ИНТЕРВЮ НА ИВЕТ ФАНДЪКОВА, КРЕМЕНА ЙОРДАНОВА, СТОЙЧО МИХОВ (СЪКРАТЕНО И) И. Г.[1] (СЪКРАТЕНО Р), С. ПРИЛЕП, 23.09.2010 Г.

 

Р: От къде сте?

 

И: От София сме. Питаме за селото.

 

Р:  Какво да Ви казвам за едно време, дето сме пеели ? По-рано покриваха къщите със слама, нямаше керемиди. С брат ми живеехме, много се обичахме. Аз съм по-голяма, 27-ми набор. Ама крака да нямаш и ръце да нямаш, много лошава работа. (Трудно подвижна е).

 

И:  Кажи за царско време какво си спомняш?

 

Р:  Ами какво, синовете работеха, булките, бащата командва. Аз като са роди царчето сега този Симеончо, бях в първо отделение, с 5 минах и от царчето 1 – 6. Имах една братовчедка, дето имаше 6 и все я подиграваха, че мина със 7. А такива работи едно време. Това помня, това знам.

 

И:  Хубаво ли беше тогава?

 

Р:  По-инък. И най-важното пенсионерите са по-добре. Имат по някой лев тук да си купят, онуй да си купят... Не като младите, където ходят, крадат.

 

И:  За сега ли говориш?

 

Р: Сега де, сега. Тогава нямаше такива работи, какво е това кражби?

 

И:  Сега има ли в селото кражби?

 

Р:  Няма, но тук има една кадъна, винаги ще дойди у нас гладна, от моя хляб ще ѝ дам. И все и се моля: Ела, няма кой да ми изчисти стъклата. Има ли пари, няма ли, не я знам.

 

И: Искаш да ти измие стъклата, така ли?

 

Р: Да, да ги измие.

 

И:  Е, помогна ли ти поне? Помага ли?

 

Р: Мързи я, мързи я. Такива работи. От 6 годинки съм тръгнала,  брат ми по-малък от мене, баща ми много нервен беше. С майка си ходих да върша земеделска работа, от 6 годинки съм тръгнала и сега ме болят краката. И брат ми малък, не може да работи ... И двамата с нея, тя оре.

 

И:  Преди социализма харесваше ли ти ?

 

Р:  По онова време и на екскурзии ходихме и всичко...

 

И: Къде ходехте на екскурзии?

 

Р:  Ми ходехме, тук като ни качиха в автобуса и обикаляхме, ходихме по 2-3 деня. Ходила съм много. В Котел, в цяла България съм ходила.

 

И:  И после като дойде социализма хубаво ли беше?

 

Р:  Ами, какво да е хубаво ? Сега не е хубаво.

 

И:  Ами ще се оправи ли или няма да се оправи?

 

Р:  Не се знае какво ще стане. И хубаво да е и лошо, все за младите. Имам една правнучка, дето какво ще види това дете, какво ще види?

 

И:  Ами Бойко Борисов, добър политик ли е ?

 

Р:  Ами аз откъде да го знам, не съм по политиките. Гледаме всяка вечер по телевизора, но не знам.

 

И:  Какво гледате?

 

Р:  Турски филми, български, както дойде.

 

И:  Новините?

 

Р: Новините, СКАТ гледаме, а като дойде събота гледаме Галя(a?), такива работи.

 

И:  А вестници купувате ли ?

 

Р:  А, вестник взели? (към мъжа си, който не дочува). Купуваме, „Трета възраст”.

 

И:  Интересен ли е ?

 

Р: Ами като четеш, всичко пишат хората. Аз много чета. Но скоро време, като падна една мъгла на очите ми и взех да не виждам. И годините вече много и ...

 

И:  Преди Тодор Живков харесваше ли го?

 

Р: Преди, при Тодор Живков, ти казвам беше държавно.

 

И:  Кое е по-добре частно или държавно?

 

Р:  Тодорово Живково време като стана, няма ние да ходим, машини работеха.

 

И:  А кога влязохте в ТКЗС-то?

 

Р:  Като казаха, първият път и влязохме.

 

И:  Искахте ли или на сила ви накараха?

 

Р: А, като казаха и какво да правим ... Той (мъжа й) заминава, войник отива, няма кой да работи нивите.

 

И: Добре ли беше в ТКЗС-то?

 

Р: Ами казвам ти, работихме, ама машините по-работиха. Имаше комбайни, трактори. Имах една приетелка и на мъжа й брат му, и ходеха двамата и жънеха с комбайна. И не като сега да пръска сламата, ами със въже се събираше, купичка да стане. Сега ни се работи...

 

И:  А сега как трябва да е, частно или държавно?

 

Р:  Как да е частно? Частно, нали виждаш какво става. Земята никой не я работи.

 

И:  Трябва да е държавно?

 

Р: Държавно. Е, имаме лозе, кой да го работи? Синът и дъщерята в Бургас, идат да ни видят, ама... Вие записвате ли си нещо?

 

И: Записваме.

 

И: А беше ли ви страх от ДС едно време или не сте имали проблеми?

 

Р: ?...

 

И: Да имаше забранено нещо, да те следят, да те подслушват?

 

Р: Не да подслушват, едно време, не като сега да има милиция. Пак имаше, ама тогаз бяха няколко, два и нощно време го казваха нощен пазач и не пушка има, не нищо. Една пръчка има, какво ще варди? И ние момиченца, ходим на седенки и този пазач дойде и гони момчетата.

 

И: Имаше ли да ви забраняват тука празници някакви, да не палите свещ, да не ходите на църква? Такива неща имаше ли?

 

Р: Ние нямаме църква тук. Почнаха да я правят, не им стигнаха парите и я оставиха. В първо отделение, сега първи клас, ни заведоха тук в едно съседно село на църква и свещенника ни даваше по малко винце в идна чашка и по една хапка и това запомних тогава. Пък ние нямаме църква.

 

И: Ами като влязохме в ЕС, очакваше ли да стане по-добре?

 

Р: Очаквахме, ама нищо. Виж какво стана... Гладни хората.

 

И:  Ами Русия харесва ли ти? Трябва ли  пак България да е с Русия?

 

Р: Ами вие сте по-млади, знаете.

 

И: Кое е по-добре към САЩ или към Русия да се ориентираме?

 

Р: Русия, тя вече свърши, не виждате ли какво е и там? Внукът ми отиде, стана вече 3-та година в САЩ. Каквото имаше продаде го. Отиди така, с жена си и палето, на 3 годинки, малко. И пристига и направи един ресторант да прави пици. Пици прави, ама с машини, с роботи. И компютър имат и всяка вечер и на мене се обаждат. Едно времи никъде не ходеха. От това село да отидеш до другото. Повече нищо не знаехме.

 

И: А в чужбина да заминеш можеше ли?

 

Р: Не, нищо. Сега ходят, който ходи. Такива работи.

 

И: А гласувате ли тука?

 

Р: Ами ние сме двамата, ние сме вечи стари хора, кога да гласувам, на колко години съм, не гласувам, нищо. По-рано, по Тодор Живково време имаше тука един, дето свиреше, гайдата ни посрещаше, с каруци ги разкарваха, нямаше коли.

 

И: Кой ги разкарваше?

 

Р: От Съвета.

 

И: А тука с турците в селото разбирате ли се?

 

Р: Разбираме са много. А пък в това село Подвис много се мразят. И казват турчин там ако замръкне, няма да усъмне.

 

И: А спомняш ли си 85-та , дето тръгнаха към Турция?

 

Р: И тука минаваха, излазах ми да ги видя. А сетне като са върнаха, никой не ги видя как се върнаха. Станахме сутринта- върнали са. Нощем са връщаха. Минаваха от тук, от цяла Северна България минаваха.

 

И: Трябваше ли да им сменят имената?

 

Р: Ами, на теб ако ти сменят името, дали ще ти е хубаво?

 

И: Тогава застъпвахте ли се за тях или бяхте с власта?

 

Р: Тук в Съвета дойдоха милиционери такива, казаха да си сменят имената. Който иска доброволно, който не ще, ги бият.

 

И: Имаше такива неща?

 

Р: Имаше, имаше, дойдоха военни. Имало и лошо, което е хубаво, хубаво, което не е, не е.

 

И: Тука в селото Атака харесвате ли, на Волен Сидеров  партията?

 

Р: Ние с това не се занимаваме. Която партия дойде, с нея.

 

И: А трябва ли да има много партии или да са по-малко?

 

Р: Ами да, хубаво бяха две партии, но сега, какви са тези партии? 30 ли са, колко са? И затова се пръсна народът и така стана работата. Млади сте, ще казвате, не щем много партии.

 

И:  А не е ли хубаво че има сега свобода на словото? Преди можеше ли така да си кажеш всичко?

 

Р: А можеш!

 

И: Имаше ли някои хора да са репресирани от власта?

 

Р: Слушай, ние в нашето село нямаме такива хора. Когато дойде руснакът и тогава вече се навъдиха фашисти. Който е чорбаджия, той е фашист.

 

И: А сега Путин може ли да оправи Русия? Харесваш ли го?

 

Р: Ще я оправи! Как да го харесвам, не виждаш ли какво става? Изгониха циганите да дойдат в България тук. А това са тия американците.

 

И: ЕС ли, дето изгониха циганите тука да дойдат?

 

Р: Да, да.

 

И: А искаше ли да влезем в ЕС?

 

Р: Каквото казват по телевизора, това знам. Радваха са, че ще влезим, а какво стана?

 

И: Има ли някой политик, който харесваш?

 

Р: Аз много ги познавам! Само по телевизора дето... забравям им имената.

 

И: За Бойко Борисов какво мислиш?

 

Р:  Какво да кажа за Бойко Борисов, той прахоса България.

 

И: Кое не ти харесва?

 

Р: Нищо! Нито пенсии увеличава, нито заплати.

 

И: А Станишев?

 

Р: Станишев, той мина. Той по даваше пенсии.

 

И: Ами царя, Симеон кат дойде тука?

 

Р: Ами, тогава стана работата де, обедня България. Всичките гласувахме за него. Да направи нещо, ама...

 

И: Ами преди това, Жан Виденов и Костов?

 

Р: И Костов толкова, какво да го харесвам... Абе да дойдат хора, да оправят България.

 

И: Кой да дойде?

 

Р: Дето има умни хора. Всеки гледа да крадне.

 

И: Как е по-добре, да се сменят управляващите на 4 години или като Тодор Живков?

 

Р: Абе, работата да върви пък ... Трябва да ги сменят, всеки да куса. Тодор Живков умееше, много работи направи, ТКЗС-та .

 

И: Ами Георги Димитров?

 

Р: Вий знаете ли го?

 

И: Знаем го.

 

Р: Ходихме да го видим в музея. Не трябваше да го бутат.

 


[1] 83-годишна, пенсионерка.

AttachmentРазмер
Intervyu_I-G_Iv-Fandakova_Kr-Iordanova_S-Mihov_Prilep_23-09-10.pdf74.81 KB
Intervyu_I-G_Iv-Fandakova_Kr-Iordanova_S-Mihov_Prilep_23-09-10.doc66 KB
Intervyu_I-G_Iv-Fandakova_Kr-Iordanova_S-Mihov_Prilep_23-09-10.odt29.36 KB