ИНТЕРВЮ НА ИВАНКА АБАДЖИЕВА И АНТОН АНГЕЛОВ С ЖЕЛЯЗКО Г. Р., С. ПОДВИС, 23.09.2010 Г.

 

- Тука усеща ли се кризата?

- Аз съм пенсионер. Бабата почина. Самичък много и е трудно. 200 лева пенсия, какво да правим. Аз по професия съм бъчвар, но...

- От кога си пенсионер?

- А колко години ми давате? 81 години навърших на 24 юни. Бабата почина на 81 година. 61 години сме изкарали семеен живот. Тя беше на 20 години, а аз бях на 18. По-голяма, но много добра беше и да се скараме нещо – абсурд.

- В началото, като си почнал да получаваш, пенсията по-добра ли беше от сегашната?

- Ами, 125 лева. После Иван Костов ги намали. Бабата се смееше 44 години трудов стаж имам – 44 лева пенсия.

- Тя какво е работила?

- Работи в стопанството. В ТПК също беше за няколко години.

- Какво се произвежда в ТПК?

- Играчки правихме за Германия.

- Сега съществува ли?

- Не.

- Тук 9 септември празнувате ли го?

- Не. По-рано само.

- По царско време селото хубаво ли беше?

- Не. През социализма се направи така. И читалището през социализма. През царско това го нямаше. Тука (в центъра) се събираха говедата. Тук свините пасяха и магарета. После вече направиха. Тук се асфалтира, тука беше на ТКЗС-то. Селото беше много хубаво, сега е към 400-500 човека. Преди около 2000 е трябвало да има. Оня ден, горе на гробищата, където хората си слагат мъката, сложил човекът парапет да огради самия гроб. Цигани или кой отишли и изрязали парапета да отидат, да го продават. Е, туй сега демокрация - демокрация, ама демокрацията трябва да си умен. И ги защитават... Да ги защитават, ама гледам оня ден как изкарват в Ямбол конете от апартаментите.

- Едно време циганите къде са били? Така ли е било?

- Пак так. Тука лятно време като дойдат тези копанари – дето правят лъжиците. Идват тук, аз съм говорил с цигани, имат като кмет на циганите. Той избръснат, потури нови, ризата – чиста, пък отива при кмета, остава си паспорта. И ако хване някой циганин да бере царевица или друго там по ТПК, казва Аз се разправям с циганите. Хвърлям им един бой и туй е!Тука сега няма, ей това тук е детска градина, няма деца. Онова беше шивашки цех, 20 жени имаше и него затвориха. Фурната не са ни затворили още.

- Тук проблеми с циганите имали ли сте?

- Имали сме! Крадат. Циганин в къщата си няма да го пущаш. Пуснеш ли го в къщи...

- Гласуват ли хората?

- Ами гласуват. Кой – за когото иска.

- Коя партия събира най-много гласове?

- Всеки към който има симпатия… Дядо Тодор ако беше жив, смятай пак щяха да го изберат. Бабичките особено.

- При него хубаво ли беше?

- Ами, от една страна може да е било лошо, от една страна е било хубаво.

- Ти не се похвали колко деца и внуци имаш.

- Двама сина имам. Единият работи ветеринарен лекар. Другият в Бургас – пенсионер е   вече.

- Той какво е работил?

- Той работеше в корабостроителния комбинат. После на други места ходи. Завърши в Русе. Той има дъщеря и син. Имам и правнук. Внук ми завърши пиано най-напред в Бургас музикалното, сетне в Пловдив музикалната академия и сега се намира в Германия. Ходи в Дубай 2 години по 6 месеца, за да свири. Там като иде му дават апартамент без пари, а иначе една вечер да пренощуваш е 6 000 лева. Свирят там. Участвал е на сватба с 400 човека. Там на булката злато подаряват, ама жълто. Самото емирство го подарява. Дават им кола и къща. И сватбата емирството поема всичко като подарък. Аз съм гледал на компютъра. Трудов стаж обаче няма, и като се върне... Иначе, там всичко има.

- Къде повече му е харесало? В Дубай или в Германия?

- Дубай са много богата страна. Там, вика, има по три жени. Там жените въобще не работят. Там колко нефт, кладенци, пари – много. Има в хотела жена, която минава, почиства. На всяко свирене трябва да имаш костюм специален. В Германия... да си пенсионер, казва там. Там отиде с една жена с цигулка да свири. Там свирили на пенсионерски клубове, ли... Както нашите тук пенсионерски клубове. И там им свирят да се забавляват. Ама, там е осигурено още като отишъл. Там си плаща квартирата, обаче и се грижи за храната сам.

- Къде повече му харесва?

- Сигурно в Германия, не знам. В Дубай са много богати. Сега учи немски, купил си  кола – мерцедес, но не е нова ами на десетина години и повече.

- Ти кога си живял най-добре?

- Ами какво да ти кажа. Аз съм останал на 12 години без майка. Бос, през царско време, бягаш по полетата. Има едни къпини, краката ти целите стават в кръв. За децата през комунизма беше хубаво. За това децата много се разглезиха. Дето им викаше бабата Чети баба, чети, че ще ходиш в ТКЗС-то да работиш! Чети!. И на децата не им се работи вече, сега пък няма работа и го удариха на алкохол. Аз тук така, както съм запомнил, по-младите, дего го удариха на алкохол измряха. То бива да пиеш, ама 700 грама алкохол или 1 литър ракия? Руснаците като дойдоха тук, най-напред германците идваха. Децата разпуснаха училище и сложиха знамето – нацисткото. Ядяха там хляб черен, ама пък едни шоколади даваха и едни други работи с някакво семе имаше.

- Германците как се държаха като дойдоха тука? Имаше ли проблеми?

- Не. Германците като видеха някое магаре, качи се някой на него, а другите му правят снимки. Те бяха едни млади момчета спретнати. Всяка сутрин тука голи до кръста се миеха. Все едно не са били на война. Руснаците, брате, като нас – омазани целите. С каруци минават тука и Водка! Водка!. Аз тогава съм чул водка. Нямаше газ, няма ток. Токът после го прекараха и то пак през комунизма.

- Какво му беше лошото на комунизма?

- Аз не съм някой... (има предвид партиец)

- Какво не ти харесваше?

- Много хубаво беше, обаче тук напоследък почнаха да крадат по едно време от ТКЗС. Някой хора почнаха да крадат и тук в село се направиха 40 къщи за една година. Това ако беше през царско време, как ще се направи. Аз съм почнал да правя къща 58-ма година, ама нямам пари. Почнах къщата с 500 лева. Децата малки. Правихме тухли... (не се чува) Баща ми работеше, жена ми работеше, аз работех в ТПК-то тогава – бъчвар и точилар. По-рано тука сме се работили ехе-й-й-й, народ. Бидонът унищожи бъчварството. Казват, че в бидонът по-хубаво вино ставало. Това не е вярно. Бидонът е мързелива работа, премиеш го и го оставиш. Бъчвата трябва да я оставиш, пък да мухляса, дървото преработва материала. Преработва виното, ракията, дето е полезно в тях, а онова си остава вътре.

- И какво? Почнаха да крадат през социализма?

- А! Ти си приятел на мен. Домакинът... те почнаха годишно да ни дават 5 декара. Домакинът, той като го тегли, какво му пречи вместо да вземе 500 кг, да ми пише 700 - 800 кг.

- Това ли само му беше лошото на социализма?

- А! То лошо и хубаво...

- Имаше ли репресирани от Държавна сигурност тук?

- Нямаше... Ама като си мълчиш и като си гледаш работата. Политика! За какво ми трябва политика на мен? Щом си добре...

- Значи щом имаш работа е хубаво и не те интересува?

- Ама, то и в другите държави е така. Гледат да имат работа хората.

- Ходил ли си в чужбина?

- Не. Аз като съм бил малък тук в Карнобат, дето съм ходил и Бургас – морето... Ама, казвам ти – ако не беше социализмът, това нещо нямаше да го има. И хората се изучиха. Къде щеше да има толкова студенти иначе. През царско време нека да е имало студенти в това село някъде 4 човека само.

- Те по-богати от другите ли бяха тогава?

- А, богати... Баща му като се наложи трябва да плаща, както и сега се плаща. Той си продава вола, продава си нивата. Ти си чорбаджия, а той, човекът, си продава нивата, за да може да си изучи децата. Пак, който е бил по-умен. Двама бяха прависти, май. А след 9-ти септември много деца се изучиха.

- А сигурно за това са напуснали селото – защото са се изучили?

- Напуснаха селото и се обезлюди. Ама, има и друго... Казва Бригадирът с 8 клас, а аз със средно образование ще ходя да работя при него”. И отива в завода в Бургаско. Пенсионери там с по 600-700 лева пенсии.

- Ама има ли такива пенсии в България?

- Има, как да няма. Тук има един военен, полковник. Иван Тодоров се казва, 700 лева взема. Таванът на пенсиите. Има работили в мината и те толкова взимат. Има  от нефтозавода – 600 лева пенсия. Аз имам братова дъщеря и зетят е там, те по-млади се пенсионират, и 1400 лева вземат двамата. Ама, сега вече не. И полицията тогава – стане полицай и веднага му дават жилище. Държавно жилище, ама дават. Аз моя син, в Сливен той отиде, извикаха го като се разтуриха ТКЗС-тата. Отиде там ветеринарен във военен свинекомплекс. Голяма работа беше тогава. Дадаха му апартамент и след това го изплати. Ама, това преди демокрацията. А после като дойде демокрацията...

- Я кажи като дойде демокрацията какво стана?

- А, какво става! Не виждаш ли ограбиха всичко!

- Защо се развали социализма, след като е било добре?

- Защо... (смее се) Щом се разпадна Съветският съюз... Колко години се мъчиха да го направят? А пък социализъм, според мен комунизъм... Имаше тук в наше село хора, дето подкрепяха – партизани. Ако не беше дошъл, ако 42 - 3 година Германия не беше обявила война на Съветския съюз война, нямаше да има този комунизъм. Един ден една ясновидка, гледам по телевизията, момиче същото като тебе – младо. И не се страхува, понеже има свобода. По-рано, ако каже така, ще иде в Белене. Тя така каза сега, не знам – ще гледаме: 2013-14 година Европейският съюз ще се пръсне. Народът ще иде към стария Съветски съюз или към Русия. Повечето народ ще отиде натам.

- Ще видим какво ще стане. Тук усети ли се влизането в ЕС?

- А, какво да го усетиме! Това затворено, онова затворено.

- А внукът ти нали е военен? Около влизането в НАТО нещо промени ли се?

- А, той да не е някой генерал! Младо момче – лейтенант, още не е навлязъл в живота. (не се чува)

- Депутатите вършат ли нещо в Народното събрание?

- Ами, те хората го казват – за България са много тез депутати.

- Като беше една партията по-малко ли бяха?

- Тодор Живков ги събираше рядко, да кажем като ще взема някое решение. А сега са всеки ден там, карат се само.

- А кое е по-добре като има много партии или като има една партия?

- Зависи как живееш. И да има 100 партии, и да има една – като не си добре... Аз не съм историк. Той, Първанов, е историк. Той сега ще смъкне една пенсия, частен шофьор и държавна кола без пари. Приказваме за Левски, ама май няма такъв като Левски. Те през 100 години се раждат такива.

- При кое правителство беше най-добре през последните 20 години?

- За мене все таквоз. Не можеш да си позволиш да вземеш нещо за ядене. Нали тук сега говорят за тези меса сега – кой кремвирш бил хубав, кой – лош. Сега взема кайма народна, дето дават рекламата. Кайма за 4 лева, ами то пълно с боклуци, пълно със соя, пълно с други работи. Слагат вътре бои. Аз съм вземал преди. Като сложа каймата в ориза, ориза стане целия червен. По-рано през Тодор Живково време го нямаше това. Чисто беше. Дават кремвирши, тази журналистката гледам по телевизията, казва Дай да видим туй кучеи го гледа дали ще яде от кремвирша. Ами, не го изяде. Ходят инспектори, ама, ти как ще го познаеш дали е хубава каймата. Ами, по едно време разваленото свинско месо, дето даваха по телевизията. Колко тона беше... Нашата земеделска страна най-хубавото чисто месо, сирене и всичко. Сега, е-й-й- мандрите – плочки, фаянс, наредени, всичко подредено. А едно време в плевника, само с камъни направено, празно вътре. Там правиха мляко, там правиха кашкавала, сирене... Каракачаните. А не е като сега със сухо мляко! Този боклук! Сирене, аз съм бъчвар и тогава сиренето в бъчви го пълнеха. Тогава сиренето беше страхотно. Кашкавал тогаз един месец, 40 дни зрее. Като го отрежеш – с масло. Сега предварително му взимат маслеността и нищо не остава. Каракачаните знаеш ли какво сирене правиха! Ето това беше една грешка на социализма, че унищожиха каракачаните, за да няма частници. И той човекът идва от турската граница, от Балкана. Той човекът знаеше къде даваха най-хубавото мляко. Нито фураж искаше от държавата, нито слама, нито нищо, а те ги взеха в ТКЗС-то. И сега – няма. Едно каракачанче преди 5 - 6 години ми казва Дядо ми имал 5000 овце, седеше е-й-й-, в тези чукари горе в Балкана. Взеха му овцете, взеха му кучетата, всичко му взеха. Дядо ми умря. Сега ако ме накарат да ида – няма да ида там (в ТКЗС).

- Много ли каракачани е имало?

- Идваха.

- Ти за смъртната присъда ли си?

- За нея! Обесваш го на площада там, ама няма да го вземаш. Да седи. Ще го напръскаш да не се вмирисва. Да седи там 20 дена, 30.

- Мислиш ли, че ако въведат смъртната присъда ще се подобрят нещата?

- Аз смятам 100 %. Най-важно значи да нямаш защитен дом, ни нищо.

- За американците какво мислиш?

- Ами, всеки гледа да се прехрани. Отиваш там да изкараш някой лев. Тук стреляха една - две години и доматите изгоряха. Самите снаряди кой знае какви са. От Америка идват и казват стрелбищата хубави. Ами, не е хубаво стрелбището, ами хората спазват екологията.

- Тук стрелбище ли има?

- Сливен, тука Ново село. Идваха тук с униформи, ето тез очила ми изписаха. ... ... ... Той Желев, президентът, идва тука да поставя плочата.

- Значи Жельо Желев е имал афинитет към селото?

- Да, той е от тук, Веселиново. Ама, баща му като нас. По време на комунизма дядо му беше председател на АПК-то, на цялото АПК – Съединение, Костен надолу, Манолич, Славянци, всичко. Дядо му с Тодор Живков се е имал чак. Жельо Желев имаше изкарана книга там – за фашизма.

- Чували сме за нея.

- Ние имаме книга за село Подвис.... ... Един американец май беше при Слави. И Слави го пита Какво не харесваш на българите и какво харесваш?. Казва Българите от една страна са много зависливи, от друга страна много малко деца правят – правете поне по едно, две най-малко. Вие сте трудолюбив народ, хубави хора сте.“ 

AttachmentРазмер
Inrervyu_Zhelyazko-G-R_Ivanka-Arabadzieva_Anton-Angelov_Podvis_23-09-10.pdf71.29 KB
Inrervyu_Zhelyazko-G-R_Ivanka-Arabadzieva_Anton-Angelov_Podvis_23-09-10.doc58 KB
Inrervyu_Zhelyazko-G-R_Ivanka-Arabadzieva_Anton-Angelov_Podvis_23-09-10.odt31.69 KB