ИНТЕРВЮ НА АНТОН АНГЕЛОВ И ГЕОРГИ ГАНЧЕВ С ВЪЛЧО ГЕОРГИЕВ, С. ПОДВИС,  21.09.2010 г[1].

 

 

Антон Ангелов: Къде са младите, тук само възрастни хора има  в селото…?

 

Вълчо Георгиев: За млади не питай! Всичко е навънка!

 

А: Къде?

 

В: Ами, в Бургас, София, Плевен, навсякъде…

 

А: И какво работят?

 

В: Ами, кой каквото има по специалността.

 

А: Имате ли син или дъщеря?

 

В: Аз имам син и дъщеря. Дъщеря ми работи в Бургас в Техникума по специалността. Синът ми е към строителството, но той е пенсионер вече. Той е в чужбина. Ръководител е. Но с младите – какво да ти кажа… Едното е в София, женено е там… Другият е във Велико Търново. Другите… женската в Бургас – двете – едната е лекар, едната е...

А: Е, добре, че имат работа поне… А ти какво си работил преди?

 

В: Зависи вие какви сте…

 

А: Ами, етнолози сме ние…

 

В: Говорят само за учение, а работа не могат да вършат…

 

А: А кога стана, така че младите започнаха да излизат от селото?

 

В: Какво ще правят тук младите? Нито училище, нитовсичко ликвидираха…

 

А: А по времето на Тодор Живков имаше ли…?

 

В: То, през Тодор Живков стана така – народът излезна навън…

 

А: Тогава къде ходеха да работят? В Карнобат ли ходеха?

 

В: Какво да ти казвам – аз баба нямам… разболя са… Това е. Повечето от селото си заминаха – от 2200 души сега има около 500 стари…

 

А: И кога са били 2000, там, коя година?

 

В: Ами, допреди 20 години са крепеше. Оттам насетне вече се ликвидира…

 

Георги Ганчев: Тоест, докато дойде демокрацията?

 

В: Жельо каза Кой където иска там да отиде!“… А е единственото село, където е устроено с всичко – къщата, канали – всичко! Обаче, независимо от това младежта… няма какво да прави…

 

А: А при комунизма имало ли е какво да се работи тук?

 

В: В стопанството предимно…

 

Г: Какво сте гледали тук като култури?

 

В: От всичко, от всяка една артикула…

 

А: Лозя имаше ли, лозя?

 

В: Лозя много имаше, но и те изчезнаха, няма кой да ги работи…

 

А: А сега има ли някаква кооперация на мястото на ТКЗС-то или нищо няма?

 

В: Нищо…

 

В: Аз съм 84-та година карам.

 

Г: Да си жив и здрав!

 

А: Значи можеш да ни разкажеш и за пред Девети и за после…. Кога се живееше най-добре? На кой етап?

 

В: За мен етапът беше преди Девети. След това вече…

 

А: Защо, какво тогава беше хубавото?

 

В: Защото вземаха ни всичко, това е лошото, обраха ни всичко – земя и край!

 

А: А вие сте имали много ниви и лозя, там, така ли?

 

В: Ами, 50-60 дка… даже в миналото време имаше овцевъдство, имаше говедовъдство, много! След като отиде в ТКЗС-то всичко се изкла и унищожи са.

 

Г: А преди Девети какво беше положението? Всеки си работи нивата?

 

В: Всеки си работи. Всеки си има имот, който си работи. Работехме, изкарвахме и така. Животновъдство имаше доста. А сега няма нищо! 1938 г. имаше 12 хиляди овце, а откакто дойде ТКЗС-то 12 хиляди не можаха да направят.

 

Г: Казваш, че сте имали 50-60 дка земя семейството. Вие колко деца бяхте, как я работехте, това не е малко земя?

 

В: Имахме си човек, който да работи.

 

А: А колко братя и сестри сте били?

 

В: Аз нямам никакъв брат…

 

А: А, сам си бил. А тук имало ли е така, насилие като се е влизало в ТКЗС-то?

 

В: Ами имаше…

 

Г: Ще ни разкажеш ли как точно беше?

 

В: Ами, казваха на всички за 24 часа да предадеш всичко…

 

А: Какво ще стане, ако не искаш?

 

В: Ако не искаш, не искаш, обаче, последно насилие вкараха… бичуваха… Ние сме малка страна и който вземе властта, тоз командва насилниците. Европейскияткойто казваха там, туй… нямаш свобода сам да се ръководиш…

 

Г: Ти откак се помниш имали ли сме такава свобода да се ръководим сами?

 

В: Друго беше, когато бехме при царско време, тогава беше спокойно всичко. След това вече отвсякъде почнаха да…

 

А: Е, тогава не сме ли било под германско влияние по царско време?

 

В: Не, не беше! Царят беше неутрален, той беше повече към Русия, отколкото към Германия. В Германия го отровиха, там го унищожиха.

 

А: А тук имаше ли преди Девети много комунисти в селото?

 

В: Имаше 5-6 души. Имаше, ама не знам. Дойдаха руснаците и край!

 

А: Тук идвала ли е Червената армия в селото?

 

В: Имаше тук, идваха. И германци идваха, после руснаци… По време на войната 40-та година германци идваха – в училището. След туй пък руснаците.

 

А: И какво беше отношението на германците към местните, към вас?

 

В: Те се носеха добре. Аз съм бил младеж…

 

А: Не е имало някакъв натиск, някакво насилие нещо?

 

В: Не, не…

 

А: А руснаците после?

 

В: Ми също и те!

 

А: И те къде са били – по къщите ли са били разквартирувани?

 

В: Не – в определена сграда, в училището, когато заседнаха германците, след туй пък руснаците. Руснаците не седяха много – те минават, заминават нали за фронта…

 

А: А ти участваше ли във войната?

 

В: Не.

 

А: А помниш ли Девети септември? Самият ден?

 

В: Девети септември – как да ти го казвам. Него време и руснаците били минали известна част, там, определен ден – девети септември…

 

Г: А след Девети тука наложиха ли насила да си член на Партията или нещо такова… Ти бил ли си?

 

В: Не, аз не съм участвал и не участвам въобще. Не участвах!

 

А: Имаше ли няква съпротива в началото срещу комунистите веднага след Девети септември, тука местни хора?

 

В: Значи виж какво, народът си траеше…

 

А: Защото на много места е имало такива репресии, пък в лагери са ги вкарвали… такива имало ли е тук?

 

В: Може да се каже, че при нас не са започнали да водят в лагери, но иначе имаше тормоз, нали, от администраторите – за наряди, отпускане зърно – това си  го имаше.

 

А: А преди Девети държавата не е ли изисквала пак някакви количества зърно нещо да се произвежда…?

 

В: Ами, времето вече, когато вземаха американците, вземаха наряди пак зърно…

 

А: А по-различно ли стана като дойде Тодор Живков на власт в сравнение с първите години след Девети?

 

В: Той в началото не беше, след туй, след известно време…

 

А: По-различно ли стана, каква промяна имаше тука, като той дойде на власт?

 

В: Промяната, казах, всичко под натиск! Народът негодува, ама кой го пита?

 

А: Защото нали казват, че в началото е било много строго всичко, а после като идва Тодор Живков, става малко по-така…?

 

В: Все същото си беше. И по Живков, както и в предишното време: Ти си такъв, ти си такъв, ти си такъв…

 

А: Ама, какво ти казват?

 

В: Набелязани хора! Вървим с тях или…

 

Г: Добре, как се набелязват тези хора, знаеш ли? Кой ги посочва?

 

В: То е много леко – даден администратор казва еди кой си и край! Да… Но всичко е минало де…

 

А: А сега от коя партия си най-доволен?

 

В: Никоя партия няма! Тука може да се каже още бившитедирижират, комунистите.

 

А: А Бойко Борисов? Одобряваш ли го?

 

В: Бойко Борисов, той какво ще…, той вчера постъпи, какво ще …Той не може нищо да оправи… нали виждаш – бандити навсякъде! А те бушуват 60 години, не са от вчера, тъй че…

 

А: Е, нали прави разни акции, да ги хваща уж…?

 

В: Да, те ги хващат, ама само дето ги хващат, нищо не им правят! Тук трябва да има смъртна присъда, за да се оправи всичко! Не се ли мине към тоя начин, не може да се оправи никога! Защото друго е като ти кажат Утре си изправен пред куршума, а пък иначе му казват, че е осъден на 20-30 години, еби му мамата… или плашило друго няма, казвам. Трябва да има дисциплина!

 

А: Е, нали уж при комунизма е имало дисциплина?

 

В: При тях имаше, да, при тях имаше, ще ти кажа защо – защото всичко им попадна в ръцете. Друго е да командваш един над всички, друго е…  Пък сега – все командват, пък няма никой така да хване…

 

А: А одобряваш ли, че влезнахме в НАТО и в Европейския съюз?

 

В: Слушай сега! В селото хората много не се интересуват от партиите. Защо? Всеки да изкара там парчето хляб и толкоз!

 

Г: Е, добре, ти не ходиш ли да гласуваш?

 

В: Ами, там, където и ти знаеше. Ще се види къде на кой, кой ще може да ръководи. Това е.

 

А: А излизал ли си някъде в чужбина?

 

В: Аз ли? Не. Не съм ходил и не мога да отида вече, свърши. Синът ми ходи, но аз не мога да отида.

 

А: Той в коя страна ходи?

 

В: Ами, в Русия ходи, скандинавските страни ходи, тук скоро, миналата година построи във Варшава един док от 600 метра… Ама вече е пенсионер.

 

А: А в Русия какво е работил там? То сигурно при комунизма е било като е ходил там?

 

В: Че на някакво строителство ходи… след това тук има един тунел – започнаха го може би преди 25 години, че и повече даже, там беше един инвеститор, но не му хареса и затуй напусна и излезе навънка.

 

А: А преди можеше ли, при комунизма, пак да се излиза навън да се работи?

 

В: Ами пак излизаха…

 

А: Ама в кои страни са ходили?

 

В: Ами в кои страни – предимно в Америка и други, които бяха, но после ги ограничиха по Живково време. Сега търчат навънка и толкоз!

 

Г: А на тебе трудно ли ти беше да изучиш децата?

 

В: Моите деца ги изучих до 74-та-5-та година и оттам насетне са на работа. Как да е – ще гледаме града, само в града, за яденето няма да говорим – ядене кой ти гледа в блоковете? А по-рано някоя до мъжа си не е ли, ти въобще не можеш да я видиш!

 

А: Те нали сега въведоха някаква марка Стара планина, дето…

 

В: Стига с тия марки. Вчера или онзи ден дойде на внучката мъжът й – носи ми там едно парче салам Народен“ – бил телешки“… Той не отговаря за… какво да го казвам, не знам. Аз искам вкуса, а то вкуса го няма, тъй че! Тук най-лошото е, че няма никакъв контрол, който да навлезе, да ограничи всичко, което трябва да се прави, както е било преди Девети, то няма!

 

А: Какво представляваше селото преди Девети?

 

В: Ами, селото си пак беше същото. Народът се стремеше, води борба, произвежда земеделска продукция и туй…

 

А: Тези къщи, които са сега, не са ли по-нови, от 60-те, 70-те години?

 

В: За сградите, казвам, всичко се поднови. Даже едно време имаше един, настояваше да слезем долу на шосето – добре, ама не се съгласиха ръководителите и остана тука селото. И тук се преустрои пак на ново.

 

А: Ние видяхме една гара Подвис, която е доста далече от селото, да не би там да е трябвало да бъде?

 

В: Не, тук някъде се говореше, че трябвало да бъде – между Прилеп и Лозарево. Но не стана работата.

 

А: Защо там са решили, че е подходящо?

 

В: Ами, виж сега, погледнато – то сега сме изолирани. Влак няма. Иначе отклонено, пътищата, шосе не минава тук, да кажем, за съответното село. Несвързано е с…

 

Г: Кога е било това предложение да се мести селото?

 

В: Това предложение беше още 44-та, 45-тата година на един възрастен човек, аз го знам, баща му беше занаятчия, стар абаджия. Стана дума, обаче не го поеха съответният ръководител… И най-трето – тука е високо место, а за да отидеш там, под наклон отива всичко, за където говорим. Тъй че, беше по-хубаво. А някога селото не е било тука.

 

Г: А къде е било?

 

В: Зад Камчията в една местност, казва се Маркос. Там е било селото.

 

Г: Докога е било там?

 

В: Впоследствие добитъкът, който е излизал, излизал е, тук някъде е бягал за спокойствие и са е преместило, може би преди Турското робство още…

 

А: А кога се е електрифицирало, асфалтирало тук всичко, канализация кога се е прокарала, в кое време?

 

В: Канализацията мина 66-тата-7-та година. Електричеството е от 49-та.

 

Г: Добре, тук канализацията как сте я прокарали – нещо бригади ли е имало или какво?

 

В: Специално канализацията имаше бригади от Водното. Всичко се прокопа – навсякъде улици, канали, всичко се направи, но пак чрез наша помощ, от наши хора де…

 

Г: Аз това щях да те питам – дали тук от селото са ви карали да помагате?

 

В: От селото имаме човек, беше началник на главна служба в Бургас и той отклони една сума, дето са казва тука, зорлем ги накара да го преустроят, да го канализират… Или докат няма чичко, не става нищо!(смее се).

 

А: А тия сгради, които са тука, около площада, кога са правени? И тази и другите?

 

В: Тази сграда е правена 64-та година, насреща ония двете сгради са правени към 69-та, към 70-та…

 

А: Читалището?

 

В: Читалището е правено 48-ма.

 

А: А тук няма ли рейс до Карнобат, някакъв редовен?

 

В: Бе, имаше някога, много бяха, ама сега няма вече нищо.

 

А: Няма никакъв транспорт?

 

В: Сега има само маршрутки…

 

А: А, има все пак… А през лятото не идват ли деца, внуци…?

 

В: Какво да ти казвам, вече и те не идват. Ко ще прави тука?

 

Г: Не идват ли поне да те видят?

 

В: А, ко…!

 

А: А ти не ходиш ли при тях?

 

В: Бе аз може и да ходя, става въпрос, че те няма да дойдат.

 

Г: Добре, то през комунизма много се е строило – тук канализация са прокарали и всичко… Изцяло лоша ли е била цялата работа или?

 

В: Имаше народ млад…

 

А: А освен в ТКЗС-то, работило ли се е на друго място…?

 

В: Тука имаше една централна сграда, долу ТПК ли имаше…

 

А: Те какво са правили?

 

В: Дограма.

 

Г: Добре а кога ги закриха всичките предприятия, които са давали работа?

 

В: Стана вече 5-6 години, откакто ги ликвидираха. Откак почна да става частно…

 

Г: Е, защо така се получи – едно време по Царско време пак всичко е било частно, пък е имало работа за всички, всичко е работило?

 

В: Имаше работа – на полето, на дадени предприятия, имаше. А сега да потърсиш, няма никаква работа. И земеделие няма – хората разправят, че … аз го казвам: феодализмът навлиза!

 

А: Феодализмът?

 

В: Да. Ще имате на предвид как отиват феодали, ще да вземе дадената днешност, ще ръководи пак, другите ще му бъдат чираци.

 

А: Тук вече има ли такъв пример?

 

В: Ами, има вече – фирми в земеделието! Какво ще чакаш от тях – те са грабители за мен!

 

А: А според теб трябваше ли да се разтуря ТКЗС-то? Или по-добре беше все пак да се запази в някаква форма?

 

В: Не можеше там да се запази, защото там всичко краде! Не съм крал само аз, единствен от селото, такива работи не съм правил… Няма къща, няма човек, който да не е взимал нещо от стопанството…

 

А: Какво се взимаше?

 

В: Каквото намери вътре, взима бе!

 

А: Машини ли?

 

В: А, машини… и машини. Там имаме канал от язовира за поливане, след като стана това нещо, всичко – мотори... на дадени хора, тъй че… бандитска страна! Бандитска страна е за мене.

 

Г: Добре де, кога станахме бандити ние?

 

В: Стана двайсет години. Станаха двайсет години – по-рано не се чуваха, по-рано ги закриляха въобще и се трупаха като… Сега които ги заловят, не ги осъдят – какво ще го съдят – той, човекът, е пълен с пари! Дава на съдията и край! Освобождава го и няма нищо! Вие поне не го ли чувате горе, че съдии и адвокати – всички са заразени да крадат и…

 

Г: А, бе, то ние го чуваме, ама интересно вие тук как разбирате за тези работи…

 

В: Ами,как! И ние гледаме… Неприятно, но няма как! Какво ще направиш, не можеш нищо да направиш! И ако така продължава държавата, не може да се оправим никога!

 

Г: Добре, какво трябва да стане, че да почнеме да се оправяме?

 

В: Не може да се оправи! Съзнанието го няма при българина! За мен ето това истината! И съм го казвал пред редица хора! Къде е съзнанието?

 

Г: Тоест какво – ние не сме българи вече? Така ли стана?

 

В: Хм.

 

А: А като управляваше царят, беше ли доволен от него?

 

В: А бе, какво е командвал, по него време народът е заразен със земята и всички си обработват земята и толкоз!

 

А: Не, аз говоря за сега, за Симеон като беше.

 

В: Симеон, той е подлога на онези, той беше подлога, той не може да командва. Той е единица, пет души другите, той е един, какво може да направи! Нищо не може да направи!

 

А: А тука има ли нещо турци…

 

В: Тук турчин не е имало въобще! Обаче, сега има някои и други къщички. Цигани. По-рано тук не можеше да влезе човек с друга вяра, не!

 

А: Защо?

 

В: Защото не ги допускаха.

 

А: А сега имало руснаци в селото.

 

В: Има, да, те купиха къщи.

 

А: Колко семейства има?

 

В: Ами, има, изглежда, 5-6 семейства вече да са…

 

А: Откога така, кога са дошли?

 

В: Ами, стана тука 2-3 години. Купуват къщи.

 

А: Ама, живеят ли си тук или само ги купуват?

 

В: Закупуват ги. Имат пари и ги закупуват, аз като нямам пари, какво ще закупувам?

 

А: Е, ти си имаш къща сигурно…

 

В: Аз си имам къща, имам си всичко, ако става въпрос, но то не е мое вече – то е на младите, на мен вече нищо, нищо не ми трябва. За мене изчезва всичко!

 

А: А с циганите добре ли се разбирате?

 

В: Тук ги няма, откъде да ги знам тях, на други места има, тука няма!

 

А: Значи тук не се е чувало за Възродителен процес, нали е имало такива работи?  Защото миналата година също бяхме в това село около изборите, нали имаше миналата година избори и имаше някакви активисти от ДПС, които идваха, нещо такова… значи трябва да има някакви мюсюлмани, нещо…

 

В: Мюсюлмани, казвам, нямаме. Единственото село бяхме чисто българско! Обаче сега вече – смес! Едно време, по време на турското робство, преди даже да дойде време да се освободим, тук е имало турци и е имало много работи. Но като е идело време вече за повдигане на българите – един, тук му викат Гьората – турците карали жените да играят голи хоро, и той ги събира и ги кара кадънките да играят голи и оттук вече да ги няма, изчезнали всичките и оттогава насам турци тук не е имало.

 

Г: Добре, а тук идвал ли е някой така да ви кара да гласувате за някоя партия скоро? Интересуват ли се тия управниците тук какво става?

 

В: Не, не, никой не идва да ни кара, никого не търсят, аз не ходя да гласувам. За какво да гласувам като ми е взето всичко, какво да гласувам?

 

Г: Кога за последно гласува ти?

 

В: Преди 4-5 години гласувах и туй!

 

Г: За кой гласува тогава?

 

В: Който иска да гласува! Сега е свободно! Да!

 

А: А одобряваш ли Иван Костов?

 

В: Какво да одобрявам – Иван Костов един милион лева  взе и сега няма нищо! Какво да чакаме от него? И всички така! Това са ограбници! Верно, че държавата няма, но за да няма – те парите са в тях! Те са ги прибрали парите, така че…

 

А: Кога са ги прибрали парите?

 

В: Преждевременно при Живково време…

 

Г: Още при Живково време са ги обрали парите?

 

В: Ами, да.

 

А: Значи те са все едно от партийци – така излиза…

 

В: Вижте бе, момчета – работиш на едно место и получаваш от друго заплата – това нещо какво е? При Живково време. Така че… То не е отсега – дисциплина няма в България, няма съзнателен народ и така…

 

А: Добре, а това, което казваш, че нямаме съзнание, то не е ли от това, че самия народ е такъв?

 

В: Народът де!

 

А: Ами, преди тогава защо е бил, преди Девети е бил съзнателен?

 

В: Преди Девети е бил съзнателен, защото всеки е гледал да изкара хляба и така нататък, след това гледа – тоя взема и оня взема…

 

А: Значи комунизмът ни е възпитал да сме такива…?

 

В: Не отговарям…! Не знам при вас, горе как е, но пак ви казвам, ако действително, нали, учите, там как ви възпитават? Къде отива България?

 

А: Никой не ни е казал, накъде отива България.

 

Г: Никой не ни е казвал, вкарват ни в една посока и…

 

В: Това е лошото! А трябва да знаеш всичко! Трябва да знаеш и долу какво става, и там какво става и да кажеш – това не е така, ами е така!

 

Г: И ние искаме да знаеме, обаче ние тук долу знаем какво става, горе, не знаеме…

 

В: Точно това исках да ти кажа! Тези работи, които ти ги казвам, са верни всичките!

 

А: А около изборите не идват ли разни политици тук, в селото?

 

В: По-рано идваха! Ама какво ще ръководи, няма кой да гласува по начало, сега вече свърши всичко! Сега кой ще ръководи, сега няма кой да ръководи! То мина!

 

А: А помниш ли как се гласуваше преди Девети?

 

В: Преди Девети имаше борби – пак сговористи, най-различни партии… и при избори също е било – даденият човек през нощта с коня ще иде някъде, ще донесе животинка и тя така

 

А: Ама имаше ли някакви нечестни, манипулации по време на избори, такива неща?

 

В: Не.

 

А: Някой да са го насилвали да гласува за някой?

 

В: Не, не съм чувал...

 

А: А според тебе повечето хора в селото за кого гласуват, на коя страна са…?

 

В: Ами, различно е! Повечето гласуват за Партията, нали.

 

А: Има ли у повечето хора носталгия за тогавашното време?

 

В: Слушай сега! Където е властта, там надделява всичко! Безспорно! Може да си срещу партията, привикват те и така нататък… А сега няма кой да та вика, няма кой да… където искаш, там отиваш! Тук има разлика – между миналото и сега!

 

А: Да, ама нали подкупват сега с разни кебапчета и такива работи…?

 

В: Казвам ти – то тук е отживяло всичко, няма какво… Било е някога…

 

А: А по съседните села? Чувал ли си да има такива неща?

 

В: И в съседните села е същото…

 

Г: А по Живково време задължително ли е било гласуването?

 

В: По Живково време със камшика беше, бе! Аз мога да ви кажа един случай. Служех във Бургас. Аз съм и с командира, аз се движа из града. Гласува този, а аз не отивам. В 8 часа вечерта ме търсят навсякъде, не могат да ма открият! Трябва да отидеш да гласуваш, да минеш. Трябва!. И ходих! Това е под насилието! Не по желание собствено. Тъй че… Недейте да мислите, че съм… да не вземете да ме изкарате… аз обичам хората, които вършат работа, които не вършат – въобще…

 

Г: А бе, то малко останаха тези, дето вършат работа…

 

В: Много са рядко! Много са рядко!

 

Г: И като стана дума, ти какво мислиш за политиците – вършат ли някаква работа, тези днешните?

 

В: Нищо не вършат! Нищо не са направили! Слушай сега! Всеки гледа да са настани някъде в администрацията, да си взема заплатата и край! Нищо друго не ги интересува! А то не трябва да е така! А, за да си общественик, трябва да виждаш лошото, а те рядко виждат лошото. Но под формата на дадена партия – Ний сме!“ – и край!

 

А: А, според теб, сега кое е най-подходящото развитие на България, какво трябва да се развива – селско стопанство ли, промишленост ли…?

 

В: Виж сега! На тях най-голямата им грешка беше, че унищожиха фабриките, заводите – дадоха ги на конкретните комунисти и край! Това е най-голямата грешка! Предимно те са такова и те още 20 години, те я унищожиха, вината е у тях! И днес ний ще казваме може би, ще говориме за… Ако аз съм, ще му отговоря Драги мой, вие ни унищожихте, вий не създадахте!. Къде е наш… населението, имота му, животните му? Защо яде само този типов хляб? Туй хляб ли е сега? Как ще го окачествите, как го обичате този хляб…? Това първоначално не е хляб! Едно време се отиваше на воденицата на Камчията с нивите, която е чиста, хубава продукция и вкусен хляб, пък сега те дават, обират, разбираш ли, зрънца, по складовете бутат ти го… Един ден тук, отсреща, един хляб дават, вероятно от ръж ли е, направо лепни, лепни, моля ти се! И не може да се сравни градския хляб със селския! Никога! Нали и в града съм бил, и в Бургас ходя, нали знам! Не можеш да го свържеш – там се дава хубавото, тук се дава лошото!

 

Г: А винаги ли е било така?

 

В: Винаги ми! Тази дребната рая никой не я брои…

 

А: Много песимистично изглежда всичко!

 

В: Ами така е!

 

А: А, според тебе, можеше ли да се запази дълго време тази форма, която е била преди Девети септември, ако, да кажем, не бяха дошли комунистите, щеше ли да се запази дълго време това нещо?

 

В: Щеше да се запази и щеше да продължава животът много по-добре. Обаче, горе го объркаха и така е… и самият народ, макар и млади хора, не стоят да поемат, кое трябва и не трябва, разбираш ли, пък сега най-последният отиде в града и не се връща… Защо? Кой ще се връща? Ще го прати еди къде или няма работа и толкоз! А в града, така или иначе, някак ще се нагоди и ще си преживява… Но за мене бъдещето не може да върви така! Погледнато – това нещо не може да… Държава без животновъдство, без… дават ти едно парче кашкавал, примерно, то му е взето маслото, трици ядеш… Сега е така! А едно време кашкавалът беше – питата такава – режеш от нея. Аз съм взимал, бил съм в Енергото, регулатор бях тогаварежат ти от питата и вземаш си парче – сега го няма това! Защо го няма? Питам! Защото няма кой да гледа! Всичко е на леглото! На полето няма никой да иде! Те може да казват Сега се произвежда!“ – нищо не се произвежда! Това не е произвеждане! Преди във всяко село и мандра имаше, и така нататък! Носеха сирене каракачаните колкото искаш, сега няма! Едно време с тези каракачани Балканът беше пълен! Хиляди овце, мляко, сирене…, а сега няма! Така че…

 

А: И къде отидоха тези каракачани?

 

Г: Тези каракачани заминаха за чужбината и казаха Шт! Довиждане!(смее се). И даже с един ръководител говорих тука, в околийския съвет в Карнобат – за пръв път се скарахме, аз работех в пощата и викам – не им взимаха млякото – викам Бе, бай Манчо, това нещо що го вършите вие, защо не му вземаш? Защо го караш, викам, да влиза в ТКЗС, питам те аз!“ – „Не, ти много знаеш!“ – той ми отговори, ще те вкарам в затвора!. Какво ще му кажеш повече? И това нещо ще премине, отминава, нали, аз се прибрах, аз съм работил в Карнобат. Хубаво, но за зла участ не се сетих да му кажа Бай Манчо това е глупаво, къде отиде… оставяте ги хората гладни…, а той ще ми говори, че всичко е в ТКЗС-то, ние не знаеме, ние сме по-будали пред него… нас това ме различи, като ми дойде на акъла нещо – да му отнемеш всичкото и да го… няма, то отмина, свърши, аз, на мене, не ми пречи. Да му мислят младите. Ти може да са нагодиш, той може да се нагоди, но не всички могат да са нагодят! Това е лошо! Както искате, така го вземайте! Аз ви казвам, кое е верно, кое не е верно.

 

Г: Е, добре, как мислиш ти, ще стане ли така, че младите да се върнат по полето да работят?

 

В: Не, млади хора няма да се върнат на село.

 

Г: Ами, добре, тогава какво ще стане…

 

В: Точно това е чудното – какво ще става при това положение – ще чакаш от Германия или от Холандия да ти пратят онова месо бракувано – то няма вкус, няма нищо! За мен… откакто съм влязъл в ТКЗС-то, грозде не съм ял, а имаме първото лозе в селото, вино първо качество, сега няма! Това е хубавото – кой как го разбира…

 


[1] 84 г., пенсионер

AttachmentРазмер
Intervyu_V-Georgiev_Anton-Angelov_Georgi-Ganchev_Podvis_21-09-10.pdf93.7 KB
Intervyu_V-Georgiev_Anton-Angelov_Georgi-Ganchev_Podvis_21-09-10.doc112.5 KB
Intervyu_V-Georgiev_Anton-Angelov_Georgi-Ganchev_Podvis_21-09-10.odt34.77 KB