ИНТЕРВЮ НА ИВЕТ ФАНДЪКОВА СЪС САФИЕ[1], С. ПРИЛЕП, 19.09 2010 Г.

 

Имам две деца, ама мъжа ми без работа, аз работя къде намеря работа, едва свързваме, какво е това, това не е живот. Сафие се казвам.

 

Преди по-добре ли беше?

 

Аз съм била малка, нищо зле не съм виждала, нищо лошо не съм виждала,  работихме, получавахме, тва беше. Аз съм раждана 73-та година.

 

Репресиите при Тодор Живков?

 

 Еми да, ама пак бях… бях 10-ти клас и останах 10-ти клас. Еми защото ни накараха да оставиме ученето, всички бяха оставили. Макар, че не заминах. Да, заради заминаването. Ама те ме накараха де. Останахме 2-ма – 3-ма, секи ден идваха някви хора… като учех в Карнобат. Щото имаше шивашки цех, такива и ти гледаше каквато работа има, такова училище да изкараш. Там ни пращаха да имаме средно, ама така останах. Ама тогаз ние не сме решавали да заминаваме. Малкия ми брат щеше да замине войник. Баща ми каза “не си оставам сина да заминава за Турция, оставам си тука… квото ще да е дори да ме заколят тука съм си, толкоз”. Нали така се говори, то никой не се закла. Където е станало пак е станала, ма никой зорлем не е изкарал никой да убива или такова. Ти като правиш стачка е имало и такива случаи лоши, ама при нас не е имало, не съм виждала, за това не мога да ти кажа нищо. Да, изселиха се, ама половината останаха… за Манович (село) говоря, за тука не говоря, за тука нищо не мога да ти кажа… аз след туй вече колко години минаха докато се оженя… колко, колко, 6-7 години да са минали. Там в село просто нищо лошо не видях. Кой замина – замина, половината хора. Повечето не заминаха, защото всеки имаше войник или ще постъпва войник, трябваше да ги оставят, а никой не искаше да си остави детето. Как си бяхме 5, ама… да, да 5 деца сме. Да имаше да се върнат, ама по-малко така, 2-3 семейства. Тука насам повече има, почти всички са се върнали. Какво да се промени… не нищо не се промени. Ако имаш работа си работиш, земаш си пари и живееш, ако нямаш работа пак се живее, тва е положението. Да ти кажа, лошо не съм виждала, разбира се, всичко. Може би аз не съм разбирала нещата, не съм бил чак толкоз вътре. Аз тогава решаваха родителите, ако кажат заминаваш – заминаваш, ако кажат хвърляш се тука – хвърляш се. Аз тогава не мога да решавам сама.

 

От материална гледна точка, кое време беше по-добре?

 

 Предния път 100 пъти по-добре, 100 пъти. Работа имаше най-важното, всичките работеха. Сега искаш да работиш – няма работа. Няма работа значи няма живот, нищо няма, какво имаш като няма работа нищо друго. Там в селото по-старите хора нямат друга работа, пък младите отиваха в шивалнята, имаше един дърводелски цех по-младите мъже там отиваха. За Манович говоря, тука като дойдох вече почни нямаше така работа. Тука (в с. Прилеп) 91-та година дойдох.

 

За промените?

 

Аз нали ти казвам почти не можех да разсъждавам тогаз. Даже почти не знаех кво стана. В нашето семейство специално не се говореше “това тъй става, или тоз българин, или тоз турчин, или това ше стане”.

 

 За демокрацията?

 

Чувахме, ама какво означава тази демокрация, не знаехме, нищо не знаехме. Казваха ше има демокрация. Мислехме го, че ще стане нещо по-хубаво, аз поне така го мислех. Не стана, за тва и изобщо не одобрявам тва. Викам по-добре да беше тогавашно време, нищо че съм с българско име, аз живея тука нали… не говоря, че говоря със вас, аз искам да си гледам децата, искам да семейство, искам работа, нищо друго неща.

 

Името сменяха ли ти?

 

Да. На всичките, нямаше човек, който да … Да, не съм го върнала аз, други, те пак тогаз семейно, аз нито отидох да ми го сменят, нито да ми го връщат, аз тогаз не съм могла да… Ми аз отивам на училище с това име, хората го пишат.

 

С българското име ли се обръщаха към теб тогава?

 

Разбира се, как… София ми викаха тогаз. Няма значение, нали ти казвам… тва беше положението.

 

Гласува ли?

 

Аз от 91-ва година съм тука, повече не гласувам и няма и да ходя да гласувам… никога не съм и няма да ходя, тва е положението. И да гласувам и да не гласувам каква файда има… има ли няква – няма. Няма значение дори баща ми да е кмет пак няма да ходя, твърдо съм решила.

 

А за кмет?

 

 Не, не. Каквото искат да изберът, не съпвам там, и не съм и няма да ходя. Партия пък не искам да чува. Дори и ДПС. Идвала е у нас… аз нито крия, нито нищо… у нас 5 пъти… един развален часовник били донесли, ама не съм ходила, няма и да ходя. Аз съм много инат човек, да знаеш. Той (мъжа й) каза “айде да одиме”, викам “ти не може да ми кажеш”, той отива, аз не отивам бе, аз не крия, как ше ме накара, ше ме бие да идвам да гласувам ли. Оставам го – пак не отивам да гласувам. Аз съм казал, много съм добра, обаче такива неща додат ли, като виждам какво е, що е, откачам, няма да ходя и не съм ходила. Ако ще президента от София да идва, ич файда няма да стане.

 

 За Бойко Борисов какво мислиш?

 

Нищо не мисля, той е най-умрелия, кат мене не може да говори, туй мисля за него

.

Има ли политик, който ти харесва?

 

Не, не, ич, даже новини не гледам, като показвам даже сменям музика народна, не гледам бе човек. Да, най-хубаво е музиката и филмовете. Сериалите, почти не ги гледам, аз съм ги гледала преди по турската и не ги гоня вече, щото знам какво става. Вестници, ако кака Донка донесе тука нещо ги преглежда тук-там, специално най-много ме интересува зодията. Тва е положението, никога няма да ходя (да гласува)… тва съм твърдо решена.

 

До сега, който беше най-лошият управляващ?

 

Изобщо не се интересувам и не ме интересува.

 

Костов?

 

Виждам го по телевизията тук-там де … и… човек, друго не ми трябва.

 

Доган не ти ли харесва?

 

Не.

 

Казват, че е добър политик?

 

Той може да е добър, той се жени на 5 булки, ама аз ич файда нямам от тъз работа. Аз отдавана съм се отчаяла. Няколко години от както няма работа (се е съвсем отчаяла). Последните години. Аз кат си работя не ме интересува, циганин, българин, турчин, искам да си гледам семейството, искам да мога да си изуча децата, а тва става с 300-та зора. Неща нито да крада, нито да лъжа някой, искам да си работя и да си получа туй което съм работила и да си гледам децата, тва ме интересувам най-много. Аз имам две, едната ми е 12 клас, другата 9-ти клас. И идва ми да фащам гората… избори,избори, ич не ги бръсна.

 

За изобилието в магазините сега спрямо преди?

 

Нищо да няма кво ми пречи, кво ми трябва на мене много неща. То аз само да ги гледам, файда няма. Тука в магазина продават дрехи, една година не съм влязла там, не знам какво има вътре. Не съм влязла да гледам какво има даже, не да купя. Пък за града хич да не говорим, в годината веднъж я ходим, я не, ако имаме сметки да оправиме. Карнобат, там. За туй ич няма да гласуваме, да умират сичките. Как ше спечелят, ако не гласуваме… ама никой да не излиза, никой, как ше спечелят… сами ше си гласуват тъй ли… да гласуват, ама да водят. Те не се нахраниха там… вместо 5 – 50 слагат, кво правят.

 

За ЕС?

 

Аз знаех, че ше влизаме, мислех че ше има няква файда, ама и от там не огря нищо.

 

За НАТО?

 

 И за там съм чувала, ама не знам нищо за него. Тука кво село беше… да ти е драго да гледаш, чистичко, имаше работа, зема, получава ис е смееш, смееш се просто… може да не си много богат, ама плащаш си токовете, плащаш си детските градини. Сега плащаш си, ама с 300-та зора.

 

За чужбина?

 

Аз съм ходила в Холандия, обаче моя мъж беше там 3 години. Строителство работеше. Не, как ше иска да остане там, то децата му са тука, аз съм тука, трябва да се развали цялото. То местенето не става толко лесно, те работеха нелегално там. Там по-хубаво, че печелеше добре. Там изобщо не можем да сравняваме с нас. Там точно в столицата бяха, знаеш ли кво означава чистото, не мога да ти го обясня, направо съм се изумила. И тука гледай тук има един кош (за боклук), тук има, там… който седне ей тъй фърга, сяда си, лафи си, пуши и цигарата “так” (хвърля я). Млади, стари, всичките. Нарочно вика “ще чопля и ше метеш”. Аз викам “аз ше мета, на мен не ми пречи да мета, аз съм за туй тука, нали съм на работа, обаче твойто възпитание не е хубаво”… защо казва продаваш слънчогледа, след като няма да чопли на земята… това какво е! До човека е тва, нарочно вика фърляй тя ше мете. Ше мета, не ми пречи, всяка сутрин си мета. Гледам сега пускат от кафето чашите, на земята… ето ти кош, ето ти кош. Не може да се оправи според мен. Може да се оправи още от детската градина като тръгнат децата, от вкъщи още. Аз сега у нас един боклук ако има, децата от мънинки “земай, иди фърли”, така ше свикнат. Тогава (по време на социализма) беше малко по-чисто. За тук специално така е. То дървото трябва да ме чуе първо, че да ме чуят хората.

 

Частна или държавна собственост?

 

Мисля, че държавната е по-хубаво. Защото там поне осигуровки, работа, пари може да си търсиш… в частно кво може да си търсиш. Работиш някъде да кажем… моя мъж както сега работи частно, отива, прави и ако искат плащат, ако не иска… какво ше търси, кого ще съди да си търси правото. Държавното си е държавно, да не си платец може да си търсиш правата, всичко. Частното, ако иска да те осигурява, ако иска ти плаща. Отиваш и да не те осигурява не може да се обадиш, вика утре “вън”, нищо не можеш да кажеш. Да няма избор, ама работа да има, първото е работа и да имаш заплата, след туй вече друго. Ето има частно, отиваш 1-2 месеца работиш, не ти плаща, напускаш, тез 2 месеца как съм 4 членно семейство как ше ям. То трябва да има някой, който да ръководи нещата. Големите хора, все някъде нещо е свързано, все си прави далаверата, пък накрая никой не може да си търси правото. В новините някой път слушам “няма смисъл да поскъпва хляба”, на другия ден идват и ми носи хляба, вика “от днеска с 10 стотинки е увеличен хляба”… а кажи от къде идва тва.

 

Какво разбираш под “свобода”?

 

Свобода… как да ти кажа и аз не знам. Ма то сега е свобода, нали… кой каквото иска, както иска тъй прави. Не, не е хубаво, не е хубаво за мен.

 

Кога в България се е живяло най-добре?

 

Кога… преди да идва тъз работа е било хубаво (преди 89-та). Мисля, че поне неграмотността да се оправи леко по леко а за престъпността не съм много сигурна. Не, няма тука деца, които да не отивам на училище. Цигани имаме и те посещават, може да не знаят колкото другите, обаче посещават, начи долу-горе имат понятие на къде са нещата, могат да говорят български поне малко, могат да смятат, да четат, това е поне нещо, не е ептем. В мойта къща беше много важно да се учи. Аз до 10-ти, ние сме 5 деца, всичките имат средно образование, само аз нямам щото попаднах в тъз… Вишо нямаме, ама средно всичките имат. Сега мойта дъщеря вика ше следвам и учи. Децата, ако искаш да живеят в чужбина? Да отидат, да са живи и здрави. Да, аз ги подкрепям изцяло да отидат.

 


[1] жена, 40 години, родена в с. Манович

AttachmentРазмер
Intervyu_Safie_Ivet-Fandakova_Prilep_19-09-10.pdf44.48 KB
Intervyu_Safie_Ivet-Fandakova_Prilep_19-09-10.doc50.5 KB
Intervyu_Safie_Ivet-Fandakova_Prilep_19-09-10.odt30.15 KB