ИНТЕРВЮ НА ИВАНКА АБАДЖИЕВА И ГЕОРГИ ГАНЧЕВ С ДИМКА[1] И ЯНАКИ[2], С. ПОДВИС, 19.09.2010 Г. 

 

Димка: Зетят ми 41 години има в МВР-то. Пенсионира се сега, преди няколко месеца. Онзи ден ходи и си взе там, където им дават 20 000 лева. Тук селото е празно. Да паднеш тук, няма кой да те вдигне. Самички сме тук. Аз имам слугиня. Давам й по 50 лева на месец.

 

- Как се казваш?

 

Д: Димка. На 80 години съм. Не са малко.

 

- Внуците не идват ли изобщо?

 

Д: Ами, кой да идва. Синът ми става 3 години, откакто е починал, кой ги е виждал, кой ги е чувал. Не им трябвам вече. За какво сме им! Сега те на нас трябват, ама... Не идват.

 

- От село ли си?

 

Д: От село. Тук съм родена. 26 години работа имам в свинефермата. Хубава пенсийка взимам – 356 лева. Дядото – 266 лева. Имаме някъде около 600 лева, ама здраве нямаме.

 

- Това от свинефермата?

 

Д: Да. Дядото на жп-то работи. Във Варна бяхме преди 10-ина години. Ами, не си взехме в едно блокче и да си останеш във Варна, ами дойдохме тука. И децата не щат. Дъщерята отиде в София (не се чува).

 

- Ние чухме, че цигани идват да се нанасят тука.

 

Д: А, цигани нямаме. Само две къщи или три, ама те са от много години тука. Режат дърва. Намаме таквиз да идват да се преселват. Селото ни е чисто, ама и хора нямаме. Всичко по гробищата.

 

- Кога напуснаха селото хората?

 

Д: А! Кога? Преди много години.

 

- Кога започнаха да си тръгват?

 

Д: Вече десетина години има, откакто взеха да се изтеглят из градищата. Имаше всичко, а сега какво е! Нищо няма. Нашата пенсия пак е добре, а има хора с по 150 - 180 лева пенсийки.

 

- Само при Тодор Живков ли беше хубаво?

 

Д: А, Тодор Живков даваше. По това време ще отидеш на почивка по морето, а ТКЗС-то плаща. То сега какво ти плаща? Този Бойко нищо не дава на народа, нищо. А преди Тодор Живков даваше.

 

- А преди това. По царско време помниш ли какво беше?

 

Д: А, малка съм била. Цар Борис III като минаваше тук по линията с влака, го помня. Не се преживяваше и там. Ние си отиваме вече...

 

- А като дойде социализма какво беше?

 

Д: Ами пак беше хубаво. Може да даваха малки пенсии, малки заплати ама пак беше хубаво, по-евтино. С 20 лева може да караш една седмица.

 

- Имаше ли тогава по-богати хора и по-бедни?

 

Д: Имаше богати, които имаха много животни. Имаше.

 

- Ама и за бедните е имало?

 

Д: Да.

 

- Има ли турци?

 

Д: Не. Ни цигани имаме, ни турци. Циганите имат коне. Викат ги да им орат тук, други режат дърва.

 

- Ама не прават проблеми?

 

Д: Не. Никакви проблеми. Те не крадат. Извикаш го да ти направи услуга, плащаш му... А бе, това разправям на хората да се върне Тодор Живков да му умием краката, да му изпием чорбата. Тогава беше живота. Сега това не е живот, не е.

 

- Кой развали ТКЗС-то?

 

Янаки: - Които ги правиха.

 

- Същите?

 

Я: Същите, а после ги сложиха в кaкво беше - ликвидационни проекти.

 

- Не бяха ли СДС-то?

 

Я: Ма, няма СДС! Които правиха ТКЗС, после ги назначиха в ликвидационните съвети, да го развалят.

 

- Е, нали комунистите са правили ТКЗС-то?

 

Я: Те са ги правили.

 

- И после комунистите са ги развалили.

 

Д: Иска да каже, че който ги е направил, той ги разваля, защото гледат да се напъват пак да ръководят, пак да смучат.

 

- При Тодор Живков всичко ли беше хубаво?

 

Д: Ами, може и да е имало някакви лошави работи.

 

- Имаше ли свобода?

 

Д: Ами, имаше. Туй вече свобода ли е? Натиснат те, оберат те. Има стари хора ги изнасилват и им вземат пенсиите. Има самотни баби, дето ни чуват, ни виждат като нас. Няма хубав живот.

 

- Това демокрация ли е? Какво ще кажеш за демокрацията?

 

Д: Де да знам. На нас, каквото ще да е, и който ще да е – се това.

 

- Няма ли някой, който да може да помогне?

 

Д: Какво да ти помагат...!

 

- Ти гласуваш ли?

 

Д: Гласувам. Каквото ми свирят от София, това гласувам. Зетят каквото каже, каквато бюлетина.

 

- Зетят какъв е?

 

Д: 41 година в МВР-то на голям чин беше. Онази вечер ни каза Вдигнете с дядото една чашка ракия за здраве. Вече навършвам една година от пенсионирането.

 

- Всички ли гласуват тук в селото?

 

Д: Гласуват.

 

- Тук покрай избори идва ли някой да ви агитира и да казва за кой да се гласува?

 

Д: Идват, ами. Казвам ти каквото ми рече зетят таквоз. Ние не можем да ходиме. Една кола идва и ни кара.

 

- По Живково време гласувахте ли?

 

Д: Не. Какво да гласуваме, не помня да сме гласували. Може да сме гласували, ама не помня. Той колко години стана откакто умря?

 

Я: Кажете им за Желю Желев, че беше комсомолски секретар тук. Дядо му беше директор на най-голямото ТКЗС и той беше комсомолски секретар.

 

Д: И той да го загърли у гърленцето. Той разтури всичко. И пак един циганин има дато го дават по телевизията. Как се казва? Костов? Те и двамата разбиха селото и затова сме на това дередже.

 

- Ама само селото ли разбиха те?

 

Д: А, селото! Целият свят разбиха. Техните хиляди колко са! Колко построиха по морето? Колко апартаменти, колко... Сега докараха един, който е по-парите от майната си и той, от къде е... Не го знам от къде е. (тук изказването е много емоционално)

 

- Дянков ли?

 

Д: Аха. Откъде е, на къде е и той. Щял да спестява! Къде ти! Идеш да ти дават направление – хайде дай лева, идеш да си вземеш лекарствата – хайде дай два лева! Мани, мани! Измери ти кръвното – дай 50 стотинки. Това живот ли е?

 

Я: Няма да се оплакваш!

 

Д: А, тези хора какво! Те и да им го казваш, те каквото са чули, такова ще казват.

 

- Жельо Желев тук ли е роден?

 

Д: Ей, тук нагоре в Шуменско, Веселиново.

 

- Той като беше президент нямаше ли да дава тук нещо по-добро?

 

Д: Нищо не разбрахме. Даваше... От овце, прасета и крави не можеше да се мине в селото, а сега едно празно село! Не овца, не коза, не крава – нищо!

 

- Кой ги разграби всички тези животни? Какво стана?

 

Д: Кой, ами! Слушам в другите села, като ги продали, извикват и питат ако имаш една крава: крава ли ще вземеш, парите ли ще вземеш? Пък в нашето село, нищо не са ни питали.

 

И: Кой го взе всичкото това?

 

(Не последва отговор.)

 

- ТКЗС-то кога се е разтурило тук?

 

Д: През 96-та година. И не личи, че е имало стопанство там. Един кантар ли остана там и две постройки! Тях ги купиха, че да ги ползват, сега на частно.

 

Я: ТКЗС-то да не е било държавно?

 

Д: Как беше бе Янаки? Държавно...

 

Я: Е, кооперация. Държавни бяха ДЗС-тата.

 

- Каква е разликата между ТКЗС и ДЗС?

 

Я: ТКЗС-то е кооперация, а ДЗС си бяха държавни земи, земеделски. Те бяха с програма от държавата, специални растения им даваха... Фармахим...

 

- Те са били с протекции?

 

Я: Да. Тогавашните, сегашните дроги ги произвеждаха ДЗС-тата, обаче държавата търгуваше с тях.

 

- Кои дроги?

 

Я: Мак, опиум, беладона, татул...

 

- Това за лекарства?

 

Я: За лекарства, да. Макъткакви лекарства произвежда...

 

Д: Ей, сега хладилник направиха тука. Не могат да намерят хора да работят. Ходят от селата цигани, от Сунгурларе, Черница...

 

Я: А бе, как не могат бе, не говори така. Има хора, на които им отърва малко да му плаща и да не се занимава с него. Ни осигуровки, ни не знам какво и плюс това, това е собственост на депутатка.

 

- На коя депутатка?

 

Я: Вяра каква беше? Вяра Петрова. От сивата икономика – те я въртят. От село нима не могат да намерят 20 човека? Могат! Ама, колко му е да намерят от другите села турци и не се интересуват повече. Даде им 2 лева за деня и го остави.

 

Д: Я, като минеш от Карнобат насам каква градина. Туй е всичкото на Вяра тази градина.

 

- От коя партия е тази Вяра Петрова?

 

Я: ГЕРБ.

 

- Кметът на ГЕРБ ли ви е?

 

Я: Не беше на ГЕРБ, ама сега е на ГЕРБ. Преди беше на другите.

 

- Ще се оправим ли скоро?

 

Д: Не. Скоро няма да се оправим.

 

Я: Те, нали, докараха царя да ни оправи!

 

Д: Ха, докараха те царя да си върне... Имал един булюк имот, дойде и го взе, и избяга.

 

Я: Добре де, а след турско като ви докараха от Австрия цар, оправи ли ни?

 

Д: Ей, го! Като ей този с парите, както оправя! Как ме е яд на него! Но този не е крал толкова, колкото този, дето ни ръководи в София?

 

- Борисов?

 

Д: Не. Този Бойко, да!

 

- Какво ще кажеш за Бойко Борисов?

 

Д: Е, какво да кажа. Седя, седя в милицията, яде, пука, пука и айде! Аз чувам какво приказват за него.

 

Я: Внимавайте какво ще приказвате!

 

Д: А-а-а-а, защо да внимаваме? Ако искат да ме навалят ли? Мен никой не ме вече...

 

Я: Едно време нали знаеш БКП, една дума кажеш – отиде до девето коляно.

 

- Е-е-е, ние не сме от БКП-то.

 


[1] 80 г.

 

[2] 40-50 г.

AttachmentРазмер
Intervyu_Dimka_Yanaki_Ivanka-Arabadzieva_Georgi-Ganchev_Podvis_19-09-10.pdf64.31 KB
Intervyu_Dimka_Yanaki_Ivanka-Arabadzieva_Georgi-Ganchev_Podvis_19-09-10.doc66 KB
Intervyu_Dimka_Yanaki_Ivanka-Arabadzieva_Georgi-Ganchev_Podvis_19-09-10.odt26.69 KB