ДОБРИЧ, 18.08.2010 Г.

 

-          А бе, какъв вярващ мюсюлманин съм аз? Аз това, в което вярвам, ти го казах преди това. В живота  си два пъти съм бил в джамия. Единия път, когато дядо ми ме заведе в джамията в Добрич, още през комунизма и втория път, когато почина един много добър приятел от детските години. С него сме израсли. Иначе в джамия не ходя.

-          Даже и на празници, на байряма, например?

-          И тогава не ходя. Тогава ходя на гости по роднини, по приятели, но в джамията не влизам. Всички религии са измислени да манипулират хората и да ги държат в подчинение. Спомням си, когато дядо ми ме заведе в джамията за първи път – бях мнооого малък. И сега, като вече ще излизаме, дядо ми ми дава 5 лева. Тогава бяха мно-о-ого пари. И ми дава пет лева да ги хвърля на камарата с парите в предверието. Джамиите имат едно предверие и има традиция, като се излиза след молитвата, всеки да хвърля пари за джамията. И знаеш ли какви камари с пари се събират. Много пари имат джамиите, но какво ги правят?

-       И какво ги правят?

-       Нищо не правят. Например дядо ми, когато остарял, имал много земи. И почнал да дарява всичко на джамията, да строи чешми, да подарява на хората...

-       Ами може би когато човек стане на такава възраст вече се замисля повече за другия живот за смъртта, може би това са нормални работи?

-          Баба ми, например, сега е на 90 години. Веднъж преди няколко години я заведоха в Турция да види. Сега и аз скоро я закарах до Балчик, (там живее единият брат на Ахмед). И баба ми, сега да я пуснеш на „Добруджата” (един от двата големи хотела в центъра на гр. Добрич - бел. Ц.Т.), няма да знае кое къде е. Ще се чуди това същия град ли е. Тя десет години не е излизала от къщи. По цял ден седи така и чете Корана, и се моли.

-          Знае ли арабски?

-          Знае арабски и всичко в Корана знае на изуст. Има 7 корана в къщи – един от Сирия, един от Турция, един по-стар... Само това прави. И си спазва всички пости. Аз, вика, съм свят човек.

-          Как така свят?

-          Свят в смисъл такъв, че всичко си спазва и го прави, както е в Корана. Ама какъв свят човек?! Ако наистина имаше нещо там, на което се моли, тя отдавна трябваше да има всичко! Ако имаше някой, баба ми отдавна да има пари-мари, абе, въобще  - всичко и нямаше децата й да умират по на петдесет години...

-          Много ли са татарите? Аз си мислех, че повечето са се претопоили сред турците?

-          Много са. Сигурно има 150 000. Аз имам едни книжки. Ама, тук вярно са най-много. Има цели села дето са само татарски. Например, нашето село е чисто татарско. Лятото най-обичах там да си карам ваканциите. Море, плаж – хич, не ме вълнуваха тия работи. По два месеца на село с приятелите, мач, товаче, оноваче.

-          А голямо ли е селото ти?

-          Беше голямо. Сигурно имаше около 2000 човека. Но нали знаеш как е – повечето се пръснаха. Кой по чужбина, кой замина в градовете. А такива големи празници ставаха. На курбан-байрам беше нормално по 60 – 70 коча да се заколят. И ние – деца, после като се приберем в града, нашите ни карат да носим месо на комшиите. Обикаляме с едни парчета месо и раздаваме на цигани, българи. Ама, сега не е баш така.

-          А има ли разлика във вярата на турците и татарите?

-          Няма. Само малко по-различни са сякаш нашите джамии. Едни, как да го кажа сякаш по старовремски, Докато турските, ей тая тук в Добрич, например са по-модерни, направени с теракот, килими. И Цигани има много свестни хора. Както при всички има дето за нищо не стават, големи боклуци и такива, дето са много свестни. Например в казармата имах много точни аверчета – цигани. После на единия му ходих на сватба. Знаеш ли каква работа. Три оркестъра свирят. Ядене и пиене. Страшно богата работа. И само уиски - марково, се пиеше. Пък ония бяха седнали една седмица преди това да ядат и да пият. Голяма работа! На много турски сватби съм бил, ама такава работа не съм виждал. Или, имам един приятел, пак циганин. С него от деца сме израсли заедно. И той е от една богата фамилия. Имат няколко къщи - огромни. И отивам една вечер у тях на гости. Ама, ей така, мисля за малко, че ме чака жената вкъщи. А той вика, сядай ще пием. Пак се носят едни уискита. И вика: „Тази чаша, докато не свърши, няма да си тръгваш”. Ама, чашата не свършва. Постоянно се долива. Много се напих. И по едно време тръгвам да си ходя. Той пак вика: „Стой”, ама, съм много пиян и трябва да си тръгвам. А, той вика: „Чакай, Али ще те закара". „Абе, къде, му раправям остави, аз съм ей тука на, няма какво да ме карат”. „Не, ще те закара” казва. Няма тън-мън!