ИНТЕРВЮ НА АНТОН АНГЕЛОВ И ГЕОРГИ ГАНЧЕВ С МАРИЯ ГЕОРГИЕВА[1], СЕЛО ПОДВИС, 19.09.2010 Г.

 

Мария Георгиева: Така е, бабо, пък ние тука на село – работа, дървата, лозята, копаем, тревата… Ние не чакаме, почваме да работим, когато можем…

 

Антон Ангелов: Само възрастни хора срещаме…

 

М: Да, хич няма млади. Едно време, преди трийсет-четирисет години тук имаше цехче – 26 години там… като на хлебарницата там като наизлязат – младо и старо, деца, внуци, видиш като излезеш, че има младичко…

 

А: Няма работа?

 

М: Всичко… няма цех, няма нищо… и няма, всичко в Бургас. В Бургас са, какво да правят децата… Хубаво се беше то… Няма ли ръководители като хората, всичко се разруши и пръсна…

 

А: Демокрацията ли?

 

М: Демокрацията.. При Тодор Живков по-хубаво време, не знам какво думате вие, но къщички, блокове, учение и следванеА сега? Смениха го, смениха го, взеха заводите – те ги накупиха, накупиха, накупиха, нашите пари изядоха, хиляди левовена десет хиляди дадоха хиляди лева, хиляди лева – една книга и нищо не направиха. За децата няма два лева… Баба му, дядо му внесоха – една петстотин, една триста за сватбичките, от понудите, туй-онуй… сега нищо няма – хвърлих я там в чекмеджето! Няма и два лева в нея. Изядаха парите, сега, купиха фабрики-мабрики. Според тех държавата няма пари – нашите пари на десет хиляди хиляда са ги давали – те къде са? За нас има ли нещо? Къде са онези пари? Къде са онези пари? Къде ги остаиха? В друга държава ли? В друга държава – в банките… Да не мислиш, че не разбираме – нали гледаме телевизор. Хептен не съм от село, от по-простите, да не ги разбираме… Няма пари, няма пари!“ – ми къде са парите? Нашите пари, дето ги внасяха за деца, за блокчета, туй-онуй – къде са? Кажи къде, къде са? Направиха ги за два-три месеца една и после хайде… и сетне пак същите пари дойдат… А пък стоката е същата – този салам – 3 лева – 4 купих, а пък преди беше 1,60 – 1,80 – същите пари. Сега същите пари – 80-100 лева вземам, пък стоката двойна и тройна… Не знам, вие може да вземате много… в София може по да дават пари, ноИма хора, имат – чорбаджии имат. Ние още са държим, имаме хляб, а пък има хора – нямат хич! Без здраве и без работа. Моят син 32 години има в Бургас, миналата година го съкратиха от службата и цяла година на борсата. Можеше то там да си намери, ама няма… Сега, намерил си е работа, още като излезе – в един цех – торбите ги оставят, шишета пластмасовите, там ходи да работи…

 

А: А Бойко Борисов как го виждате?

 

Х. (Мъж, на  когото тя помага да прибере дървата за огрев в двора): Бойко Борисов е много добъри особено пък оня, финансиста – хептен! Всички други даваха по пет лева, от тез двамата – няма!

 

М: Той – мач ли – играе, там дава много пари, какво иска момчето? (смее се). Е, да живее Тодор Живков и като каже едни подигравки Президент! Президент!Този бил на лов, онзи бил мач играел, оня такова… ей!

 

Х: Но за тях е добре всичко!

 

М: Да застане там и да го дадат в 24 часа“… ще ви кажа едни подигравки – с президента ще се подиграваш, може никакъв да не е – ще го подиграваш, значи. На телевизора – онзи вечер го подиграваха. Какво било… Нямаме култура, нямаме… Те Бойко го избраха, пък подиграват го – как върти главата, как – ех, мила майко! Защо ще се подиграват с човека – като са го избрали, там да стои…

 

Х: Не му пука на него, че получаваш 120 лева пенсия…

 

М: Всеки гледа ден за ден. Той и нашият кмет – да не ги накара да ходят с тези каручки да режат дърва на съвета… Не може да ги накара ли?

 

А: А кметът от коя партия е?

 

М: От БСП-то. Не може да ги накара…

 

А: Гласувате ли на избори?

 

М: Аз за това, за БСП-то. От едно време там знам и… харесвам го това БСП-то. Те може да не го харесват – окрадоха, ама и другите крадоха (смее се). И да крадат – де да знам какво е, що е…

 

Георги Ганчев: Ама кои откраднаха повече?

 

М: Те кривят БСП-то, ама Иван Костов повече открадна. Що е? БСП-то какво открадна? Нищо не е откраднало. Тодор Живков и баба нямаше, една дъщеря – я отровиха, Иван Славков и Тодор Славков, внучките му – кои са били… Пък той какво имаше – една, дето там го показа – резиденция ли – не мога да ги думам, щото нямам зъби – там него показаха и друго – какво има?

 

А: А защо падна комунизмът?

 

М: Ами защо, щото дадоха там, Тодора го смениха, ама… той и той е остарял, все един и същ няма де – остаряваш, умираш – да има такъвдруги да земат парите малко (смее се)Откъде да знам и аз не знам. Аз самичка съм, дядото ми почина.

 

М:Тодор Живков ги изучи децата без пари, квартира, който следва, какво, пък сега имаш, колко пари да внасяш – внучката трета година дето ще кара – пари, работа. Татко няма – ходи на кафе да продава, да спечели. Бабата каквото дава – на рожден ден – двайсет, на Новата година – двайсет и няма (смее се). А двора, а лозето да преора, а да го оберем, да даваш 60 стотинки, левове – нямаш. Накрая нищо няма. 5-6 лева и това е (смее се).

 

А: А помните ли времето преди Тодор Живков, как се е живеело тогава, преди Девети?

 

М: Откъде да знам тогава… Аз помня Георги Димитров, че има, Вълко Червенков и сетне сложиха Георги Димитров, към шести клас…

 

А: Тодор Живков…

 

М: Да, като го сложиха – цели 50 години и аз цели 50 съм женена, все с него… го помня, дядо Тошко помня… Георги Димитров – аз малко, онзи умря, онзи Червенков-Мервенков – вися там на училището като минем… Шести, пети… тогаз… Кой му идваше на акъла за партии-мартии!? Учехме, но какво разбирахме, многоучехме… и все дяда ти Тодора помним… Станаха десетина години… десетина-десетина… 91-ва година… Засега се сменят вече колко станаха...

 

Г: 20 години…

 

М: Младенов ли, как е било, помня там четири години, Жельото, значи… Петър Стоянов – колко дойде – 5-6… пет по четири години – двайсе станаха… Погласувала съм малко, но не съм доволна, не питат хората.

 

Г: А за Симеон, за Царя какво може да кажете?

 

М: Ами, той какво – той като другите. Какво да кажа… Той си взе от България гори-мори, направи той, какво взе. Моят баща през три месеца ходеше на запас – баща му е – войниците там, имаше снимка там… То сетне при Тодор Живков, при Георги Димитров то нямаше вече запаси… А вие от коя партия сте? Ти за Бойко ли гласува?

 

Г: Аз, не, вяра им нямам вече…

 

М: И моята внучка така казва Аз вяра нямам на никой и няма да гласувам“ – то не можеш нищо да му речеш! Едно време на означаваа, записва, сега – кой оди, кой не оди… Не ни търсят, не ни търсят вече… Тя така са обърка вече, не може… В скоро време няма да се оправи. Една къща да я събориш, можеш ли да я оправиш за десет години… ама малко и… да не ме запрете пък… малко и СДС-то не е правилно. В София са разправяха по телевизора и казаха нямали места в детската градина за децата, нали думаха, това дете записано, онова нямало място… Добре, смениха правителството! Защо събориха Георги Димитров – не можеха ли да внесат двайсе столчета и двайсет масички да има двайсе деца? Защо запалиха там, Партийния клуб? Не можеха ли да внесат двайсет столчета и двайсет масички и да съберат двайсет деца? А пък жените колко реваха, че няма децата си да дадат да идат на работа? Бива ли? Айде-е-е през центъра! Що не съборят блоковете – те при Тодор Живков ги правеха? Що не ги събориха и да си направят сега нови? Ами, седят хубавите блокове на центъра и трева да пасат децата оттам натам. Що ги събориха? Айде-е-е, съборете през центъра вече Георги Димитров, съборете го и край! Да няма такъв… защото Георги Димитров при Тодор Живков ли правен и вече Давай да го събориме паметника!“… това, майко, баба ти или дядо ти го е правил едно време такова носили, там където пеят, нали ги виждаш какво стана, после по СКАТ“ … защо е туй – баба ти го е правила, дядо ти, а ние не го носим… и фризирани косички, гримирани, туй-онуй, младите… Защо не ходят всеки ден тъй всичкия народ като на СКАТтези, където играят, къдетоМожеше ли да стои паметникът? – можеше да стои! Отидоха да съборят – е че колко пари дадоха! Колко пари дадоха за боклук да чистят и да правят там! Колко пари! Нямало места за децата! – не внесоха двайсет столчета и двайсет масички да съберат децата…

 

М: Ама децата не са кръстени, то при Тодор Живков стана… само съвета записани.

 

М: Парите, като няма много пари, да ни намалят цените, парите нека са същите. Поне три лева саламът да е! Олиото – 1,80 купих една бутилка, сетне отидох, казаха 2,30 – взеха подир три дена, рекох да купя три-четири там, да има… и по едно време отидох да купя като взех пенсията и 3 лева, 2,80 ли… Сега 1,80, 1,60 долу-горе, нека! А слънчоглед има, защо…

 

Г: Как мислите, ще се оправим ли скоро?

 

М: Не, няма да се оправим. Къщата нашата, правена коя година… Да река да сменя нещо – водомер, туй-онуй, ще мога да я оправят, пък те да са оправят и за една две години гледат да си вземат заплатите… нищо няма да са оправи! Изобщо! И вие като нас ще теглите, няма пари и така…

 

Г: А тук много цигани ли има?

 

М: Няма. Те идват сега да режат дърва и си отиват. Ние, нашето село чисто, няма цигани…

 

Г: Аха, значи нямате проблеми с тях?

 

А: А Атака, партията, тук активна ли е?

 

М: Откъде да я знам. Ние, нашето село, честно да ти кажа, рядко има да гласуват за таковаТо, май партийно, партийно е селото. Все за БСП-то гласуват. Няма, нали… като гласуваме чуваме се, кой колко гласа има, нали са чува… колко гласа има за СДС, за ГЕРБ, колко такова… 20-30 човека може да има за… и май пускат един глас, все за БСП-то гласуват. Постоянно.

 

А: И защо толкова за БСП тук гласуват?

 

М: Ами не знам, харесват го, харесват си го, БСП-то.

 

А: Да не би да е имало партизани тук едно време?

 

М: Нямаме тук. Ние нашето село от шосето пространство пада и нищо не закачихме – ни турци, ни германци, ни от руснаци, нищо! Нито войни, нито партизани, нито нищо. Защото главната улица за Шумен е там, нататък и тук малко пристранство пада от гарата насам, настрани сме и нищо не помним. Бяха объркали една година, преди 5-6 години едни германци – отивали към Прилеп, шосето, центъра е, че ударили тук и пренощували една вечер и отидоха по стария път, върнаха се. Там къде Шумен, къде Разград и така нататък… Тук нямаме, майко – нито земетресение, ни водата – тук на високо място сме – хич. Проблеми нямаме.

 

А: Спокойно си живеете…

 

М: Да, да, спокойно…

 

Г: А тука няма ли и от други партии, покрай избори да агитират нещо, да…

 

М: Не, не… не знам, чува се, ама нямаме такиви хора. Кой дето иска да иде, там да гласува! Кой каквото иска. Синът ми гласува за тези, Бойко, а аз гласувах за БСП-то… А пък… ама той не каза за кой гласува… Пък (другият ми син), който почина една година – аз казвам за кой гласувам, приказвам, приказвам и пак ще ги запитам Кажете за кого гласувате сега?, - Все, майко, и да ти кажа, файда няма, и да не ти казвам - пак файда няма! Не ти трябва за кой съм гласувал, то не са казва, тайна!. Как ще река Аз гласувах за този, аз гласувах за този…“, - За когото поискаш, вика, хич няма проблеми! - вика, дали за БСП, дали за СДС, дали за тезиза който искаш, вика, за него гласувай!” – който почина. Ей, колко ги такова, колко ги въртях цяла зима и никой не ми казва за кого гласува! Никой не ми казва, ни булки, ни нищо! Е сега, майко какво да ти казвам, тя минала работата, какво да ти казвам…. Въртях ги, такова – не! Аз казвам този път за този гласувах, този път за този, казвам, те не ми казват и не ми казват. Така честно да ти кажа, както съм почнала да гласувам от момиче дето такова – все за БСП-то гласувам, все за БСП-то. Един път не съм гласувала за друг глас, не. Никой нищо не ми е казал…

 

А: Е то преди демокрацията само за тях е можело…

 

М: Не знам, не знам – кой демокрация, кой… Може ти да си демокрация, аз да съм таковато не зависи. Аз не завися от партиите – искам да се съюзат, която и ще да е партия, да се съюзим, да внесем дървата заедно, пък ти пак си гласувай за партията, пък аз … да станем едно!

 

Г: Мислиш ли, че може да стане това, което го казваш, всички да се обединят и да…?

 

М: Да, да стане, да се подобри, пък ти ще си кмет, дали той ще да е кмет, то няма разлика. То всеки дърпа той да командва, пък какво командват, нищо не… Няма да са оправи скоро, няма… Той мъжът ми и той беше партиен член. Той има 15 години. И пущаха всичките телефони, там цялата централа той я е правел …

 

А: И как е станал партиен член, сам е пожелал или?

 

М: Поканиха го, поканиха го. Той млад беше, на 30 години… Поканиха го и подаде молба, това-онова, заявление ли, де да знам…

 

А: А ти била ли си?

 

М: А, аз къде ще ходя – на събранията, не съм аз… онази леличка беше партиен член, там при бабата, където помагаше [да се внесат дървата], тя партиен член беше… Та, така. А той 15 години има в пощата, после 5 години в детската градина тук… ТПК-то – бригадир беше на детски играчки и 2-3 години беше като си дойде войник. Сетне две години ходи… хляб меси на цяло село, хляб месеха и сетне се разболя…

 

А: А като партиен член имаш ли някакви повече права за нещо?

 

М: А-а! Той като се разболява, даваха му 6 лева помощ – от удар се разболя. То тогава телефоните подземно бяха, нямаше външна жица и те като копаели лозята, да вземат да отрежат жицата с мотиката. И те като си идват с колегата си ги напопръжил, по една майка им казал, както ще да е, притесни се. Имаше високо кръвно… беше с внучката си – тя на дома беше, имаше тук дом… аз отивам – той задрямал – тъй едната обувка качил на леглото, събута едната, викам Ти, оти едната обувка обута, едната събута?, - Чакай, казва, да стана!, какво ще стане, той не може…, значи, както се е притеснил, високо кръвно и го ударило го, ударило го удар моят мъж на 50 години, дали имаше 50 години. 18 години живя тъй, пооправи се малко, но ронеше… Не да дават помощ, нито нищо! Той семеен с мене – 6 лева там… първа група го трудоустроиха – 6 лева! 10 години по 6 лева, сетне 2 години по 12 лева, сетне рекоха – 25 лева ли там… И като вземехме за Новата година и той на 5 януари почина. Той можеше да живее, но притесни се.   


[1] 70 годишна, пенсионер

AttachmentРазмер
Intervyu_M-Georgieva_Anton-Angelov_Georgi-Ganchev_Podvis_19-09-10.pdf70.78 KB
Intervyu_M-Georgieva_Anton-Angelov_Georgi-Ganchev_Podvis_19-09-10.doc72 KB
Intervyu_M-Georgieva_Anton-Angelov_Georgi-Ganchev_Podvis_19-09-10.odt32.53 KB