ИНТЕРВЮ НА ИВАНКА АБАДЖИЕВА И АНТОН АНГЕЛОВ С М.[1], С. ПОДВИС, 22.09.2010 Г.

 

Магазинерка: Имаме писана книга за Подвис от Желязко Кьосев, той е местен човек, тук, обаче е журналист, нали, в Бургас си живее, но оттук е произлязъл, той написа книга за Подвис. И там във тази книга за Подвис е описано там, коя година е кооперацията, всичко, кои са основателите… Имам я книгата, но не съм я чела, да си призная.

Иванка Абаджиева: А вие оттука ли сте?

М: Да.

И: А мъжът ви?

М: Мъжът ми не е оттук, но баща му е оттук, баща му е оттук на моя мъж, след това той се е изселил в Челопеч, Софийско, работил е на сондите, там са живели много години и след това се пенсионираха там. И после те си бяха купили къща в селото на свекърва ми, във Върбица, Шуменско, тук на 50 км през Балкана, така се минава, има Върбишкия проход, ако сте чували, там е Върбица. И те починаха и моят мъж дойде тук при мене. Ние бяхме тук, десетина години в Бургас живяхме, обаче се върнахме тук и си живеем сега… аз съм пенсионерка, но съм решила до Нова година да работя и вече са пенсионирам, не ми се работи вече…

Антон Ангелов: Кой ще ви замести тук?

М: Който иска.

А: Има ли желаещи?

М: Ами, има, има няколко млади жени, по-млади от мен, които не са пенсионерки, те ще дойдат да работят…

И: А вие какво сте работили тук?

М: Аз ли? Ами, аз преди да се махна от село, пак работих тук в кооперацията, но имаше горе пластмасов цех, там работих като домакин, фактурист, там работих, после отидох в Бургас, десет години работих, после пак се върнах тук и пак ме сложиха вече в магазина…

А: А защо сте напуснали пластмасовия цех?

М: Ами, защото се преместих да живея в Бургас, там ходихме да работим, децата бяха по-малки…

А: Мислех, че са го затворили и затова…

М: Не, не, години след това го затвориха. Но той, пластмасовият цех, още си го има, сградата долу стои, но

А: И кога са го закрили?

М: 99-та ли, коя беше… аз коя година се върнах? Значи пластмасовият цех е съществувал, когато се върнах, а аз се върнах 91-ва година. Значи той е работил…

И: Добре, а тази кооперация има ли връзка с ТКЗС-то?

М: Не. Това е потребителска кооперация, занимава се с търговия. Преди това пластмасовият цех беше към кооперацията и бяхме много добра кооперация, бяхме национален първенец в България.

А: Какво означава това?

М: Ами, това значи, че сме имали най-добри в икономически резултати. Защото пластмасовият цех беше към тази кооперация, имахме зеленчукова градина към тази кооперация, всичко беше… Нали като има в една кооперация вече някаква друга дейност, промишлена дейност, е вече съвсем друго. На една гола търговия не може да се изкарва така печалба… Кооперациите специално, защото те са нали по-… Ето имаме фурна в кооперацията…

А: Сега действа ли?

М: Действа, ето там на другия ъгъл ще отидете…

А: А кога е бил първенец, по кое време?

М: А, не помня коя година. При Тодор Мишев беше то…

А: Сигурно по социалистическо време ли?

М: Да, тогава, тогава…

И: Тя промени ли се от социалистическо време досега?

М: Разбира са, че са промени! Много е трудно, нямаме кой знае какви резултати, но все още се крепим.

А: Преди по-лесно ли е било?

М: Много! То премии се раздаваха, то беше… цветуща работа беше…да… Сега е малко трудничко. То се разпределяше на хората, които са работници тук, които работят. Те така ги разпределяха печалбите – във вид на премии, нали: като почнеш, нали, на началника най-голямата, другите… по степени тъй… според заплатата… така беше.

И: А как се промени кооперацията?

М: Е, ами не към по-добро във всеки случай.

А: Защо?

М: Ами защо? Не знаете ли колко кооперации се ликвидираха тук в областта…

А: Това по кое време е?

М: Ами преди 5 години, преди 2 години, всеки… ето, например, сега Лозарево, тука съседното село, откъдето идвате, в него няма кооперация, има един магазин, него РКС-то го взе – ние имаме управление РКС Оралов Карнобат, ние са числим към него, нали, там си отчитаме дейността, всичко нали и този магазин в Лозарево го взе РКС-то. И много добре го е разработило, много хубава печалба има… мен ме информира, този, който ми носи стоката, от нашия склад, на РКС-то, той ме информира – казва по 600-700 лв. заплата си докарва жената, вика, която работи в магазина. Той, защото е точно на центъра нататък и от площада слизаш направо в магазина… на ден, вика, по 1000 лева прави оборот. Много, вика, зарежда и защото е на много хубаво место и затова, нали ходят хората там. Този, например, частният магазин отсреща много ни подяде клиентите. Ние, също магазинът не беше много добре, обаче там е на много хубаво място, пък тук има стълби – хората са много възрастни вече на село… особено пък като стане зима… предлагаха тук да се направи някакъв парапет, нали, да са хващат хората и да слизат, ама си останаха стълби. Много хора казват Не идвам при тебе, искам да дойда, ама не идвам, защото стълби има там…, много пъти се налага да им помагам да слизат долу…

А: А тук съседното празно помещение какво е било?

М: Било е магазин, магазин Домашни потреби, тук над мен отгоре пък беше железария, по-надолу беше обувки, трикотаж, текстил… много хубави магазини имахме навремето. Аз като ви казвам, че бях в Бургас, в плод-зеленчука работих, тогава знам, ама вие сте деца още, виe сте по-малки от нашите деца, къде ще знаете – нямаше нищо в магазините през социалистическо време! Тъй беше! Всичко беше зад, отдолу, отдолу зад щанда, отдолу беше! Аз имах една приятелка – на моята дъщеря беше учителка, класна, беше ми приятелка, че познаваха ме магазинерките, нали учени деца, туй-онуй, като ме води и отдолу всичко – нали, ако искаш да си купиш нещо хубаво, нали отдолу ти го вадят или те вкара в склада да си изберешвсичко беше по втория начин. Нямаше нищо да си купиш! А тук в Подвис аз от Бургас съм идвала и съм си пазарувала, като си дойда в събота и неделя, идвам и си напазарувам тук – луканки, такива деликатеси, каквито има сега, но тогава бяха истински! Тука има едно село, нагоре, в Шуменско – Смядово, то беше известно със смядовската луканка, с месокомбината си беше известно. Ама, като ни донесяха тук салами, кайми като отворят колата – какъв аромат! Ухание на истинско месо! Пък сега какво месо, нищо! И съм идвала да си пълня кашони и съм носила луканки и суджуци, и салами в Бургас на колежките си, които работят…

А: Това много странно – обикновено големите градове са по-добре заредени…

М: Нямаше, нямаше ви казвам, едно време, честно! А тук беше пълно! Тодор Митев, старият председател, какви връзки беше направил…? Беше направил… Ние имахме един, той беше близък, беше в Общинския народен съвет в Бургас… то тогава пак беше по втория начин (смее се) … и нашето село, не само кооперацията ни беше национален първенец по хигиена, по благоустрояване.. защото вие знаете ли какви села? – то сега занемарено, но ние имахме тук 5-6 жени чистачки, метачки по улиците, нагоре булеварда, където вие сега сте, и тук по-насам, имаше едно заведение Боргоре – беше много хубаво заведение. Идвахме от окръга тук вечерно време в това заведение. Беше много хубаво селото. Обаче сега вече обезлюдя, умират хората, 450 човека дали има, а бяхме 2000.

А: Кога?

М: Ами 2000 кога бяхме – 71-ва!

А: Тогава най-много сте били?

М: Да! Като са родиха моите деца… ми ние, 49-ти набор съм аз, бяхме 42-ма човека, всичко беше тук! Като родим по две деца… обаче после всичко почна да бяга в града!

А: Защо почнаха да бягат?

М: Защото няма работа вече, почна да им става вече тъмно тук на село, няма такива развлечения… ами така е сега…! Това го предлага града, не е като тук! Сега например, да искаш да излезеш, няма къде да отидеш! Има едно смотано кафе там, горе… и то не е кафе, ами една кръчмичка. Нищо няма! Няма просто къде да отидеш да се развлечеш! И какво да правят децата тука да седят? И работа няма! Това е! Работата постепенно почна, постепенно, постепенно и така…

И: Хората ни разправяха, че свине са се отглеждали, овце…

М: Имаше! Това беше вече не към нашата кооперация потребителна, ами беше към земеделската кооперация, земеделската кооперация имаше най-различни ферми. Ферма – овце, ферма имаше и коне, имаше крави, имаше свине, имаше агнета… беше голяма работа! Навремето! Сега няма вече…

А: А кога е построен магазина?

М: Тук тази сграда е построена 1982 година.

И: Позапазена е

М: Запазена е, защото все още се обитава. Ако стане необитаема, няма. Ето по-долу, където беше сградата на земеделската кооперация направо горе, ако вдигнете глава, ще видите прозорци, стъкла… погледът ми все пада там и направо потръпвам… ето и училището…

И: Това училище ли е било?

М: Да.

А: Значи е имало деца.

М: Имаше не, ами доста. След това имаше такъв социален дом за деца без родители, доста години, не помня колко години, защото мен ме нямаше, може би през тях, но като се върнах тук и постъпих тук на работа, доста години така, но го затвориха.

А: В сградата на училището?

М: Не. Тук учеха децата, а имаше долу една друга сграда, където беше бившия здравен дом, нали здравна служба – там. Здравната служба я изместиха тук отсреща в тази сграда, а нея направиха, пригодиха за такова и там спяха децата, а тук по-надолу имахме детска градина, детски дом. Уж казаха, че ще я правят такъв дом за старци, носамо се чува от време навреме… Много ни беше хубаво селото, много! На мен понеже явно такава ми е било съдбата, много си обичах селото. Отидох в града – 10 години живях и непрекъснато тъгувах за моето село и се върнах! И много ми е свидно така! Много ми е свидно! Заото като питам моята сестра, аз имам по-голяма сестра, викам на сестра ми Нещо свидно ли ти е, така в селото?“ – „Не, вика, не, нищо!. Пък аз по по-друг начин. И синът ми е така – все иска, бяга на село, докато дъщеря ми – не. И така като го гледам – заминава си, събаря се, това-онова и… като знам какво е било, какъв живот имаше тук… Забави, когато ние бяхме така като вас… Тук нямаше такива кафета, сега, дискотеки… тук на площада точно имахме момчета, което едно свири на китара, друг свири на тромпет, един свири на тъпан… забави, танци!... Тук кино – долу в читалището се прожектираше всяка вечер кино, имаше филми – от филма а-а-айде тук на площада!  Един с тромпет, един с китара, свирят, играем, пеем, стоим до сутринта…! Хубаво беше! Пък сега няма! Сега какво – отиваш на едно кафе да пиеш, трябва да пиеш…

А: И кой го развали това?

М: Кой го развали! Такива времена дойдоха! Ето сутринта си мисля, гледам календара и си викам: 6-ти беше празник, спомням си какво беше, нали, 22-ри пак празник – единият на Съединението, другият на Независимостта, не мога да го запомня, а пък, викам 9-ти септември го отрекоха! Защо, викам, ще го отрекат?! Ами то за времето си беше празник. Как са живели нашите родители? Защо го отрекоха? Защо ги отрекоха тез празници?. Не е правилно! Не е правилно! Манифестации, тук обикаляме, празник, с нови дрехи, радостно… сега няма на какво да са радваме! Какво да се радваш – 200 лева вземаш заплата – тя за никъде не стига, какво да се радваш? Пък на времето всеки имаше еднакво! Почти еднакво имахме!

И: Добре, а от Европейския съюз няма ли някакви проекти, кметът нещо…?

М: Чак тук пък да стигнат! Ами ние имаме, това, кооперативното движение все още не е загинало съвсем, защото ние имаме Централен кооперативен съюз, нали вие сте чували, Централна кооперативна банка и много нови проекти, много нови магазини правят по веригата КООП. Те отговарят абсолютно на новите магазини, които частниците правят – става дума за хранителни магазини. И тук преди две години идва една комисия, защото нали по резултати някакви икономически все пак сме добре в сравнение с други кооперации и идва една с представител от Централния кооперативен съюз, той беше нашият стар председател на РКС-то, после го изтеглиха в ЦКС-то в София, идва той се една друга комисия и уж щяха да правят по веригата КООПтози магазин, обаче като чуха тук колко човека сме население, просто няма смисъл, вика, да влагаме толкова средства… то след пет години ще останат 200 човека… на година сме ги изчислявали някъде по 30-40, по 50 човека умират. Те са все възрастни хора. Ние сме едни от по-младите, държим още 6-7 семейства по-млади от мен – към 50 годишни да са… това е! Всичко друго е над 80…

И: Добре обаче селото нали има земи там…?

М: Ами, има земи, има тук 3-4 арендатора, които обработват земите, дават ни рента, обработват ни земите и не знаем какво ще стане после…

И: Ама, те не са млади хора от селото, а са новодошли…

М: Не, не… не са никакви млади хора от селото. Единият е от София – адвокат, назначил си е тук, от Лозарево една счетоводителка ли, какво и тук от село един-двама, едни бивши агрономи, и те са към 70-годишни, те се занимават с това нещо. Другият пък, той има надолу магазин, другият арендатор, той оттук, местен е, той се занимава нали с това и третият, кой беше, има МТС, МТС – Сунгурларе, има клон тук в Подвис. И те, значи, трима арендатори са, дето обработват земите. Дават – по 40-50 кг от декар дават и ние се задоволяваме с това. Какво да правим? Иначе кой ще ти обработва земята? То е невъзможно да я обработваш! И всеки си я пустее, оставя я пустееща, ако не са не знам… то трябва да има такива хора да я обработват, иначе сам човек какво може да обработва? С какво? То трябва да имаш техника! Можеш ли да си купиш трактор? Не можеш! И така! Гледаме си градинките, в дворовете си имаме градинки, произвеждаме си зеленчуци и това е!

А: Чухме, че някакви чужденци идват да купуват къщи…

М: Идват, идват, идват… Нашата махала, тук, аз живея до църквата, значи в нашата махала, 9 семейства руски са купили къщи. И нашите съседи, те са до нас, започнаха да ги привличат. Те, изглежда, се занимават с такава работа, като брокери, те изглежда го привлякоха, направиха си, тук, интернет си прекараха и се занимават с това, защото те така печелят. Защото тези, съседите ни, на колко са години – Люба е на 44 години, имат 3 деца, едното било приемно дете от приемно семейство и туй лято идваха и трите й дъщери – едната, където е приемна и другите техните двечки. Тук поседяха един месец и се върнаха, защото са после на училище, студенти и тези седят тук, тук са. Тя засади, давах й домати, пипер, разсади, сади, прави – да видиш каква рускиня – работи! Мъжът по не се хваща на такава работа… исках да кажа, че те повече време стоят тук, другите стоят тук по един месец и си отиват, а пък те са свободни и явно се занимават само с това, защото…

А: А от кой град идват?

М: Те са от Белорус, от Минск. А пък едното семейство, коеот купиха къщата, те от Москва май били, най-нагоре на ъгъла в дясно и те били от Москва. Знаеш ли колко младо семейство! С малко бебенце на девет месеца и го довели тук… Два месеца стояха тука. Нищо не ги плаши да го пренасят от Москва с колата, дълго пътуване, нали, такова малко бебе. Всеки малко ще се позамисли, по-трудно става. Дори нашата съседка Люба ми вика догодина, вика, възрастните хора, майка й и баща й щели да идват тук за постоянно. Викам Нека да дойдат!. Те, за да дойдат тук да живеят за постоянно, трябва да имат пари, с какво ще се изхранват? Пък тя каза, че техните пенсии са горе-долу стандарта като нашия в Белорус. Ама, като ги слушам те девет къщи са продали, значи вземат процент те, 10 %. Къщите по 20 000 лева вървят, нищо, че са съборени някои, по 20 000 лева. Тя 2000 на една къща взема. И 9 къщи по 2000 лева  - ето ти 18 хиляди лева – аз кога ще ги спестя 18 хиляди лева, за колко години? 230 лв. ми е заплатата. 2500 да вземам на година. Пък те 18 000 лева за една година тук ги изкараха.

А: А в читалището има ли дейност сега?

М: Да, да, има! Не ходихте ли в читалището? Читалището развива много сериозна дейност – ходи на всички събори. Имаме групи от баби по-млади, дето ходят, ходиха на Копривщица, бяха първи, на първо място бяха, второ място… след туй ходиха на Петрова нива…

И: То тук във всяко село има…

М: Ами, почти. Хората гледат да си разнообразят някак си живота. Сега ги слушам – ще ходели на екскурзия, някъде към Трявна ли, нагоре… бабите… не бабите, ами който желае да се запише… Всяка година така се организират екскурзии и е много хубаво.

И: Ама, в някои села тези екскурзии се организират от някои партии, някои организации…

М: Не, организациите са си все там, в старческия клуб.

И: Има ли пенсионерски клуб?

М: Има. И тя е, не като председател, мисля, че като отговорник, жената, тя организира екскурзията, нали трябва все пак да се свърже със фирма, да… и тя организира… Иначе гледам пък децата – тук има една друга жена, в една къща, от Бургас, организират децата цяло лято, нали от града ги взимат, идват тука и ги организират и са всеки ден в читалището – събират ги, пеят, рисуват, четат… тя тази жена ги организира, какво ги прави – не знам, казва, слагат някакви обяви, концерти изнасят и така. Има деца лятото, тук на площада изнасяха концерта децата, хубаво беше, пяха, танцуваха. Ами какво да правят? Кажи, какво да правят.

А: Аз съм чувал, например, БСП да организира да ходят на Бузлуджа, когато е празника им…

М: А, не, не , тука всичко е организирано. Едно време се ходеше, ама сега – не. Откъде ще има средства за …

А: А тук няма ли такъв на БСП, да кажем, комитет…

М: Има, ама съвсем няма, никаква дейност няма. Няма, не е както едно време.

И: Кога е западнала дейността?

М: Ами след това, след промяната, кога… Аз, например, бях партиен член и… от много години, откак стана промяната и край! Не посещавам ни събрания, нито нищо… Какво да ходя? Да си губя времето само…

И: А други партии?

М: А, има СДС уж, имаше, имаше БЗНС, ама въобще не чувам нищо сега…

А: Има ли оттук хора в СДС да са отишли?

М: Има, има, ама то беше по-активно след промяната веднага, сега вече всички… опитаха се някои това, онова, ще променят, нищо не се промени! Това си е. Времето си тече… особено по селата – никой, никой, с едни мижави пенсийки, кретаме и това е!

А: Много хора на Бойко възлагат надежди, че ще…

М: Е-е-е, много хора гласуваха, от село така, от селата, но той пък не оправда чак толко… Аз съм откровена, аз не съм гласувала за Бойко и не съм го подкрепяла и не съм го харесвала, казвам си го. Ама, има хора, които го подкрепиха и го харесват!  То за всяко нещо си е така

А: И от Атакамай имало тука…

М: Ами и от Атака“ – има, няма начин да няма, аз, което чуя оттук, оттам…

И: А тука няма ли някой политически деец за тия 20 години да е идвал, да е…?

М: Ами знам ли! Ами идвали са! Идвали са, как да не са идвали! Идвали са, но питай кой да е идвал – не се сещам… Жельо Желев е идвал, да… И Първанов е идвал, той по партийна линия, по БСП-то…

А: Жельо кога е идвал?

М: Жельо като стана президент. Той идва, знаеш ли защо?  - защото е от това ниското село Грозден… той не е от Грозден, а жена му е от Грозден, пък той е тук от Веселиново… Идва, той паметната плоча е там… то не паметна… от Атанас Далчев ли беше – на чешмата…

А: Нещо за репресираните от тоталитарния режим – аз така прочетох…

И: Тука имало ли е репресирани…?

М: Ами имало е… (прекъсват я клиенти)

А: Тук дали има турци или цигани?

М: Нямаме турци, цигани имаме приходящи от време-навреме дърва режат, иначе постоянно нямаме…

А: Защото тогава Атакана какво се основава тук, като няма …?

М: Ами има, май съм чувала, но не съм сигурна…

И: Те тук хората гласуват ли…?

М: Ами не знам, всичките не знам дали гласуват, ама сигурно гласуват. Какво да ти кажа – те ходят по домовете ги вземат възрастните…

И: А този стандарт Стара планина, където го направиха май…

М: Е, аз не съм получавала от Стара планина, обаче казват, че е много скъп, тези момчета, дето ме зареждат казват… май ще си останем на това, с което сме си свикнали.

А: Няма да се върнем към онези, дето казвате вие…

М: Не-е-е, това беше истинско месо! Истинско! Няма да забравя какви щафети… с кашона го нося, с кашона ми го носят оттук… но то тогава беше… имахме си и транспорт, имахме си колко коли! Имахме ГАЗ-ка голяма, имахме две-три Нисиголеми – всеки ден до Бургас отиваха, аз, нали, тогава ходех в завода, за материалите… и аз нали имах връзка с нашите колеги и нося кашони със салами, луканки, дам на хората, пък сега нищо, това е боклуци! Всичко! Какво да се яде, как!... Само можем да мечтаем за миналото време! Вие не знаете какво е! Вий не знаете какво е това радост, вий не знаете какво е това приповдигнато настроение… не може да не го знаете – сега сигурно също си имате такива моменти, но тогава като че ли, като бяхме децаама то… аз сега като си представя какви чувства са ме вълнували… Къде е язовирът сега – това беше река навремето, река Камчия, там имаше зеленчукова градина към ТКЗС-то – навремето беше ТКЗС, беше си кооперация… И там имаше зеленчукова градина и нашите родители ходеха там и работеха. Ние сме били деца – да сме били 5-ти, 6-ти клас – пеш! Сутрин пеш, вечер пеш! Ние отиваме да работим там – карат ни да връзваме домати, да плевим, просто ни намират работа! И ни дават – може да е минимално възнаграждение, то тогава беше трудови дни, осем десетки – не един трудов ден, както на нашите родители, ами – шест десетки – на половината на техния труд, колкото са плащали на тях… Ама ние с радост отивахме да работим… А сега моя внук като го накарам да работи ми казва Ще ми дадеш ли 20 лева?“… Пък ние отиваме, после пеш, отиваме, връщаме са, пеш! Защо не сме чувствали умора? Едно време нямаше бани както сега – сега в нашето село има мръсна канализация. Аз като слушам в София-град в разните квартали нямат канализация мръсна – аз просто са чудя как живеят! Защото аз знам, ние си имаме такава канализация! Тоалетните ни включени в мръсни канали, бани си имаме, тоалетни, навсякъде си имаме. А едно време нямаше такова нещо и като знам майка ми в градината имаше една дюля – сложили два-три пръта, големи пръти и едни такива стари черги, стари и направи едно такова местенце, където да са къпем. Водата на слънцето се стопля в един голям бакър и ние там се обливаме, там са къпем, няма баня, пък сега си имаме! Кои години имаме мръсна канализация? Може би още от 70-та година имаме – тогава почнаха чешмите да се въвеждат… и много хубаво беше…

А: Започнало е да се благоустроява…

М: Да, благоустрояваше се, от 70-та година нататъка. Ние имахме кмет – голяма работа беше – Георги Димов. Такъв кмет не е имало нашето село. Чисто беше, хубаво, такива треви да са, такива мръсотии… по булеварда нагоре – рози, изметено, хубаво, но ти казвам – 5-6 жени чистят булеварда, тук, площада поддържаха… и пред къщите на хората не са разрешаваше никакви такива строителни материали натрупани такива отвън, чисто всичко! Сега вече… Колко обезлюдени къщи има. Колко са съборени вече… То добре, че тези руснаци се повъртяха…

А: Ще дойдат на смяна…

М: Ами какво, не е лошо, все пак има хора!

А: А нали и англичани имало?

М: Две английски семейства имаме. И те си направиха хубави къщички. Ами, имат пари. Човекът, англичанинът, получава 2500 лева пенсия – защо да не дойде да си ги харчи тук?

И: А хората с кеф ли влизаха в ТКЗС-то?

М: А, аз не помня, аз съм 49-та година. А те го направиха 51-52-53-54-та година. Знам, че дядо ми е бил един от първите, които е влязал в ТКЗС-то. Ама, ви казвам, че си беше хубав живот, задружен живот! Може да си е имало нали минуси това управление, ама защо трябва да го отричат! Когато всички хора тъгуват за него време! Защо трябва да го отричат? То си е било за момента, това е историята на живота на даден народ! Защо трябва да го отричат – било такова, било онакова! Ами как да помня с хубаво този режим? Не е хубаво! Как ще е хубаво като вземам 200 лева пенсия, 100 лева ги оставям на пощата за ток, за вода, защото ние все пак, може да живеем на село, но свикнали с такива удобства – все пак автоматична пералня, бойлерче над мивката, нали, бойлер, печка, микровълнова, хладилници по-големи – 60 лева ток! 20 лева вода, 20 лева такова, 20 лева Булсаткоми то става над 100 лева – 120 лева. С 80 лева как ще живея, ако не съм на работа, пък аз ще бъда на работа до Нова година. Така съм решила, повече не искам да работя! Искам да си почивам. Как ще се живее с 80 лева? И мъжът ми взема толкова – той пуши и цигари… И как да го запомниш с хубаво тоз режим? Не може да го запомниш и няма да го запомня! Защото едно време всичките имахме горе-долу еднакво – може един стар Москвич, но за времето си беше Москвич“ – една Лада, може да е Жигула, обаче навремето и имаше кола. Имахме възможност да ходим – и на почивка сме ходили, и на екскурзии сме ходили… И като си купихме колата направихме една обиколка – тръгнахме оттука – нататък, нататък, нататък и са върнахме, обиколихме България. Сега мога ли да отида? Не мога!

А: Те много хора и в Съветския съюз, да кажем на екскурзии…

М: Е, зависи… И ние сме ходили в Съюза, нали по такива екскурзии, когато са ни пращали. Едно време профсъюзите – то профсъюзите – мощна организация беше едно време! То и сега, ама пак нищо не става…

И: Те хората от селото излизали ли са навън някъде, в чужбина?

М: Ама, разбира са! В Чехия, в Съюза – най-много в Съюза са ходили навремето, нали в Съюза ходихме, защото той ни беше покровителят. Русия сега. Пък сега вече къде ли не ходят – навсякъде ходят, който има пари, ходи навсякъде.

И: А тук има ли много изселили се хора в други държави?

М: Не, в държави няма. Не си спомням, може би децата на някои хора от село, нали, които са в града – те са… Има, има хора. Има – в Съединените щати има, в Германия, има, няма начин да няма.

И: Защото има някои села, където е масово…

М: Да, чела съм по вестниците, масово отиват по чужбина – ами те явно нямат пък съвсем никакъв поминък да са прехранват, да ви кажа, може би и затуй… А тук все пак има – долу има хладилник – може сезонно да работи, има кооперация земеделска – в нея има 5-6 човека, долу при МТС-то има 10-ина човека, ето тук, кооперацията има 10-ина човека, кметството все още съществува – и там има 5-6 човека, в читалището има двама човека, друго… Долу-горе… ама вече почнаха и децата ни да не помагат. Има хора, които децата им не са добре, как живеят?

И: Нямаше ли някакво правителство, при което е било по-добре в тези последни 20 години?

М: Не, какво да е по-добре? Ето пише Пенсиите и заплатите във фризера. Той пък съвсем дълбоко ги замразява, не пише в хладилника, а във фризера“ – така пишеше преди 3-4 дена. Бойко. Една приятелка вика 150 лева пенсия оня ден й дошло решението – вика 150 лева! Бойко не дава повече…

А: А при Станишев и при Симеон?

М: А, аз много помня какво е било при Станишев… Ами при Станишев миналата година Масларова поне два пъти ги вдигна! По двайсет-трийсет лева нашата учителка с 225 лева се пенсионира, сега й стана 275 лева, а пък сме набори, а пък е мойта 200, защото аз 6 месеца по-късно от нея се пенсионирах, първото полугодие, нали – тя спечели, виж!

И: А кметът все на БСП ли е?

М: БСП. Беше на СДС.

И: Кога това?

М: Предишният кмет. То всъщност все този си е бил кмет. И след това имаше един, Георги Димов, който беше най-хубавия кмет на Подвис, той взе Желязко Кънев, този, който е сега всъщност настоящият кмет. Той дойде след него и три-четири мандата беше все той. Обаче тук, преди 4 години, преди повече години, една от СДС-то беше, Събка Рабалиева. Тя 4 години стоя един мандат и след това този пак спечели.

И: Това са хора от селото?

М: Да бе, от село, местни хора!

А: А миналата година имаше за Европейски парламент – тогава как се… чу ли се нещо?

М: Нищо не съм чувала.

А: Защото имаше два избора – едното беше за парламент български, а едното – за Европейски парламент.

М: Не, не съм чула. Аз малко и не са интересувам.. Не съм много любопитна да са навирам навсякъде… ако нещо мине, каже някой…

И: А какви вестници се четат тука?

М:Труд, 24 часапо не го вземат, по не го купуват, какви четат – от Труд-а единият е останал и Телеграф. Хората гледат по-евтиничките вестници…

А: А на отделни партии вестници нямате ли?

М: Не, не. Имаше един Атака, но тях никой не го купува.

И: Купуват ли се жълтите вестници?

М: Те май най вървят… Клюкарят те, ама са истини…

 

 

 


[1] Магазинерка в магазина за хранителни стоки на ПК Пчела“ – 60 годишна, родом от Подвис.

AttachmentРазмер
Intervyu_M_Ivanka-Abadzieva_Anton-Angelov_Podvis_22-09-10.pdf89.56 KB
Intervyu_M_Ivanka-Abadzieva_Anton-Angelov_Podvis_22-09-10.doc105 KB
Intervyu_M_Ivanka-Abadzieva_Anton-Angelov_Podvis_22-09-10.odt41.1 KB