ИНТЕРВЮ НА ИВЕТ ФАНДЪКОВА И КРЕМЕНА ЙОРДАНОВА СЪС ЗЛАТКА[1], ХРИСТИНА[2] И ИВАНКА[3], С. ПРИЛЕП, 20. 09.2010 Г.

 

 

Каракашев, старият кмет, той оправяше селото. Той почина човекът. Ако оживеят и да погледнат селото, няма да замръкнат и пак ще починат. Това, колко години стана, като починаха… Каракашев и Янев. Да, да преди 89-та година. По-хубаво ли беше тогава? Ами добре беше и работа имаше за младите хота, а пък сега няма работа за младите, вдигнаха се, останахме само старите. Много малко млади останаха. Децата са по града, една е в Бургас, едната във Варна. Ами, лятото идват, от време на време. Е, помагат, с квото могат.

 

Помагат, квото имат да вземат – вземат (смее се).

 

Дойдат, печката е счупена, 110 лв. ми даде синът, ами как помагат.

 

Подготвяме се за зимата.

 

Сега като има домати, като има пипер сама ли ще го ям, разбира се, ще им набера.

 

Дядото почина, синът почина, самичка съм. Имам дружки да. Имам внучки, имам и друг син в Айтос. И аз тука вардя къщата. Голяма, ама празна, виж какво стана, избягаха по ония дупки, блокове, насам-натам. Какви блокове, каква земя имахме. И се работи, ама…

 

Има и да не се работи, отсреща по-рано се работеше от линията на нагоре, сега всичко изоставиха. Тука нагоре имаше земя, всичко остана.

 

Долу под линията го казвахме, имахме градина, овощна градина, за чуждите страни беряхме ябълки. За всичките страни. На спирката стоварят вагона и заминават, износ. Като нашето село нямаше, питайте тукза Карнобатско.

 

Аз ти казвам, Янев, Каракашев, докато бяха...

 

Проблемът е, че няма такъв човек сега ли?

 

Има, но няма пари.

 

Ами, тогава откъде е имало… по-друго беше, млади хора имаше, работят. По-рано като малка нямаше обувки, но с дървени налъми сме ходили и какво да ти кажа кал, мръсотия, като бяхме малки… а после направиха Янев и Каракашев, после оправиха селата, стана по-хубаво… а пък сега… Пак да благодарим, че не е кал. Ама то сега наврет е тъй, селата тъй са направени.

 

Пък заради дупките не мога вечер да спя, леглото ми се друса, когато колите минават. Някой път ще се блъсне някой, ще ме затрупа вътре. Няма ли да се оправи това шосе нагоре да вървят?

 

 Аз съм раждана през 36-та. Най ми харесваше преди (социализма). И работа имаше много. Ще ида да работя в един цех, там съм работила и на частно имахме шивашки цех, и нощес ще работя и сутрин пак ще отида рано да набера тютюн, ще се върна и нощес ще нижа и така сме работили.

 

Тютюн има тука и лозя имаше. А когато не ходим на работа, пак щеше да се замаже, да си изтрия прозорците и дворове правехме.

 

За малко пари работихме, обаче имаше. И сме спестили пари и мъжът ми беше добър, няма да си скрием парите, няма нищо. А сега на варненската (дъщеря й) дадахме толкоз пари и я изучихме и завърши висше. А сега и на бургаската (другата дъщеря) купихме гарсониера. А сега няма стотинки, не ми стигат, а пък уж имам 200 лева пенсия. Нямаше лоши работи, на мене ми харесваше. Можеше да се работи много, ама не ми тежеше.

 

Много ми харесваше, много работя, саката съм сега, взимам 200 лв. пенсия, 60 лв. давам за лекарства, не мога да ида хляб да си купя, не мога да ида до магазина и едно шишенце… аз и лимонада не мога да пия… трябва да имам сега една продружителка до мене, да й давам 150 лв. пари. И 60 и 150, какво ми остава, отговори ми на въпроса?! А, ти кажи, кой е виновен?! Аз ли съм виновна, че съм работила и сега съм саката.

 

Отгоре, отгоре (има предвид властта). Тези, дето ни управляват. И управляващите, ни първото, ни второто, ни третото, сега четвъртото, нито едно управление не става.

 

 Нито помощи ми дават, нито нищо, ни захар дават, ни дърва ни дават безплатно, аз давам 300 лв. за дърва.

 

 Олиото 4 лева, едно шише. Етърва ми, която е снаха и момчето имат свободно време и те ми пазарят от Бургас, по-евтино е. А тук всичко е скъпо, за нас е скъпо. И не стига пенсията. Откакто нямам, дядо станаха 12 години. Ние сме по-държаливи, вярно е, сами, сами. А за предното управление какво мислите? И двете таквиз, и двете, няма разлики.

 

Бойко ще ни закопае, нито за Нова Година пари даде, нито за… даде.

 

Какво Станишев и той такъв и всички такви.

 

Костов пък той ептем, той направи парите тогаз, аз 120 лв. пенсия зимах той я направи на 60. Намали я. Как да съм за Костов, след като направи тези неща.

 

Как гледахте в началото на промените?

 

Ние все се надявахме за хубаво.

 

Все за хубаво се надявахме.

 

А сега хубавото веке в гробищата.

 

Мислиме за хубаво, пък то…

 

Ние старите не разбираме, те младите искаха да стане хубаво с Бойко, ма той пък ни закопа… май.

 

Може да ги оправи… айде добре, може да ги оправи Бойко.

 

Нема да те оправи, нема.

 

А Тодор Живков?

 

Тодов Живков го погребали по очи да му целуваме гъза. Какво да кажем, при негово време… много работи направи.

 

Преди Тодор Живков нашите майки, ко изтъчаваше облечи го, кою оплетяваше обуй го, като дойде дядо Тодор и фабриката пуснаха, и завода, и работехме. Парата беше пак скъпа, ама и къщичка направи ме, и се обзаведохме.

 

13 години работих в цеха, шивашки цех…няма да казвам за частното, дето работихме, защото… в шивашкия цех 40 човека работят при мен… 10 човека ни чакат да отворя вратата…ама недейте, началникът ще ми се кара…,отваряйказва, ще се хвърли през прозореца. По две закуски носеха, даже по 3, можеха малко пари да дават, но по-евтино беше, а сега… Въобще не мога да отида да си позволя да си пазаря, а каквото има в градината, домати, пипер. Ето една печка просто купих, аз съм заела 300 лв. пари, 50 лв. взех от нея, от сестрата взех 60 и 100 ми даде зетя, за да купя печка… той работи към Нефтохима.

 

Няма да умрем, баба.

 

То не се умира, ще живеем, ще се оправиме…

 

Ма, не може да се оправиме.

 

Събираме се, какво да правим. Празници преди имаше много, веселби по-рано и сватби правеха, и се женеха младите. Сега не се женят. Две внучета имам в Бургас момчета, 30-годишни, ще мине седмица идат, с момата заедно лежат, ни се женят, ни се годят.

 

Нито деца правят. България ще свърши, както са я подкарали. Как не може да гледат (деца), как са ни гледали нашите. Аз имах 2 деца.

 

И аз 2 дъщери имам, едната във Варна, едната в Бургас. Всичките по 2 имаме, няма 1 при нас. Сега всичко има и хубаво, обаче скъпо и работа няма за хората, за младите.

 

Тази баба как казва, няма работа за младите, ами що няма… ами защото едно време един баща има 3-ма сина, единият взема колата и воловете, единият взема овците да пасе, едният на ЖП-то, той там ще е и работата е готова. На полето с рало, с таквоз и работа се върши… сега нещата да вървят, не щат да копаят. И за туй сега работа няма по селата. Не щем, не щат да копаят.

 

Цехът като работеше, изнасяха продукцията в Съюза. Спряха износа за Съюза, затвориха цеха, няма работа. Дойде един турчин, отвори цеха, занесъл документи, каквото беше, работихме един месец, вдигна са, отиде си, не плати на никой, нито стотинка. И кажи, кое да ти харесва.

 

Викате да ходят с воловете, а тези машини какво ще правят, те пуснаха вече машини.

 

Ползват машини, да.

 

Работи се.

 

Работи се, да, има земя, зърно, има и земя, която не се работи.

 

По-рано тракторът беше с 3 плуга, сега тракторът е с 8 плуга.  Хубаво, хубаво, хубаво е, но  няма работа за младите и скъпо, иначе всичко има и е хубаво.

 

По-хубаво е, ама частно, трябва да ревеме на частното, трябва държавно да е.

 

Държавно, държавно да е, не щем частно.

 

Ние сме свиканли на едно, не щем да се делиме.

 

А конкуренцията не е ли хубаво нещо?

 

Не, те пак са едно.

 

Не, не. Обаче, работа нема, ходят младите по другите държави, бягат. Ходят да работят, нали ги виждаш.

 

Гърция, Турция, Италия.

 

Навред, тук всичко е съсипано.

 

Ама, слушай при това положение хубаво не може да стане, как ще го направим. Вие сте млади, учете, как можем хубавото да го направим като България вече е източена, била източена, няма нищо. Ние мрем и какво става. Ей го на, пенсийка да се увеличи, кой ще ни даде.

 

Пълнят гушите, пълнят гушите ей такви… 4 апартамента имал този, онзи имал вила, хотели направили… кой го направи… от село има ли някой да ги направи… няма.

 

Тук богат няма никой, няма. В града ли е по-добре или на село? Аз колко мърморя на варненският зет, една дъщеря има изкарала е във Варна, изкарала е в София и… на 3 места е държала изпити… реках, защо я пращаш ти, защо не я остави във Варна, колко ще й плащате, реках. Рекъл, тук няма висше образование, там да отиде да учи. Там от това, което ще учи 30 човека взели и е приета, и ще я пуска, и аз казва съм оставил на банкомат ли на кво ли, колкото изкарвам казва, моите ще отиват там да учат. Аз исках зд уча, аз исках лично и дипломата ми остана в Айтос. Аз рекох поне в Айтос да ида, татко каза аз дадох пари на турците ниви да купя, не, никакво ходене. Моята пет и половина беше дипломата. Имах по-малка сестра, тя беше отличничка от първо до последно. Казва не (баща й), отивай на фабриката да работиш… има държавна фабрика в Ямбол, ще ходя да уча там и тъй направи. И ходи във Варна да учи, после в една влажна стая, та не можем да я спасим, та сетне се ожени там, ама си изгуби здравето. Пък мен хич не ме пусна, едно време до 3-ти клас беше. И аз седнах на машината при баща си. Аз 8-ми клас изкарах с 4 и 30 диплома взех, баща ми ме караше да ходим във Варна във фабриката.

 

Гласувате ли?

 

Гласуваме, кво да правим. Много партии има.

 

Чуваме и така решаваме (за кой да гласуват), стари хора.

 

За Възродителния процес?

 

Ходихме да ги изпращаме. Лошо е, туй не беше хубаво, дето ги изселиха. Те искаха, по желание отидоха, ама…

 

Имаше пожелание, имаше зорнати.

 

Те отидоха, ама като разбраха, че не им харесва, върнаха се. Сега отиди в турските къщите са по-хубаво подредени от нашите.

 

Работят, работят. Ние българите сме нищо. Много са подредени.

 

 За празниците?

 

 За нас всичките празници бяха големи. А, сега кой празнува. В къщи само.

 

 Като дойдат младите, като е Великден, като е Петровден, това. А бе, обърка се една работа, че не можем да я оправим не знам, мислите му вие, нашата вече е оправена.

 

За ЕС?

 

Ха! Чуваме, ама…

 

Аз не разбирам нищо.

 

Нищо не знаем, нито ги познаваме, нито знаем какво ще е, що ще е.

 

 Нищо няма да се промени.

 

Казват, че като влезнем в ЕС, ще се подобрим… е чакаме. (саркастично)!      

 

За телевизията?

 

Гледаме. Дето пеят… да, народна.

 

Хич не съм седнала на телевизията да пусна, ако има да пеят може да седна да слушам, да пеят, иначе не.

 

Да и новините. Само по Скат, тази телевизия е много…

 

И аз го гледам.

 

Скате много сериозна.

 

Турски сериали?

 

 Не! Не ща да ги гледам. Искам български, що не дават български. Може да са хубави турските… ама не ги искам, защо не ми дават български. Има, ама не ги дават. Стъклен домдецата като го пуснат само.

Стъклен домкак няма да го гледаш ма.

 

Хич не го разбирам.

 

Гледам Галя и гледам тук, туй дето поздравяват всяка вечер.

 

Вестници?

 

А, вестници!

 

Вестници… за хляб пари няма, вестници ще давам… ами така де, за хляб пари нямам, какво да ям, че вестник да плащам. Има, има да купуват, който може. Останах 12 години с една пенсия, за никъде не стига.

 

 Но за 1 лев… 1 лев ми е вестникът за един месец!!! Така е, аз съм абонирана. За цялата година 12 лв.

 

За 12 лева ше карам един месец без хляб.

 

Като вземам пенсията и си оставям един лев за вестник. За такъв, бабата дето е…Трета възрас. Аз ако искам да чета куп вестници, тези носят, другите. Ще ни уморят значи. Като рекат много слънчоглед и оп 3 лева олио, това какво е. 43 години имам стаж и 3 часа! За 220 лева! И сега какъв е този Борисов ли, какъв е, казва като взима 200 лв., повече тя няма право на нищо. 317 лева ми костват дървата. Какво става, отговори?! Как може тази работа!

 

Искаме да ни увеличат пенсиите. Ще отиват в други държави децата ни. Коя държава трябва да ни е пример?

 

Към Русия като бяхме, беше по-добре, сега сме по-зле.

 

По-рано живяха при нас 6 месеца руснаци. И първият път като дойдоха не си казваха и името, баща ми ги пита, те не казват. Обаче останаха 6 месеца… ние едно време подаваме. Богородица, някой празник… майка ми ще ги събере подавките, ше иде да им даде на тях. И като разбраха, че не сме лоши хора и като почнаха да живеят с нас, почнаха хазяй давай ботуш, давай брашно, ще дава ботушиза брашно. От тук е вземал шофьорът от нас брашно и е пращал в Съюза. Много добри бяха.

 

А, добри били, руснаците са най-лошите… германците са много по-добри. Е, войната като беше.

 

То като мина войната, останаха да живеят в нас 6 месеца. Каруцата ни взеха (руснаците)! И казваха хазяй давай, едно време взимаха вълна от татко, имаше 50 овце, 7-8 кози, биволици, доихме мляко, сирене имаше, мама им даваше и вече като разбраха, че животът е добър тук с нас и почнаха. Като я постелят вълната, сложат одеалата, легнат и викант да пеят, хич не им забравям песните – падрушка мояи аз играя и ме учиха руснаците.

 

А като минаваха всичките (през войната)германците минат чисти, не спират, пък недели да направят беля, пък руснаците като спрат колите, палят зърно, какво руснаците. Будала държава. Социално слаби… който има дават възможност на социалните… 1 стотинка, ако по-горе има… за една стотинка може да дават, за една стотинка не може… да кажем имам 200 лв., за 200 лв. дават продукти, там каквото е… аз имам 201 на мене не се дава. Хубаво, какво ще му е убавото. По-лошо ще става. Чиновниците там трябва да се сменят. По-младитете да дойдат. Трябва всичките да се изместят.

 

 Конска опашка има и за туй. Имало едно време от баща, от баба, от дядо ли и се наместят и зарад тъй, имат просто конска опашка, казвам по старому.

 

 Който има владика той става поп, същата работа. Като нямаш владика поп не ставаш. Станишев какво прави пак вътре, какво прави пак в парламента, там какво прави. Хубаво вече никъде да не ходим, да не гласуваме, не трябва, каквото знаят, да правят.

 

На нас който ще да дойде… 200 нямаш ли.

 

Иван Костов какво прави там…

 

Нищо не направи Иван Костов, направи туй – раздели майката… Събори ТКЗС-тата.

 

Атака?

 

Батак.

 

Не Батак, не Батак.

Държи на българското, той продаде пак България, ние го харесвахме, той

Той казва, разбира от тази работа, ама няма…

 

Те казат Левски, ама… няма нищо.

 

 Ние рекахме, този е Левски… така го припознавахме, ама… И той обещава, ама нищо не направи.

 

 Много държи човека, много и хубави приказки приказва. А какво да го харесвам, никого не харесвам, тък като направят, не харесвам никого. И веке не отивам да гласувам, ако ще да се нахвърлят тук у село… Та, да го правят брат ми тук министър, няма да ида. До сега гласувах, ама вече няма… аз не мога да вървя и за мене никой не мисли, аз защо ще мисля за тях да ги оправям.

 

Жан Виденов?

 

Той къде остана? Те го изхвърлиха, изнесоха го.

 

Кризата сега усеща ли се?

 

Ами, как няма да се усеща.

 

Усещаме, не стигат парите до никъде.

 

Криза, мриза, ние гладни останахме, ние жадни останахме, ние боси останахме. На магазина има всичко, благодарим, който дава тази пенсийка, който го е направил това нещо, на старите хора да се дава пенсийка, този човек да живее… той е умрял, ама… да жив… долу в земята… това нещо, дето го е направил, ние сме благодарни. Криза, мриза, да ни дават там някой лев и ще живеем. Трябва и да я увеличат още по малко. Туй ни е страх, да не наченатда не останат 180, нея да не съкратят.

 

 Не стигат 200 лв., ама… ако не ми дадат, нямаше да си купя и печка. Царят (Симеон Сакскобурготски) като дойде? Какво от това. Дойде и ограби България, и така. Като дойде приемах го, младите казваха, като дойде ще ни оправи.

 

Айде цар, царсе казва, едно време цар... царуван.   

 


[1] родена през 1936 година, пенсионерка

[2] родена през 1938 година, пенсионерка

[3] родена през 1929 година, пенсионерка

AttachmentРазмер
Intervyu_Zlatka_Hristina_Ivanka_Ivet-Fandakova_Kremena-Iordanova_Prilep_20-09-10.pdf91.94 KB
Intervyu_Hristina_Zlatka_Ivanka_Ivet-Fandakova_Kremena-Iordanova_Prilep_20-09-10.doc88 KB
Intervyu_Zlatka_Hristina_Ivanka_Ivet-Fandakova_Kremena-Iordanova_Prilep_20-09-10.odt35.14 KB