ИНТЕРВЮ НА ЦВЕТОМИР ТОДОРОВ С АНОНИМЕН (48 години),

С. АЛЕКСАНДРИЯ, 01.08.2010

-          Лековита ли е наистина водата (водата от аязмото над мананстира Св. Илия в местността Текето, с. Александрия, общ. Крушари)?

-          Ами, така разправят. Иначе идват тук много хора и качват разни работи по клоните. Малко е срамно да го кажа, но сутиени, гащи... Който каквато болест има, като се измие тук на чешмата и като си остави дрехата, се надява болеста тук да остане.

-          Ти вярваш ли на тези работи?

-          Ами, идвам тук всяка година. Редовно идвам. То сега има хора, но иначе не е така. И е хубаво с приятели, виж колко места има за сядане под сянката и водата. Аз не знам дали си идвал преди...? Ти сега за пръв път ли си?

-          Да.

-          Ами от къде си?

-          От Добрич да кажем.

-          Ами, то сега виж чешмата, преди нямаше тук нищо такова въобще. Само един кайнак и как сме се навирали и как чакаш по половин час да си напълниш малко водичка. Сега постоянно го правят.

-          А чувал съм че това място е свързано с казълбашите, че е нещо казълбашко?

-          Няма такова нещо. Тук няма никакви казълбаши. Отдавна няма. Това място си е чисто мюсюлманско! Ама, идват всякакви хора. Аз съм чист турчин. Ти турчин ли си?

-          Не съм. Българин съм, но приятелите ме майтапят, че съм турчин защото се интересувам от Исляма.

-          Ама турчин ли си? То не е срамно. Аз не се срамувам, че съм чист турчин. Какво да се срамувам.

-          Не, българин съм, бе!

-          Ама турски знаеш ли?

-           Не, от къде да знам?

-          Не е срамно да си турчин.

-          Не е, защо да е срамно?  Ама съм българин, това е. А тук само турци ли идват, че ме питаш?

-          А не. Всякакви хора идват.

-          А от Румъния през границатга идват ли?

-          Идват. То и от цяла България, от другия край на България идват даже. Ама тази година нещо по-малко хора има. То по принцип се прави на втори или първи август (на Илинден по стар стил - бел. Ц.Т.), ама сега, като втори е в понеделник, се прави днес, в неделя, понеже е почивен ден. Ама миналата година беше три дена. Още от петък като почна, до неделя.

-          Е, добре де, все пак наистина ли е лековита водата? Ти вярваш ли в тези работи, толкова хора да идват?

-           Ами, тук някога е дошъл и се е заселил някакъв човек със сила. Свят човек. Той направил тук да потече тази вода. Пък тогава било суша. Има сила тук.

-          Ами, за манастира долу?

-          А, ами те и него сега го направиха. То, нямаше нищо тук. Нищо нямаше. И сега има вътре една жена живее. Тя от Гърция... а не бе, от Югославия[1]

-          И как стои тук сама? Хайде, сега как да е, ама зимата, като има само черен път?

-          Оправя се, то не е толкова страшно. Пък и тя кола си има. Може за някой друг ден в снега...

-          На колко километра е оттук границата?

-          Не е много близко. Ще има някъде 5-10 км.

-          А може ли да се минава тук някъде?

-          Може, как да не може? Аз понеже работя в горското и ги знам пътищата, минаваме. Случва се, ако имаш работа оттатъка.

-          Ама, нали няма пункт тук, как се минава?

-          Има граничари, там, ама те всички ме познават и ме пускат. Пък оттатък на късмет. Ако те спрат питат, откъде си влязъл и така. Ама, то зависи какво имаш да вземаш. Аз ги знам всичките пътища.

-          Ами ако аз отида, ще ме пуснат ли?

-          Ами, може, може да се мине.

-          А тук някъде няма ли да има пункт?

-          Искаха да правят тук на горе през Северняк – има едно село до границата. То стар път минава там. Минавал е през Румънско и после е затворен. И искаха да правят път там, ама, засега се отказаха. То може да се минава. Иначе, ако имаш нещо официална работа трябва да минеш чак през Кардам и после пак на обратно.[2] Ама, нашите хора минават. Случва се.