СТОЙЧО МИХОВ, РОСЕН ГАЦИН (СЪКРАТЕНО И) С Е. А.[1] (СЪКРАТЕНО Р), С. ПРИЛЕП, 17.09. 2010 г.

 

И: Какво е вашето отношение към социализма? Дали по-добре са живяли хората, дали по-зле... Защото и вие сте живяли в този период, имате поглед към нещата.

 

Р: Аз ще ви кажа как... Аз не намирам голяма разлика в социализма и сега. И някой път го сравнявам, не го пишете, със салама... Защото по времето на социализма аз работих тука, аз съм 56-та година, мъжът ми, лека му пръст беше учител и също е учил в Софийски университет и имам предвид, че тогава дъщеря ми беше малка и не искаше салама и аз купувам 1 кг салам на цялото ни семейство, а на нея – едно парченце салам от шпековия. А сега, като отида да взема салам, двамата с мъжа ми да ядем и пак толкова салам купувам. Така че за някой хора, който са от по-нисшата класа или как да ги кажа, да ги наречем по-обикновения човек, няма разлика, дали живеят по-зле и ще ви кажа защо. При  вас може читалищните работници да са по добре... Но при нас са най-ниските заплати нали... Ако този месец си купя обувки, аз си лишавам децата от храна. Така че не виждам голяма разлика, които са си живеели на времето добре и сега си живеят добре. Ще ви дам пример. В Прилеп, аз съм била в Партийното бюро, била съм партиен секретар и когато демокрацията дойде казах, че няма нищо против БКП-то нали, но дайте да направим младите хора които сме били, да направим едно течение  за всички, които не са съгласни с нас. Но казаха: „Не, как ще има такова течение”. И тогава казах, че аз съм до тук. И не отидох вече билета си да късам, нито нищо. Такава е била политиката на партията, но се отдръпнах. Мъжът ми също беше... Аз на предното исках да бъда член на БЗНС! Но партийният секретар ми каза: „Как ще бъдете член на БЗНС, не може да бъдете член на БЗНС!” Викам: „Защо?” И той вика: „Защото свекъра ви е партиен член”. А майка ми и баща ми не са партийни люде... Викам: „Добре”. А той вика: „Вие работите на такова место и трябва задължително да бъдете в партията.” И бях в партията. Това е за социализма, да ви кажа че не виждам аз съществена разлика. И тогава, които си бяха добре в Прилеп и сега са си добре... Съдя по това, партийният секретар, той гледаше овце, председателят, другите всички, те си получаваха големи заплати и отиват купуват си две кофички млеко, купуват си салам, а другите...  Не знам, разликата не мога да Ви кажа. А тогава , във връзка с работата искам да кажа. В Прилеп тогава нямаше такива разногласия, моите уважения на партийния, кмета, държаха на селото, държаха да бъде винаги добре селото, подредено, хубаво. Държаха за културата, за селището. Имало един период, който аз не го помня, преди 76-та година, защото аз съм 56-ти набор, значи преди. Аз като постъпих тук коледуване организирахме и продължаваме по този начин да работим. Но тогава, той почина човекът, 45-ти набор беше, тогава на едно събрание каза: „Едно време не ни давахте да правим коледуване.” И кметът вика: „Кога не съм давал?” Смятали са че, тези работи са отживели и са минали, но подобриха се нещата. В това отношение не мога да кажа... Аз съм нямала проблеми нали с тях, защото зад гърба на хората не говоря. И от социализма това, което е било хубаво съм го оставила в читалището. Защото когато дойде демокрацията нямахме писмена заповед, но казаха ни всички книги, нали в библиотеката, икономика, етика, после философия, БКП, да ги махнем. Аз тогава бях само секретар, не библиотекарка, а сега съм всичко и чистач и библиотекарка в читалището. А не ги махнах тогава. Питаха ме: „Защо ги държиш?” Викам: „На никой не пречат. На никой не пречат, може да дойде някоя студентка, някой и да ми поиска. Да види какво е, що е”. Защото аз като го отчисля, като го бракувам, значи аз трябва да го махна от библиотеката. Аз малко намесих работите, но така е. Иначе всичко хубаво, аз казвам, по принцип съм взела от социализма. Ето кмета, който е направил много нали, партиен член беше, той малко как да ви кажа, не го казвам в лошия смисъл, искаше като каже думата му да е закон, да му се чува думата, и тогава хората изпълняваха. Слушаха нали, дори аз моите колеги като отидех горе в общината и казват: „Теб кметът те уважава и те слуша.” Викам: „Не е вярно. Аз сутрин като отида на работа телефонът ми звънва, тогава имаше стационарен телефон. Телефонът ми звънва и кметът ми казва Еленке, Еленка се казвам, кажи какво обичаш?” И тя вика: „Така ли ти казва кмета?” Викам: „Ти добре ли си викам, как ще ми казва така кметът?” Аз като имам проблем, аз отивам да го търся, той никога няма да дойде да ме търси. И нашият шеф в Сунгурларе на съвещанието ми казваше така:Колкото и да не искате, трябва да сте в добри отношения с кмета. Все пак ние сме отделно, настоятелството, решаваме проблеми. Но като сте в лоши отношения с кмета, нещо като отидеш, като гледаш на една страна... не е приятно да работиш с такъв човек. И така че той много направи човека за селото. Янев се казва, на Янева  свекър

 

И: А тя коя е, шеф на читалището ли е?

 

Р: Не, не, тя е учителка. Шеф на читалището е една учителка, тя е председател на читалището. До миналата година беше директорката на детската градина и в момента не е в селото. А сега е една учителка, в момента я няма, следобед ще се  прибере. Млад председател, млада учителка, млада, млада, десет години стаж нали. И тя е председател. Учител по-музика от едно село, Лиляково, ако го знаети.

 

И: Ами времето преди това, преди 9-ти, от вашите родители ако сте чували какво е било и връзката със социализма? Дали тогава са...

 

Р: Конкретно в Прилеп не мога да ви кажа, връзката каква е била, но по-възрастните хора може да попитате, които са на пейката, те могат да ви кажат.

 

И: Но вашите родители примерно...

 

Р: Но моята баба, тя беше, аз много съжалявам че много работи не съм взела от нея, тя беше с 2-ро отделение, втори клас, но беше природно интелигентна, хубаво пееше ... и много съжалявам, че не съм  записала от нея. Та от нея съм чувала, сега ще ви кажа за църквата. Говоря за турско робство, за Прилеп не знам дали има такива села във България, едно може и от единствените, не знам, нека са десет, нека са трийсет... Значи баба ми е починала на 80 години, 1900 е родена, тя е чувала от нейната прабаба, че Прилеп не помни църква. Много години е нямало църква. А пък за тогава, моята майка ми е казвала, като пристигнали руснаците, някой хора са ги смятали като освободители, други са ги смятали като поробители, заграбват. Аз от моята баба имам много хубави спомени за руснаците. За нея руският човек беше голям, в смисъл на ръст така голям, защото като са дошли, те са ги посрещнали по-строго така. Баба казваше, може би от нейните баба и дядо е чувала за руснаците, много строги, изпълнителни, сигурно от нейните майка и баща е чувала. Но като са пристигнали, само този спомен мога да ви разкажа от мама, тя е била със баба ми. Значи свекърва на майка ми, някъде на края на селото са имали градинка. Тогава е нямало чешми в къщите до реката са сеяли лук, а зеленчуци впрочем. И тогава пристигат руснаците на коне и ние работим и докато се обърнем, мама вика: „Ох,” защото се изплаших нали . Той попитал по руски: „Къде е ох?И майка ми е била с пиндари нали, млада булка е била. Той така й е направил, дръпнал й е пиндарите, може да е искал да ги вземе дори. Но баба , нали ви казах че е борбена жена , ръце така разперила пред снаха си. И те обърнали конете и заминали. Но други спомени съм чувала, че са идвали тука във Прилеп, но така като грабители не мога да кажа. В мойта чинка са спяли. Спяха, вика на кръг наредени, това съм го чувала в мойта зълва. И са искали да ги нахранят, не че толкова са искали, колкото са казвали, че са гладни. И то е нормално нали да ги нахранят. Други подробности не мога да ви кажа за преди 9-ти септември, защото аз не знам, нали.

 

И: Ами как се е казвало че има фашизъм, социализъм, демокрация... Вие как ги разбирате тези понятия?

 

Р:  Аз съм учила в учебника нали, но сега по друг начин се ... нали. На лично възприятие ... ми да ви кажа, ние 9-ти септември си го правехме и в цяла България. Вие не го помните, нали.

 

И: Ние сме родени малко преди 10-ти ноември така, че не си спомняме много за тогава.

 

Р: Тогава ли? Аз, читалищен деятел съм, аз празника 9-ти септември, 1-ви май , Нова година, Коледуване... Тогава нямаше 6-ти септември и 22-ри, не се празнуваше, 7-ми ноември , 3-ти март , а 19-ти февруари ни е патронен празник на читалището. Тези празници аз и децата ми дори, те бяха малки и не знам да бъда вкъщи, тук рецитали, концерти, аз защото съм с втора специалност хореограф, тогава водех и танцовия състав и в читалището съм била. И сега, когато си дойдат и внучета, дъщеря ми вика: мамо ние сме си научени на празниците да сме сами, защото на Коледа ги оставям и коледарите искат да ходят с тях. Аз му оставям дрешките там, изглаждам, оправям, на спалнята ... И тогава празнувахме много тържествено. И това ми харесваше на мен, а сега и в читалището не го правим така, тогава ми харесваше. Празник е 9-ти септември! На 8-ми вечерта имаше програма, много богата програма в Прилеп и вечерта имаше музика, тази музика съветът я плащаше и на площада се извиваше голямо хоро и на другия ден имахме сбор. И пак засвирва музиката, с празнични дрехи излизат на хорото, играят. И беше празник, нали. Но това ми харесваше тогава, че се правеше на деня, а сега гледаме да е почивен ден. Например правим го на 3-ти март, ще го направим на 2-ри вечерта и на 3-ти почиваме. Това на мен не ми харесва, но аз не мога да го изменя сама в селото. Би трябвало обществеността...

Та така, това беше при социализма хубаво, затова казвам, хубавите работи трябва да се запазят . Ето вие живеети в София, какво направиха в София? Защо събориха мавзолея? Нека да си го погребат, това такава хубава сграда, здрава, бетонна. Докато в Прилеп не се разрушиха нещата.

 

И: А понятието „фашизъм”, дали е имало фашизъм? Как го възприемате?

 

Р: В Прилеп като фашизъм се е възприемало, може и сега да го възприемат ... Не знам какво значи фашизъм, то за мен не е лоша дума фашизъм. Зависи кой как го разбира фашизмът.

 

И: Във вашия род има ли такива репресирани?

 

Р: Не, то и в Прилеп няма. Аз съдя по моя свекър, лека му пръст,  той си беше асъл комунист. Защото когато дойде демокрацията той си остана член на партията и не искаше да ходи на събрания. Аз го питам: „Защо?“ „Те лъжат, вика. И мъжа ми беше в този дух възпитан, защото и той спря да ходи на събранията в Прилеп.

 

И: А сегашния политически живот? Дали трябва да има партии, дали не трябва да има? Според вас, личното ви мнение.

 

Р:  Ами не трябва да има партии, винаги е имало. Дано за нашите правнуци да се махнат тия партии, защото ние гласуваме за партии, не гласуваме за човек. В Прилеп, много хора бяха учудени и от общината, и от областта, защото Прилеп е червено село, а гласуваха за СДС много хора, имаше издигнат кмет от СДС, но спечели пак кмет от БСП, но имаше раздвижване. През социализма като беше, едни избори, ние преброявахме, не се плащаше и казаха че има 100 процента гласували, но аз не съм съгласна, как всички ще са гласували. Но аз кмета не го упреквам, защото на него му нареждат от горе и той като принципен, изпълнителен човек си изпълнява. Искам да кажа и за преименуването, тука 87-ма година ли беше... Аз съм била в комисията по преименуването и изпълнявам длъжност. И идва един мъж и води дъщеричката си, значи 4-ти клас да е била, и я води, момиченцето е с моята дъщеря. И аз мълча, защото ми е неудобно. И ми вика: „Кажи, защо мълчиш?А аз му викам: „Ти трябва да кажеш. Той вика: „Казвай, ще я напишем на твоето име. Аз викам: „Добре, както кажеш това ще е. И аз подготвям нещата и детето вика: „Аз не искам да съм Елена.Викам: „Ти си малка, баща ти ще кажи. А то вика: „Искам да съм Радка.Имало приятелка в класа Радка и искало да бъде Радка и така я записахме. Кметът се държеше много хубаво. Имаше клюки че с автомати били, но нямаше автомати в Прилеп. В съседното село където е, моят мъж ходи като доброволец,  и там са били с полицаи, но моят мъж вика: дори не пипнах пушката.  Но когато мъжът ми беше кандидат кмет на времето, казаха че бил с автомат, че изнасил туркиня, не знам си какво... Такива клюки имаше в селото. В Прилеп всичко тактично мина. Кметът уговори турците сами да си съборят джамията, тя беше в окаяно състояние. И им каза: „Ще ви направим нова сграда, ако искати джамия й казвайте, ще го направим като клуб”. И когато дойде демокрацията сложиха минаре и си го направиха асъл джамия и сега в Прилеп има джамия, няма църква. Така че единствената грешка на тоя кмет, която аз я отчитам като грешка... Тука в Прилеп си живеем много хубаво българи и турци и си се уважаваме. Аз имам дори приятелка туркиня, тука на магазина, ходим си на гости, уважаваме се. Но в тях е насадено това и пак гласуват за Доган. Да се върна на стария кмет, където направи голяма грешка и той не го е показал, но аз чувствам че го приема като грешка. Значи имаме си турски гробища, имаме си и български и имаше някаква заповед писмена ли, устна ли ... всички да бъдат погребани в едни гробища и никой в съседните села не го направи, а той... тука имаме погребани турци в нашите гробища. И искам да ви кажа че това е голяма грешка.

 

И: А тези гробове не ги ли преместиха след 10-ти?

 

Р: Не. Там са си. Не знам колко точно са, но тези гробове са занемарени, повечето ги оставят така. Това е голяма грешка.

 

И: Да ви питам, имаме няколко личности и какво ви е личното мнение? За Георги Димитров какво мислите?

 

Р:  Ами на времето си е бил лидер, моето мнение е, аз което съм учила в училище, аз друго не знам. Но според мене той не трябва да е в мавзолей, да не би да е Бог. Работил е за България, Левски също е работил за България.

 

И: А Ленин?

 

Р: Ленин е също като Г. Димитров. Той се е учил от Ленин нали. Нашата улица е Ленин, не са сменени. Него са го уважавали в България на времето.

 

И:  А за цар Борис III?

 

Р:  Цар Борис (обърква се и говори за Симеон II), уважавам го защото не е толкова умен, но е много тактичен и с тактиката си печели. Той дойде с една цел, да спаси България. Той е българин, ако не знаете. Уж, милее за българското, но не го показва по начина, който трябва. Макар да го упрекват, че децата му не знаят български.

 

И:  А за баща му?

 

Р:  За баща му не знам.

 

И:  А за Тодор Живков?

 

Р:  Тодор Живков, с основно образования да водиш България, не знам, как да ви кажа, но що годе се справя. Русия му е казвала какво да прави, но се е справял.

 

И:  Какво мислите за Брежнев?

 

Р:  Какво да мисля, не знам. Аз както в България не ги харесвам, така и там.

 

И: Могат ли да се сравнят с Брежнев?

 

Р: А Горбачов и Брежнев не могат да се сравнят. В никакъв случай. Горбачов направи много. Ако не беше той, дори и в България нямаше да я има тази демокрация.

 

И: А днешните политици, например тоя американския президент Обама?

 

Р: Ами аз не мога да ви кажа много за него. Хубаво е, че е чернокож, но не знам дали се харесва на американците. Уж го харесват, но вътрешно не знам. Не ги разбираме американците, но са добре. С моя мъж така разсъждавахме: „Ако аз съм добре и мога да се прехранвам и да заделям някаква сума, защо да не съм добре.На времето на моя мъж му казвах да отидем в Русия. И той казва: „Аз ще сека дърва, но ти какво ша правиш?Казах че, ще мия чинии. Така че американците си имат хубави работи.

 

И: А Русия при Сталин?

 

Р: О Сталин, аз не мога нищо да кажа, не съм чела за Сталин, но искам да чета доста за него, но нямам много литература. Искам да чета за него, защото в България е имало много като него. Като този Вълко Червенков.

 

И: А какво ви е отношението към Жан Виденов, например?

 

Р: Ами да ви кажа аз мисля, че той, не го харесвам, минах към СДС тогава, само аз, мъжът ми си остана.

 

И: А какво мислите за Костов тогава?

 

Р: Ами Костов го уважавахме... Но гласуваха хората за СДС, а сега гласуваха 2 или 3 гласа... Имаше над 200 гласове, а сега няма.

 

И: Ами Атака, как я възприеха тук хората?

 

Р: О, много хора гласуваха за Атака. Волен никак не мога да го възприема, той е много краен. Не направиха хората, но тази телевизия Скатмного им помогна. Хората много я гледат тук.  И моята свекърва е на 80години и тя ги гледа, и е за Атака. Те не дойдоха тук. А ГЕРБ дойдоха, много хора гласуваха за тях. И той Бойко като човек си е хубав, но не става за премиер. Не може да бъде идеален. Той си е хубав, моите уважения, но ...

 

И:  А за старата Държавна сигурност?

 

Р: Нищо не мога да ви каза за нея. Една държава трябва да има нещо, за да се запази... Моят мъж не го обичаха в Прилеп, защото казваше истината. Той можеше да говори и с простия, и с учения, и с децата. И беше природно надарен, и беше много умен. Той беше 49-ти набор, 5 години по голям от мене. И не го избраха за кмет, защото не е удобен. Не можеше много в Прилеп да прогресира, но не искаше да се махнем от тука.

 

 

 


[1] 54-годишна, читалищен работник

AttachmentРазмер
Intervyu_E-A_Stoycho-Mihov_Rosen-Gacin_Prilep_17-09-10.pdf78.14 KB
Intervyu_E-A_Stoycho-Mihov_Rosen-Gacin_Prilep_17-09-10.doc77.5 KB
Intervyu_E-A_Stoycho-Mihov_Rosen-Gacin_Prilep_17-09-10.odt37.98 KB