ИНТЕРВЮ НА ИВАНКА АБАДЖИЕВА С АНОНИМЕН, С. ПОДВИС, 18.09.2010 Г.

 

- Вие анкетирате, предполагам, за някаква организация?

 

- Не е за организация. За Софийския университет е.

 

- Аз също съм завършил в София. Втората ми специалност е Научна информация и библиография. Почвайте, по-внимателно.

 

- Ние от политика се интересуваме за селото.

 

- Вие ГЕРБ-аджийка ли сте?

 

- А не съм ГЕРБ-аджийка. Млада съм, за да съм от някоя партия.

 

- Ред и законност? Тея са брутални.

 

- Не.

 

- Ни за Атака?

 

- Не.

 

- Ами остава Бойко Борисов... Ама какво да ви кажа От 3000, останаха на 350. Канализирано, постепенно интелигентни хора... От голямо стопанство, ТКЗС си останахме едни такива...

 

- Другите заминаха ли?

 

- Ами някои заминаха, някои умряха... Нито един циганин не живееше тука, а сега живеят над 50 души.

 

- Пречат ли циганите?

 

- Аз не съм имал контакт освен за стопански услуги - да свърши там някаква работа, за лозе, за друго, но... Циганинът си е циганин.

 

- Ама има ли кражби?

 

- Е, не знам... Ама, не мисля. Засега няма.

 

- А коя година сте роден?

 

- 1941 г. На 70 съм сега.

 

- В Подвис ли сте работил?

 

- Да.

 

- А кога дойдоха циганите?

 

- Ами, ей сега къщите като се опразниха.

 

- А турци има ли?

 

- Няма. Само Градешки цигани.

 

- ТКЗС-то кога се развали?

 

- Е, не знам вече. Само като факт ще ви споделя – телефонизация, техника, мръсна канализация, техника, мръсна канализация, водоснабдено, 9 агрегата за ток бяхме купили. Тогава нали имаше режим на тока. Това между 70-та и 80-та.

 

- Ама и тогава ли е имало режим на тока?

 

- Да. Но само за една година. Връщат ме от операция от язва от Бургас и да бъда вкъщи. От там, като спреше тока в Бургас, агрегатът веднага се пуска тука. Бяхме много уредени като стопанство.

 

- А какво стопанство? Какво сте отглеждали?

 

- Голямо животновъдство, растениевъдство. Етерично – маслени култури бяхме застъпили малко.

 

- А сега нещо гледа ли се?

 

- Сега няма нищо. Какво рекъл Бат` Бойко в Америка? България ще захранва от пустеещи земи целия свят... Това е дереджето. За вас е трагедия.

 

- Не е само за нас.

 

- Е, ние си отиваме. Понеже и ние имаме като вас млади хора и внуци.

 

- Кога беше по-хубаво преди 1989 г. или...?

 

- Е, ние сме с носталгия по онова. Сега по-голяма свободата на лаене...

 

(Намесва се друг човек: Една циганче искат да го правят партиен член. Викнали го и го питали: Кажи, кога беше по-добре преди 9 септември или след 9 септември?. То отговорило А-а-а-а преди 9 по-хубаво! Кърът пълен. Можеш да отидеш да откраднеш, а след 9 септември почва дъжд, сняг, какво да е хубавото!)

 

- Имате голяма свобода обаче много фалшиви работи пишат. За какво да ги купувам тези вестници и тези преси. Във всяко да има по едно лъжливо съобщение, си загубен, нали! Няма смисъл да я гълташ тази информация.

- А вие какви вестници четете?

 

- Всякакви. Само, че преди 2-3 години взимах за по 5-6 лева на дена, а сега на седмица за по 2-3 лева. Ретровземам, Десантвземам на нашия Валери Симеонов, Трета възрасти такива там. Труди 24 часавече не ги купувам изобщо.

 

- Защо?

 

- Те се повтарят. Каквото кажат по телевизията на другия ден, същото е във вестника.

 

- А преди?

 

- Преди по-интересни материали имаше, в смисъл по-разнообразни, по-не се засичат. Сега са едни и същи.

 

(намесва се друг човек: Преди 10 имаше цензура. Горе-долу не можеше да се пишат глупости. А сега на кой каквото му скимне, такова пише.)

 

- Но и фалшиви работи. Особено за нас, които сме по-големички и знаем някои неща.

 

- Кой е най - фалшивия вестник?

 

- Е... (на този въпрос респондента не отговори, а обърна разговора). Я да те интервюирам аз теб – виличката къде е на майка ти и на татко ти?

 

- Ами нямам вила.

 

- А, нямаш вила! Преди години като работихме тука, на 6 май, едни хубави момчета – студентчета идват правят едни анкети. Тогава май имаше само първа програма по телевизията. Разпитваха там, но тогава цензурата беше жестока. Сега свободата е голяма, но фалшът е още по-голям. Горбачата ни обърка цялата работа.

 

 

- Добра, а каква свобода имаме според вас?

 

- Много голяма, но... Отивам при едно момиче там като вас да питам каква пенсия ще взимам. И тя проверява и ми вика А, добре е – 138 лева. Тя хубава пенсия тая.  Е, какво и е хубавото. Утре ще почнем лекарства, ток, вода, телефон... Това е в Бургас. Бургас е най-скъпият град. Той е от София по-скъп. Ужас! Хем като не съм от бедните. Тук ме броят за богат в селото.

 

- Защо те броят за богат?

 

- Че съм имал пари в джоба. Защото харча малко повече като изляза.

 

(Намесва се друг човек: Какво да харесва човек? Дали културата ни е култура, дали просветата ни е просвета, дали медицината ни е медицина. Едно време отиваш на доктор, няма нищо. Сега с пари отиваш и пак се разправяш там със здравно-осигурителни каси.)

 

- Добре, че дъщеря ми е медицински работник и ми взима там документацията.

 

- Как трябва да е според вас?

 

- Ами, малко тези социалните реформи да бъдат по -... Не като самата демокрация, а по-демократични да бъдат. По-достъпни за обикновените хора, а не за тези мусури там мутри, които станаха милионери. Защото има хора, които живеят много богато. Като бях на вашите години с 15 лева таксито на Слънчев бряг ме изсипа, 35 лева цялата такса там за 20 дена – режийни, спане и много ядене. А сега... Съсипаха на! Вие сте малка, сигурно родителите ви знаят. Аз съм бил по-рано в контакт и с партийни, с комсомолски кадри и т.н., те са вече като нас. От Америка са идвали разни, да не кажа тъпанари – бизнесмени, България са ни изучавали като феномен. Австрийци също.

 

- А защо са ни изучавали като феномен?

 

- Защото сме били добре. Вярно е, че на всеки 2-3 един беше агент на държавна сигурност. То и сега е така, ама сега не им обръщаме внимание. Тогава беше с едната ръка на устата, а другата отзад. Малки заплати, ама винаги е имало в джоба ти 10-20 лева. С толкова пари правиш чудеса – можеш да нахраниш цяла маса хора. Ето сега в Бургас 3 супера има, ако 20-така не е в ръката ми няма смисъл да влизам. А тук в село хорицата още по-... Ако нямат някъде козичката, животинчето.

 

- Кой трябва да дойде да ни управлява, за да се оправим?

 

- Е, турците ни налегнаха вече. Решението е 80 души или 100 в парламента да ги махнат и...

 

(Намесва се друг човек: Едно време Бай Тошо как ги събираше. Събере ги на 2-3 месеца веднъж и айде...)

 

- Е, той тогава ги събираше там само, за да вдигат ръката. Станко Тодоров само тупкаше звънеца.

 

- А сега партиите са много.

 

- Засега не се вижда. Този е умен тук в Бургас. Не знам дали имате информация за Валери Симеонов. Него го интервюирайте, той ходи при Бойко Борисов и се виждат. Той дали няма и той да се изкриви. Иначе келеши са всичките. Какво викал Бай Ганьо Всичките са маскари. Ей, на Вазовата приказка.

 

- И БКП ли бяха маскари едно време?

 

- Е, те по рождение.

 

- На кой може да се има доверие?

 

- Не знам. (тук респондента сменя рязко посоката на разговора и не отговаря въпроса)

 

- А къде сте имал контакт с хора от Държавна сигурност?

 

- Аз не съм имал. Жертва съм им бил. Като си стопански ангажиран все някъде може да стъпиш в някоя тиня, да се подхлъзнеш. Карай, минала. На тази тема да не говорим повече. (демонстрира явно нежелание да коментира въпросите, свързани с ДС и при всеки въпрос сменя посоката на разговора)

 

- Вие знаете ли човек, който е бил в ДС в селото? Има ли хора, които са били там от селото?

 

- Има, ами. Ама, те ги поизчистиха вече.

 

(Намесва се друг човек: От Подвис беше заместник-министър на вътрешните работи, Кольо Коларов. Човек да видиш интелигентен. Инжинер по професия, в Чехия завърши. А тез днешните – мекерета. Само две думи да кажа. На времето свинеферма, с парно отопление, овцеферма, малини, кайсии... Сега абсолютно всичко е разтурено. Стол направиха вътре, сграден фонд, асфалтирано, а сега... Какво да се радваш на туй! И ние сме живи, то да бяхме умряли. Т`ва Жельо и правителството на Филип Димитров *** майката на всичко. )

 

- Кога се разпродаде?

 

- След 90-та година.

 

- Кое правителство?

 

- След 90-та година. Като ги направиха ликвидационните...

 

- Има ли партийни членове тука в селото? (Самият човек е член на партия, но не си признава. Разбира се, от контекста на разговора. Споменава, че е прекъснал членството си в Социалистическата партия, но не отговаря на уточняващи въпроси.)

 

- Ами, има крило някое.

 

- Пътувал ли сте?

 

- Аз съм ходил в Освиенциум. В Съюза не съм ходил. Ходил съм като почнеш Румъния, Югославия, Германия, Чехия и тъй нататък.

 

- Само в Източния блок ли?

 

- Да. И съм ходил до Бранденбургската врата.

 

- Кога сте пътувал?

 

- Ами през 70-те години. По екскурзии, като награди. Достъпно беше.

 

- Коя държава най-много ви хареса?

 

- Да ви кажа вече избледняха спомените и впечатленията, но смятам, че германците бяха като огледало на соцлагера. Имам предвид Източна Германия. В Лайпциг бяхме, в Потсдам бяхме.

 

- Защо са огледало на соцлагера?

 

- Ами по-висок им беше стандартът. Аз там за първи път видях врата, до която като се доближиш до нея и се отваря сама. Е, то и в България вече има такива и не прави впечатление. 72-ра година ще да е било това.

 

- Там по-добре ли е било за живеене?

 

- Сигурно е било. Е, ние за провинцията нямаме впечатление. А още нещо ще ви кажа. Като пътуваме от Прага за Берлин, понеже ние сме селяни, а то беше по жътва. Гледаме върви комбайнът, а оня с вратовръзка, дето   да ръси и работи. Загледах се в стърнището отстрани. Тук трева не можеш да минеш, а там нямаше една тревичка. И си приказваме там – те бяха председатели на ТКЗС-та, доктори, счетоводители и викам Гледай бе, майка му стара! У нас пасат овцете цяла есен, а там... Само техника!

 

- А тук нямаше ли техника?

 

- Имаше, всичко имаше. Препаратите може би не са ни били на това ниво.

 

(Намесва се друг човек: А бе едно време в България, който не работеше, бай Тошоайде, отиваш да работиш. А сега колко безработни седят хората.)

 

- Той безработните ги интернираше.

 

- Как така ги интернираше?

 

- Ами все едно от София да те докарат тук да работиш.

- Защо?

 

- Ами, защото не си послушна. И в такъв случай, като не щеш да работиш, те пращат.

 

- Като наказание?

 

- Да, като полузатвор. Те бяха повечето от циганските съсловия, но имаше и много българи.

 

- Само по политически причини ли е ставало това интерниране?

 

- Ами, не. Имаше мързеливи хора, хулигански прояви, които действат деморализиращо на обществото. Горбачата хубаво ни прекара, ама ще го окача на въжето, ако мога. Е, те  искаха да го качат, ама, виж го човека – избяга, международна защита. Вие, които сте в София, ни смятате за аборигени и за малоумни, а ние знаем много работи. Можем много работи.

 

- Много ли млади хора излезнаха от селото?

 

- Те млади не останаха.

 

 

- Къде отидоха?

 

- Бургас и Сливен.

 

 

- А извън България?

 

- Има. На моя братовчедка - едната в Германия, другата в Канада. В Канада 2 млн. българи има. Испания. Мой приятел в Торонто беше ходил и донесе от бронзовите пуйки – 10 броя. Как ги е откраднал и минал през самолета не знам, но направи с брат си ферма във Велико Търново и продаваше месо. И си приказваме и показва магазините в Бургас, които са негови. Той е обикновен учител по рисуване. Той имал там приятел – художник и чрез него бил отишъл.

 

- Коя е най-хубавата държава за живеене?

 

- Е, където си добре. Там е най-добре.

 

- А къде най-лесно се създава в момента?

 

- Знаеме ли! Ние нямаме информация. Вашата работа е най-хубава. Ей, сега седиш тук чат, чат, чат, после 12 лева ли е, 15 лева командировка и си готова!

 

- Кой развали цялата работа?

 

- Ами, не сте вие, не сме и ние.

 

- Кой?

 

- Ами, Рейгън, Горбачов и Тачер. Те развалиха цялата система.

AttachmentРазмер
Intervyu_Anonimen_Ivanka-Abadzieva_Podvis_18-09-10.pdf87.4 KB
Intervyu_Anonimen_Ivanka-Abadzieva_Podvis_18-09-10.doc71.5 KB
Intervyu_Anonimen_Ivanka-Abadzieva_Podvis_18-09-10.odt25.56 KB